Имате ли приятели?

  • 8 148
  • 65
  •   1
Отговори
  • зад парка
  • Мнения: 1 583
90% от близките ми приятели - със семейства или сами поне от 5-6 години живеят в чужбина. Ако реша да им ходя на гости мога да обиколя повечето страни в Европа и С.Америка
Нови истински приятелства за тези години така и не успях да създам. Често си говорим с мъжа ми за липсата на приятели. Неговите също не са в България, всички.
Обикновено през лятото моите приятели идват тук за по 2-3 седмици, посрещам и изпращам от юни до септември.
Но това лято не е така. Само с едно семейство "приятели" сме се видели, 1 път и повече не са се обадили , е, вече си заминаха за немско!

Не мога да разбера какво се промени и защо, и защо така изведнъж. Не мисля , че промяната е в мене, защото на практика нови неща няма. А и животът на приятелите ми не бих казала, че се е изменил.

Ще се радвам на други мнения по въпроса.

# 1
  • Мнения: 192
За съжаление - не.
Всичките се стопиха с течение на времето, било поради завист и други подобни фактори, а с индивиди с които да си говорим "кой колко е напреднал","каква кола (джип) е купил" и др. подобни - не ми се говори, пък да не говорим за приятелство...

# 2
  • София
  • Мнения: 71
Не разбирам, какво всъщност питаш??? newsm78 newsm78 newsm78
И аз имам приятели, живеещи в чужбина, имам и тук. Онези от чужбина, като си дойдат стават големи купони. После си заминават. С тези тук се виждаме от време на време, или когато някой нещо има нужда. Всички сме заети, времето не стига на повечето хора, затова не можем да се виждаме много често. Чуваме се по телефона и скайп и с едните и с другите. Теб какво те озадачава? Че твоите "приятели" (сама си ги сложила в кавички!) не са повторили да ти се обадят? Ами откъде да знаем ние защо?! Тях питай. С времето хората се променят, променят се интересите им, положението им, възгледите им.... Може би са решили, че вече имат малко нещо общо с вас. Или просто така се е случило. Какъв ти е проблема по-точно? newsm12

# 3
  • Мнения: 1 447
Имам приятели които се броят на едната ми ръка,но знам ,че са ми приятели и мога да разчитам напълно на тях.А познати за по кафе,или гости имам много.

# 4
  • гр.Добрич
  • Мнения: 92
Имаме приятели и честичко се събираме !Вярно ,че се броят на пръсти ,но знам ,че за всичко мога да разчитам на тях както и те на нас!Сега лятото с едни от тях сме заедно всяка събота и неделя на море !Цял ден карти след това купон!
 Тая тема ме подсети за една песен на Росица Кирилова :
......Приятелството не бар задушен
във който хора влизат и излизат.....
не се сещам в момента продължението newsm78 ,но  текста на песента много ми харесва !

# 5
В една тема вече отговорих: не. Мисля, че приятелство съществува
някъде до към 25-30 години. След това или поумняваме или се озлобяваме, а може би и двете.

# 6
  • Мнения: 1 949
Ние и двамата с мъжа ми не сме родени в София и сме дошли тук сравнително късно - когато вече е късно да се създават нови истински приятелства. Може би след една определена възраст хората малко по малко стават по-интровертни и не са склонни към такива отношения. Имаме приятели в градовете, в които сме родени, които са ни от ученическите години още, но са малко

Последна редакция: ср, 30 юли 2008, 17:44 от simba21

# 7
  • София
  • Мнения: 71
В една тема вече отговорих: не. Мисля, че приятелство съществува
някъде до към 25-30 години. След това или поумняваме или се озлобяваме, а може би и двете.
Еееее, ма недей така сега, не е вярно това!!! Имам няколко приятелки, с които сме заедно от деца. Щом досега приятелството ни е останало силно и здраво, не виждам и занапред защо да не е такова. Винаги си помагаме в нужда, имаме се и можем да разчитаме една на друга. Мъжът ми също има няколко такива приятели. Точно тези приятелства, продължаващи много, много години са истинските. Добри познати и просто приятелчета за кафе и кръчма имаме всички, но тях и да не ги видя никога повече няма да ми липсват. Истинските приятели може и години да не ги виждаш, но като ги видиш е все едно сте се разделили вчера. А ако ти не можеш да поддържаш приятелства, това вече си е съвсем друг въпрос.....

# 8
А ако ти не можеш да поддържаш приятелства, това вече си е съвсем друг въпрос.....
[/quote]
Не смятам, че някой тук има право да ме анализира.
А що се отнася до твоите приятелства- радвам се. Аз не казвам, че приятелството не съществува, аче след определни години се създава трудно.

# 9
  • София
  • Мнения: 71
Не смятам, че някой тук има право да ме анализира.

[/quote]Не те анализирам, опазил ме Господ!!! Просто изразих предположение защо мнението ти за приятелството е такова.

Последна редакция: ср, 30 юли 2008, 18:06 от Grizanka

# 10
  • Мнения: 883
Имам приятелка, един брой Simple Smile.

# 11
  • Мнения: 2 448
В една тема вече отговорих: не. Мисля, че приятелство съществува
някъде до към 25-30 години. След това или поумняваме или се озлобяваме, а може би и двете.

 Shocked Остави ме безмълвна.

Имам хора, които обичам и ме обичат - това са приятелите ми.
Да, някои от тях са в чужбина, собствения ми брат живее дори в чужбина от 10 години и се виждаме по 3  пъти годишно, както и с приятелите в странско. Нали има нет, връзката не прекъсва.
Имам и приятели, с които съм се запознала след 30-та си година.  Peace

# 12
  • Мнения: 2 388
Приятели, за съжаление съвсем малко. Ценя ги, обичам ги, уважавам ги, но различния ни начин на живот ме раздели до голяма степен с тях.
Познати за излизане имаме в излишък. Едни отпадат, нови се присъединяват, но групата си остава голяма.

# 13
  • Мнения: 11 747
за истински приятели, ако става дума - не, нямам.

# 14
  • Мнения: 2 908
Много добре те разбирам какво питаш,защото и аз съм така-моите приятели живеят другаде,имам тук само познати,така и не направихме приятелства.

Общи условия

Активация на акаунт