Да се представя

  • 1 248
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 90
Здравейте,
Казвам се Дени,на 24г.от Стара Загора
Накратко моята дълга история:
В началото на 2001г.започнахме да кроим планове за дете с моят чисто нов съпруг.И както повечето жени и аз си мислех че е въпрос на два три месеца и готово.Да ама не.Мина 1г.стори ми се дълга но лекарят ми казваше има време ще стане.Мъжът ми от друга страна казваше когато му доидело времето тогава ще се случи.Но аз търпя ли?Естествено че НЕ.И се започва великото ходене по лекари.Първи лекар/специалист по стерилитет-НИЩО ВИ НЯМА само леко трябва да се коригира цикълът ви защото той по принцип си идва когато иска така или иначе.Започнахме с Дуфестон и така няколко месеца.
Прекратихме лечението и чакаме резултати.След една година както почти всеки месец на мен пак ми закъснява дори ми прескача-това за мен не е сигнал за бременност а почти постоянство.Правя тест-отрицателен след няколко дни започва кървене отначако нормално но чак на 3ден разбрах че не е много нормално през ноча започнах да получавам контракции.За 5 дни трябваше да разбера че съм била бременна и че зародишът е разчленен и да прежижея кюртаж.Но лекарят казва:ШАНСЪТ ДА СЕ СЛУЧИ ВТОРИ ПЪТ ПОДОБНО НЕЩО Е МНОГО МИНИМАЛЕН.И така въоръжавам се с търпение и се успокоявам до колкото е възможно че щом веднъж е станало ще стане пак.Минава още една година и търпението ми се изчерпа пак тръгвам по лекари и изследвания вече с мъжът ми.След хиляди уговорки естествено!Пак всичко е наред и ми изписват клостилбегит и прегнил след което не е истина в какво се превърнах направо -чудовището  в къщи което всяка сутрин е стермометир хапче таблици графики и часовник.-Издевателстваики върху горкият си съпруг.1месец нищо,2месец бременна но не за дълго оказа се кухо яице.Пак кюртаж.Пак сълзи.Пак депресия.
Минават няколко месеца и пак започвам клостилбегита този път от 1 забременях и пак очаквания надежди страхове и т.н.След няколко седмици доиде и дългоочакваната диагноза Гроздовидна бременност.Питам защо -всички вдигат рамене.Пак кюртаж.Вече свикнах казвам си.То вече ми стана ежедневие да вися по кабинетите и да рева този път приех нещата по спокоино без драматизации.Мина и това казвам си -пак съм в грешка само след 3дни изпаднах в колапс почти не умрях докато ме закарат до болницата сложиха ме на масата и ме нарязаха като прасе оказа се извънматочна -присъдата разбрах веднага след свестяването ми от упойката лява тръба премахната дясна възпалително изменена и разпъната.Шанс за 2ра извънматочна голям,шанс за нормална бременност 14%.И откачам изпадам в истерия и обвинявам всички и всичко.Дори по едно време бях стигнала до там че реших че по добре да бяха ме оставили да си умра но не и да живея със тази мисъл.Казах на съпругът си че е свободен и аз няма да се прибирам от болницата.Абе с две думи превъртях,не ще и питане.
Изписаха ме и се затворих в себе си та чак до сега вече не ми се говори за бебета не ми са кроят планове не ми се чака цикълат ми дори не ми се купува тест.Не че тайно не се надявам някъде дълбоко в сърцето си но предпочитам да не казвам на никои от близкото ми обкръжение.Предпочитам да си мисля че всичко е наред,че съм като другите жени и някъде дълбоко в себе си разбрах че нищо което правя насила не става.Все едно че следтази операция вече не съм онази винаги усмихната и ентусиазирана жена.Но нали знаете надеждата умира последна.Ще чакам все някога ще стане по един или друг начин.
   Пожелавам успех на всички,от вас ще станат прекрасни майки.

# 1
  • Пловдив Белащица
  • Мнения: 1 447
...Но нали знаете надеждата умира последна.Ще чакам все някога ще стане по един или друг начин.
   Пожелавам успех на всички,от вас ще станат прекрасни майки.
Мога само да предполагам, как се чувстваш след тази операция. Но живота продължва, борбата също. Стискай зъби и бъди упорита - и един ден ще постигнеш целта.
А пък колко прекрасни майки ще сме незнам. Аз все си мисля, че нашите деца ще са най-разлигавените.

# 2
  • Мнения: 4 324
Съжалявам че се е наложило да изживееш подобен кошмар Sad Никой не заслужава подобни преживявания.

От сърце ти пожелавам успе!
Сега си живей живота и се опитай да не мислиш (ама истински) поне известно време за бебе! Идете на почивка и истисн=ки си почини!

# 3
след 3дни изпаднах в колапс почти не умрях докато ме закарат до болницата сложиха ме на масата и ме нарязаха като прасе оказа се извънматочна -присъдата разбрах веднага след свестяването ми от упойката лява тръба премахната дясна възпалително изменена и разпъната.Шанс за 2ра извънматочна голям,шанс за нормална бременност 14%.И откачам изпадам в истерия и обвинявам всички и всичко.Дори по едно време бях стигнала до там че реших че по добре да бяха ме оставили да си умра но не и да живея със тази мисъл.Казах на съпругът си че е свободен и аз няма да се прибирам от болницата.Абе с две думи превъртях,не ще и питане.
Изписаха ме и се затворих в себе си та чак до сега вече не ми се говори за бебета не ми са кроят планове не ми се чака цикълат ми дори не ми се купува тест.Не че тайно не се надявам някъде дълбоко в сърцето си но предпочитам да не казвам на никои от близкото ми обкръжение.Предпочитам да си мисля че всичко е наред,че съм като другите жени и някъде дълбоко в себе си разбрах че нищо което правя насила не става.Все едно че следтази операция вече не съм онази винаги усмихната и ентусиазирана жена.Но нали знаете надеждата умира последна.Ще чакам все някога ще стане по един или друг начин.
   Пожелавам успех на всички,от вас ще станат прекрасни майки.


Преживях същото...4 месеца се опитваха да задържат слабо захванат плод, а се оказа извънматочна. Напълно са ми познати изживяванията ти, но ...минава. Наистина, както са ти казали, имаш нужда от почивка...на мен ми трябваше повече от година.
Сега, отново съм със същата надежда и желание да успея.
Искам да ти дам съвет да внимаваш много, з - то винаги споделям с лекарите ми страховете си от втора извънматочна...и досега никой не им е обърнал внимание.

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 1 363
Мила Денислава,да надеждата умира последна,но и след всяко лошо нещо,следва добро.Пожелавам ти много много успех и никога повече разочарования.

# 5
  • Мнения: 980
Много съжалявам zа случилото се. Пожелавам ти да бъдеШ силна и иzпълнена с надежда. Въпреки всичко ти СИ нормална жена. Радвай се на обичта и грижите на семейството си, а след време, когато органиzмът ти се zакрепи, дано и бебо дойде Praynig
Успех

# 6
  • Стара Загора
  • Мнения: 514
Искрено съжалявам за това което ти се е случило! Нечовешко жестоко е! Но повярваи ми аз ти се възхищавам. Възхищавам ти се за смелостта да разкажеш всичко това. Всеки много или малко има някаква голяма болка. Аз от няколко месеца чета този форум и не съм събирала толкова смелост да разкажа болката си. Но сега исках да разкажа друго което надявам се да ти даде надежда и сила и да намериш начина да гушнеш своето щастие.
 Преди 6 мес лежах в гин. отд. което сигурно добре познаваш и до мен лежеше едно моми4е чиято съдба много прилича на твоята. Даже като започнах да чета твоя постинг мислех че тя го е писала.
Момичето за което говоря е на 24г. от Стара Загора имала е 8 неуспешни бремменостти(гроздовидна, кухо яице и т.н.) когато се запознах с нея беше бр. в 8 мес. почти не и даваха да става и вярвам че ве4е вси4ко за нея е с успешен край.
 От това 4е си събрала сили да разкажеш мъката си в този форум съдя 4е си смело моми4е и 4е ще успееш да надвиеш мъката да вдигнеш глава и да дадеш вси4ко от себе си за да намериш онова от което имаш нужда. Успех  Peace

# 7
  • Мнения: 1 441
Господи, Денислава..... не знам какво да кажа за твоята история.............

Първите думи които ми идват на ум е НЕ Е ЧЕСТНО!!! Защо някои от нас са подложени на такива нечовешки мъки и болки - физически и психически, с какво са го заслужили, а други не престо успяват да забременеят, но и носят и раждат без проблеми и накрая оставят децата си по кофите за боклук и домовете за сираци......................

Моля се, за теб и за всички момичета от форума - дано имаме силите и търпението да дочакаме щастието и дано не преставаме да вярваме в чудесата ..........

# 8
  • Мнения: 4 399
От сърце ти желая тъжната история която си разказала да има щастлив край!
Вярвай и се надявай защото чудеса стават на тоя свят и е само въпрос на време да се случат и на нас!

# 9
  • Мнения: 487
.И откачам изпадам в истерия и обвинявам всички и всичко.Дори по едно време бях стигнала до там че реших че по добре да бяха ме оставили да си умра но не и да живея със тази мисъл..

Знам, че може би не му е мястото тук на моя постинг, но аз съм преминала през всичко това - лекари, лекари, извънматочна при която ми махнаха едната тръба, почти не умрях и аз, другата тръба възпалена, разтегната и т.н., пак лекари, исиминации, инвитро, 11 години ходене по мъките...зная как се чувства всяка една от вас.
..и ето ме на сега щастлива, майка на 6 годишен син, който е осиновен и за който баща му казва: "бих убил човек ако се опита да му стори лошо". оставих зад гърба си всичката болка, тревогите и т.н...
само не мисли, че говоря за осиновяване. Просто искам да ти дам кураж и да ти кажа, че живота може да бъде и хубав. продължавай да се бориш, ти и всички останали момичета.
Искрено ви желая най сладките бебчета  ylinfant newsm10

# 10
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Една нощ сънувах сън.
Разхождах се с Господ по брега на морето, а по небето проблясваха сцени от моя живот. На всяка от тях имаше два чифта стъпки по пясъка, но за моя изненада забелязах, че в много случаи по пътя ми имаше само един чифт стъпки. Открих, че това се е случвало в най-тежките моменти от моя живот.
Попитах Бога:
"Господи, Ти беше казал, че след като веднъж реша да Те следвам, винаги ще ходиш с мен. А сега установявам, че през най-мъчителните мигове от живота ми, има само един чифт стъпки по моя път. Не разбирам защо си ме изоставил, когато най-силно съм се нуждаел от Теб?"
Бог ми отвърна:
"Мое скъпо дете, никога не съм те изоставял в изпитанията. Там, където виждаш само един чифт стъпки, Аз те носех на ръце."

МОмичета - дано къде сами, къде носени - преминете през трудностите, за да стигнете до совите малки съкровища!

# 11
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Ще си позволя още нещо да ви напиша - то не е точно за вас - но е за всички изпитващи страдание и разочарование

КРЕДО НА ОНЕЗИ, КОИТО СА СТРАДАЛИ
(Преписано от стената на една болница за инвалиди)
Рой Кампанел
МОЛИХ СЕ на Бога да придобия сила.
Станах слаб, за да се науча смирено да се подчинявам.
Молих се на Бога за здраве, за да мога да извърша велики дела.
Отредена ми бе немощ, за да върша по-добри неща.
Молих се за богатство, за да бъда щастлив.
Обречен бях да живея в бедност, за да се науча на мъдрост.
Молих се за власт, за да заслужа похвалата на хората.
Получих в замяна слабост, за да почувствам потребността от Бог.
Молих се за всичко, което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот, за да мога да се радвам на всичко.
Не получих нищо, за което се молих, а всичко, за което се надявах.
Въпреки че не го съзнавах, неизречените ми молитви бяха чути!
Аз съм сред най-благословените хора!

# 12
  • Мнения: 4 362
Denislava разбирам,че болката ти е много голяма,разбирам,че си страдала,настръхнах цялата докато те четях и съм сигурна че това си го писала със сълзи,само едно бих искала да ти напиша, "Бори се"!!!Не се отчайвай,разбира се че е трудно който не го е изпитал той не може да разбере,как малко по малко надеждата изчезва,оставайки едно пламъче,но все пак го има.Бъди силна заради теб и мъжат си,той със сигурност също се чувства зле,направи го заради двамата ви,много е трудно със сигурност,но не се отчайвай на първо място заради вас!Ние сме с теб!
Първите думи които ми идват на ум е НЕ Е ЧЕСТНО!!! Защо някои от нас са подложени на такива нечовешки мъки и болки - физически и психически, с какво са го заслужили, а други не престо успяват да забременеят, но и носят и раждат без проблеми и накрая оставят децата си по кофите за боклук и домовете за сираци......................
Мислех,че само аз си задавам този въпрос ,така е да,това си е божа работа за съжаление е така,наскоро се разплаках направо не ми издържаха нервите,една баба разказа как гледа внучето си което е на 3 г. и собсвената му майка го е изхвърлила искала е да го даде за осиновяване.Замислих се защо хората които искат мнооого и със сигурност ще бъдат отговорни майки и оценят какво ще имат трябва да минат през толкова изпитания за да бъдат богословени,а тези които даже им се вижда тежест това което за нас е радостта имат и ги изоставят.
А пък колко прекрасни майки ще сме незнам. Аз все си мисля, че нашите деца ще са най-разлигавените.
Едва ли ще са разлигавени,но ще получат мнооооого любов ще са най обичаните същества на тази земя,а ние дай боже най щастливи

# 13
  • София, Борово
  • Мнения: 1 773
Съжалявам, за това, което си преживяла..
знам каква голояма психическа травма е ... през октомври 2004 г. и аз преживях същото, и още не мога да се стабилизирам напълно.
Знам, че вероятността за втора извънматочна е голяма, и всеки месец, когато дойде време да ми идва се панирам от страх... Почвам с тестовете за бременност една седмица след овулация, за да се реагира бързо, ако има отново извънматочна.. нали си имам само 1 тръба вече.. пазя си я.

Желая ти да си много силна, и да се похвалиш с най-прекрасната новина много скоро Heart Eyes

# 14
  • Мнения: 7 718
Съжалявам. Ще успееш.

Общи условия

Активация на акаунт