Бихте ли се развели и по каква причина?

Нещо си играете на криеница и той си пробва докъде може да стигне.

Ако искаш да пробваш за последно, покани го на сериозен разговор с уговорката да не се карате и всеки да си каже какво очаква. АКо не се разберете или излязат наяве други неща, решавай хладнокръвно, защото животът на децата ще се промени от решенията на двама ви.

Според вас редно ли е да питаш някого направо да ли те  обича ?И доколко искрен отговор може да се очаква при подобно зададен въпрос...

Ако работата е сериозна и отговорът е сериозен. Питай, но бъди готова за всякакъв отговор.

Радостинче, лошото е , че на сериозен разговор ще мога да го поканя чак септември , т.е. след месец... Иначе през ден - два се чуваме по скайп и когато го питам забавлява ли се твърди , че само работил, когато го питам има ли друга само ми се смее и се скътава... Всъщност тази реакция се повтаря и при разговор на живо, все избягва сериозните разговори , типично по мъжки....И ни риба , ни рак....Трудно ще измъкна истината от него, да не кажа невъзможно...

Виж какво...хората на изкуството са ми ясни, хеле художниците. Ясно е, че ще ти бяга по тъча. Много са въздушни и неопределени. Трудно сам ще се пткаже от семейството, ама и няма да изтърве "дивото", което смятам, че съществува. Сори.  Та...според мен съдбата на семейството е в твои ръце, каквото решиш ти, това е. Разгледай си приоритетите и житейските принципи.

Няма такива истории "като почнеш да го губиш". Точно в такъв момент изобщо преценката не е обективна. Намесва се тъга по изгубено време, щастливи спомени от миналото, страх от бъдещето и неизвестното, страх от промяната, страх от самота и т.н. В момента когато започнеш да губиш някого преценката изобщо не е вярна.

Аз въобще се чудя защо си задаваш такива въпроси...Има ли някакво значение дали ти го обичаш след като той не те обича? Никакво мила. Не се живее само с твои чувства (ако въобще ги има, защото като гледам сама се чудиш що е то чувства). Ако той не те напусне, направи го сама. Защото от това зависи твоето бъдеще. Ако не го направиш сега, ще го направиш по-късно, но с огромна рана в сърцето, обезверена и скършена, и освен това, с много по-малък шанс да срещнеш ЧОВЕКА до себе си.

Почакай до септември и използвай времето да обмислиш вариантите и своите възможности. Ако бях на твое място щях да поставя въпроса на масата и да го накарам да поеме своята отговорност като позиция и решение. Семейството се прави от двама. Ако държи да сте заедно ще постъпи мъжки и ще си събере акъла. Въздушен-невърдушен, има семейство и или се грижи за него, или остава сам. В един момент ще трябва да вземе решение, но му покажи, че говориш напълно сериозно. Дето се казва, да знаеш, че съвестта ти е чиста.

Не съм съгласна.
В едно семейство или дълга връзка винаги се загнездва навика и рутината. Приемаш другия за даденост. Като тръгнеш да го губиш моментално си даваш реална оценка какво е той за тебе. Поне при мен е така, както и при много други. Това е като с всички екстри. Може да караш стара кола, ама като я дадеш на ремонт за 1 седмица и подкараш градския транспорт много добре осънзаваш предимствата. Тъпо сравнение, ама има здрънце истина.

Рутината не отрича ежедневно осъзнаване че този човек до теб е най-скъпото ти, твоят свят и твоят смисъл. От това че го приемаш за даденост не преставаш да му се възхищаваш и да го боготвориш. Ако има чувства. Ако не, всичко е обикновенно съжителство и навик. Ти не осъзнаваш обичта към детето си само ако не дай Бог, започнеш да го губиш, нали?

Вярвай ми, че има моменти, в които си ненавиждам децата и хич не съм в съзнание да определя колко ги обичам точно. Не дай Боже да се разболеят, веднага си давам сметка, че са ВСИЧКО за мен. Пак важи същото, поне за мен, докато ми скачат двата щури вампа на главата не мога много да ги превъзнасям.

При мен не е възможно. Но аз не съм еталон.
Ти май се самонадъхваш нещо, иска ти се май.


И що за глупости са това. Редно е да питаш,
ако те интересува, но никога не може да си
стопроцентово сигурна, че отговорът е това,
което наистина ти отговарят. И предполагам,
че само ще го дразниш с подобни въпроси, ще
ти се чуди какво да ти отговори, ще се върти,
ще усуква, ти ще се сговниш, ще си мислиш кво
ли не, ще имаш безсънни нощи, той ще е вече
забравил какво си го питала и какво е отговорил.
Какво изобщо се занимаваш с глупости. Обича ли
те, не те ли обича... Усеща се, когато някой иска
да е с теб, бе, какво се главоболиш излишно. Той
си работи, води си живота така, както го устройва,
може изобщо да не е наясно, че ти се тровиш, не
си ли разбрала, че насила хубост не става. Ако не
те устройва да си с него такъв, какъвто е, едва ли
ще стане чудо и ще се променят нещата. Обичаш
едва когато недостатъците на другия не ти пречат.
Почнат ли да ти правят впечатление и, още повече,
да те дразнят, пиши го патология, спасявай се овреме.

Бъркаш малко нещата или не ги осъзнаваш. Това че обичаш някого не означава че не може да си му ядосана. Малко ми е непонятно това ненавиждане на децата честно казано, аз никога не съм си ненавиждала детето колкото и да съм бясна.... Както и да е, като престанат да беснеят и легнат, ги завиваш с усмивка и осъзнаваш винаги колко са ти скъпи, пък макар и най-големи разбойници. Любовта към децата си осъзнаваш не само когато са болни или имаш чувството че ще ги загубиш. Същото е и с чувствата към човека до теб. Ако ги осъзнаеш чак когато си затръгва, просто такива не е и имало.

Ами явно нямаш моите бесове, вкъщи събота и неделя е нон-стоп викане, не пипай тука, не удрях, не бий, не хапи, от 6;30 сутринта до 23 вечерта, с баща им понеделник се раждаме, като тръгваме за работа. Ако нямаш нито минутка лично време и непрестанно си пред нервна криза, няма как на моменти да не ги ненавиждаш. Сори за офтопика.
Не всичко е черно и бяло, в живота има нюанси. Свиквайте с това.

Не знам защо веднага отписахте любовта. Ето и друг вариант: дълга връзка, приемане за даденост,  битовизъм покрай децата (нормално), авторката е претоварена, уморена, самотна и се чувства непривлекателна (това едва ли е така), но това не е секси.

Мъжете, за жалост, са ловци, а теб вече те е завлякъл в пещерата, където ти само за него мислиш и това той го усеща и го знае. Подтисната си и това не е интересно и секси. Не го оправдавам, просто стандартен мъж (задник), бил той художник или ватман.

Проблем има, но може да не е в любовта, а в тръпката, интереса, играта. Това може да се върне; зависи и от теб. И не, не е проблема в килограмите, те нямат нищо общо. Забравила да се чувстваш добре и без него, да си личност, да си забавна, да играеш играта. Друг е въпроса, че може да се чувстваш тъпо да играеш игрички със съпруга си, но се налага ако толкова държиш да върнеш интереса му.

Няколко практични предложения, надявам се да ги допълвате: (не че мен много ме бива в игрите, ама това е друга тема)

1. Зарежи хобитата като плетиво (?!) - тъпо е и не е секси. Намери си други. За бога, на 26 си, откъде го измисли това плетиво?!
2. Не му казвай всичките си тревоги и притеснения по скайп, не го питай дали се забавлява Напротив, дръж се леко разсеяно, с подтескт "много ми е приятно да те чуя, но не живея заради това, говоря си и с други хора, все пак."
3. Когато си е в къщи, той прекарва повече време с децата. Ти си човек, имаш нужда от лично време и толкоз. Ще трябва да го разбере. Имаш нужда от уикенд само за себе си  - с приятелки или, още по-добре, на курс по оцеляване в планината (с непознати), курс по пилотиране на самолет, или каквото и да е. За теб ще е добре да се разсееш и да усетиш, че си жива, а той може усети че не е задължително да си вързана в къщи.
4. Невинен флирт през интернет - измисли си какъвто искаш имидж и пофлиртувай с някой непознат. Ей така, колкото да си припомниш как се прави. Пък може и да е забавно. Тествай имиджи, подходи, фрази. Безплатно, безопасно, анонимно (ако не си дадеш телефона). Може и на мъж да се направиш ако искаш да видиш от какво се вълнуват "свободните" 26 годишни.
5. Не му разказвай подробностите от деня (кой какво е ял/ изакал) или много подробности от личния ти уикенд. Някои неща не е лошо да са си само твои. Но може да споменеш с блеснал поглед инструктура от курса, ей така, невинно.
5. Като печели толкова добре докато е на морето по цяло лято, да наеме някаква помощ за домакинството или за децата.

Знам, че бебето е още малко, но започни да слагаш и себе си на малко по-преден план, твоите нужди, не неговите на "естет" и артист. А децата имат 2-ма родители, това положенике не е честно спрямо теб. Той време за себе си има, нали?

Всичко това е част от процеса да си върнеш някакъв личен живот. И най-вече, както са казали и другите, научи се да се харесваш и да се забавляваш. Стига се вторачва в тия килограми. А после е доста вероятно и той да промени отношението си към теб, както е вероятно и на теб вече да не ти пука...   

Мила rockmama, надявам се да не изтълкуваш погрешно горния пост. Не търси вина в себе си; много двойки минават през подобен период докато имат малки деца. Уж децата са общ проект, но много мъже са ужасно разглезени и точно когато е най-важно да са до жена си.... Често се получава някакво отчуждение  най-малкото защото мъжът излиза, общува, случват му се неща, докато жената е в социална изолация. Така че, горе главата, може любовта да си е там, само позагубила от повърхностния блясък. А мъжете не са много сложни същества по принцип. Малка промяна, лека загадъчност, щипка сексапил и грам несигурност вършат чудеса