Майките далече от децата си.

  • 2 961
  • 33
  •   1
Отговори
  • Бургас
  • Мнения: 10 340
Доста се чудих преди да пусна темата и най-после се реших.
Искам тук да си поговорим за това, как се чувстваме или по скоро как се справяме, когато сме далеч от децата си по една или друга причина.
При нас причината е, че работя през седмицата.Наложи се да започна работа, когато сина ми навърши 1 год.Записахме го на ясла и тръгна на 1г.2 мес., но много боледуваше.Когато е болен го гледа свекърва ми, но го гледа на вилата, която имат на 25 км. от Бургас.От края на юни приключихме с яслата за известно време.Смятам да го пращам към средата на септември (свеки тогава вече няма да може да го гледа).
Та аз виждам детето си само събота и неделя и ми е страшно трудно.Много ми е мъчно, ужасно ми липсва....
Знам, че има доста майки в подобно положение и именно за това пуснах темата - за да споделяме.

Другото, което искам да ви попитам е за възпитанието.На моменти се усещам, че започвам да го лигавя.Позволявам му и му купувам неща, които по принцип не позволявам и не купувам, само и само да му угодя и да подтисна чувството си за вина (което ме съсипва).Трудно ми е да бъда твърда, като по цяла седмица не го виждам.А той е доста инат и се тръшка за почти всяко нещо.Вече не се чувствам въобще сигурна че правилно го възпитавам, ревнувам от свекърва ми, въобще трудно ми е...

# 1
  • Мнения: 200
Ние също това лято пратихме детето на село и вече месец и половина е там. Ходим през 2 седмици да го видим. Лично на мен не ми е трудно. Работата ми запълва изцяло дните и част от вечерите. Когато се сетя за ''бебка'' ми е спокойно защото знам че там се чувства добре и я гледат по добре и от нас. Има чудесни баба и дядо които се раздават за нея. Мисля че това разнообразие и на детето се отразява много добре - учи нови неща и най-важното учи се да живее и без мама и тати. Не можем да сложим децата в саксия и да са непрекъснато до нас. Колкото по голяма свобода имат да опознават живота толкова по комплексни характери ще са. Относно угаждането и лигавенето - всеки родител го разбира по своему, за едни е лигавене за други е нормално, аз лично се стремя към златната среда - нищо прекалено

# 2
  • Мнения: 3 092
Работя откакто Нана навърши година и седем месеца .
виновна не съм се чувствала , защото у дома вече истерясвах притисната от безпаричието и липсата на социални контакти .
Виждам я всеки ден , по няколко часа вечер .Играя си с нея , къпем се заедно , после заедно гледаме филмче , чета и приказки и заспиваме . Simple Smile
Обстоятелствата ни притискат , децата порастват с или без нас .Винаги съм се опитвла да гледам положителната страна на живота .
Не ми харесва да се чувствам виновна и не смятам че съм .

# 3
  • Мнения: 1 163
Започнах работа Рали като стана на две и осем месеца. Щях да се побъркам до тогава. В яслата боледува много, сега ще я пусна септември на градината. НЕ СЕ чувствам виновна, тъжно ми е понякога но като се върна от работа и се радвам повече отколкото да съм цял ден с нея и тя да ми мрънка /така ме изнервя, че почвам да и викам/ а сега е прекрасно. Майка ми живее на 30км от Варна и като я закарам там всяка сутрин и вечер пътувам да съм с нея.
Гадно ми е че я подмятам само насам натам, защото мама ми не всеки път може да я гледа.
Но аз се чувствам спокойна, защото е в добри ръце.

# 4
  • Бургас
  • Мнения: 10 340
Аз също съм спокойна, че сина ми е там.Имам доверие на свекито  Wink.Къщата има невероятни условия за игра.Свекърва ми купи пързалка, две люлки, пластмасова къщичка (понеже имаме и племенница и също е там) и куп други колички, кукли и т.н.Да не говорим за чистия въздух, който диша там.Но просто ми е мъчно.Иска ми вечер аз да го слагам да спи и да го целувам за лека нощ, всяко ново нещо да става при мен, а не да ми е съобщавано по телефона.

Не пуснах темата за да се оплаквам, далеч съм от тази мисъл.Радвам се, че съм сред доста хора, обожавам работата си, имам страхотни колеги и още по-страхотна работодателка.Чувствам се наистина удовлетворена, но просто... сякаш исках да споделя  Rolling Eyes
А чувството за вина си го има.И аз не знам защо.В крайна сметка всичко правим заради детето, но  Thinking
Може би ако си е тук, и след работа сме заедно всяка вечер ще ми е по-лесно.

# 5
  • Мнения: 145
Взех гледачка на детето като стана на 4м и аз почнах работа. Не съжалявам за нищо-аз съм удовлетворена и спокойна,прибирам се и цялото ми време е за него. Не съм изнервена,даже такова търпение проявавам,че чак на себе си се чудвам. Всъщност пълноценните часове с детето ми след работа значат много повече от цял изнервен и измъчен ден с него.

# 6
Мария и аз се чуствам по същия начин. Мъчно ми е когато се прибера и малкия е заспал. Мъчно ми е за него когато не го виждам няколко дни.

# 7
  • Мнения: 3 092
Нормално е да ви е мъчно ....  Hug ви

# 8
  • Мнения: 38
Аз започнах работа преди 4 месеца,когато малкия беше на 2 и 8 м.до тогава почти не се бях разделяла с него.Сега го гледа свекърва ми вкъщи,но забелязвам че той е станал много изнервен. не иска и да чуе,че трябва да ходя на работа и все го лъжем докъто излезна от вкъщи.А след мен е едно плакане едно чудо и ми става много гадно след това.Работата ме разтоварва от еднообразието,но от друга страна се чувствам виновна за това че го оставям,но си повтарям че не мога да бъда вечно до него.Грешката.която осъзнавам обаче е.че започнах много да го глезя и на моменти малкия става непоносим.Когато иска да получи нещо започва да плаче и да се тръшка докато не го получи и аз почти винаги отстъпвам.Надявам се есента когато тръгне на градина да не му липсвам толкова и да се чувства добре с децата там.И аз да съм спокойна като знам,че на него му е добре.

# 9
  • Мнения: 50
Нормално е да Ви е мъчно  Hug но живото продължава . Малките човечета също искат свобода и промяна и най - вече контакта със себе подобни т.е. деца . Нищо , че в яслите често боледуват , там те се научават на самостоятелност . Моят син също беше едва на 1г. и 8 м. когато тръгна на ясла нямаме баби който да го гледат , но затова пък когато се върнех от работа цялото ми времи и внимание е негово .

# 10
  • Мнения: 9 814
Мъчно ми е, но просто няма какво да се прави.
Не мога да си стоя вечно вкъщи да си гледам детето.
Все пак трябват пари, а пък и честно казано не съм учила 5 години, за да ставам домакиня.

# 11
  • Мнения: 1 896
Благодаря за темата.  bouquet
Точно от нея сякаш имах нужда в момента.
Предстои ми да започна нова работа, която е свързана с пътуване.Сутрин ще тръгвам докато малкия още спи, а вечер няма да мога аз да го прибирам от ясла и да ходим заедно на детската площадка след това.
Много ми е мъчно, че ще мога да го виждам само за по час-два вечер преди да заспи и в почивните дни. Знам, че времето тече еднопосочно и той никога няма да има такава нужда от мен, както сега. Но също така знам, че освен  внимание семейството и детето ми се нуждаят от  парите, които мога да изкарам. Вярвам, че работейки ще бъда по-полезна и за себе си и за детето си, въпреки че ще прекарвам по-малко от времето си с него през деня.

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Марти в момента е на 400км от мен. Мъчно ми е, въпреки, че знам колко добре се чувства при баба си. 

# 13
  • Мнения: 428
И на мен ми е много мъчно!Алекс е във Варна при баба си,аз в София!Аз работя,яслата е почивка август,следователно тук ще бъде подхвърляна само!Знам,че и  е  добре там,вярвам много на майка ми,сигурна съм че се грижи прекрасно за нея,и въпреки това ми е мъчно!Снощи е плакала много за мен,и днес ми каза по тел.-"Мамо искам да дойдеш вече при мен" Cry
Липсва ми много!

# 14
  • Мнения: 753
Знам много добре как се чувстваш,въпреки,че моето дете си с нас у дома .Сутрин излизам преди да се е събудил,вечер се прибирам в 19.3/20.00 и ми остават около 2 часа с него,определено не ми е достатъчно...Гледа го свекърва ми и  аз също започвам да ревнувам от нея,но засега предпочитам този вариант пред яслата...

Общи условия

Активация на акаунт