Майки на деца с увреждания

  • 129 639
  • 121
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 6 477
Блонди, само да кажа, че благородно завиждам за ездата! Моята детска мечта! Колкото до въздействието на животните върху децата....в къщи ми се смеят, че имам две деца - кучето и Лора (макар, че кучето е доста минало на заден план...и малко ме е срам ooooh!)! Даже съм наблюдавала, че в моментите на стрес при Лора тя отива при кучето и  "говорят" си нещо двете и нещата тръгват по-добре! Оспамихме темата, дано другите не ни се сърдят  bouquet

# 46
  • София
  • Мнения: 440
Блонди, много обнадеждаващо, радвам се на такива положителни практики. Целогодишни ли са заниманията по езда? Казваш, че са част от програмата на дневния център, а плащате ли нещо от цялото това мероприятие?
Ние изобщо не можем да смогнем във времето, поне за сега, за още едно занимание. А толкова ми се иска Диляна да пробва спортно занимание. Много е енергична и палава и има нужда. Но, избираме по-малкото зло - тази година пак ходим в училището за деца с увреден слух. За последна година ще е. Рехабилитаторката й много я хвали, а после в училище (редовното обучение) все нещо не е разбрала, не е чула, все има забележки и недоволни учителки. Не е само, че не чува, не внимава, разсейва се. Но аз вече не знам как да я мотивирам повече да се старае. Много усилия полага, по всички предмети се подготвя, пита, преговаряме, повтаряме. И накрая - безкраен учебен ден, а учителите все недоволни от нея. Ала, не мога да се клонирам - хем да уча, хем на работа. То стига, че майка ми е непрекъснато асистент и за учене и за пътуване из града.

# 47
  • София
  • Мнения: 8 348
ами нормално е все нещо да не е разбрала
она ден бях на родитлске среща
стаята е на 4 етаж, обаче прозорците бяха отворени и навън играеха деца
едва половината от репликите на класната на сина ми чувах като хората
а представи си и едно две още говорещи деца в час и какво става
та даже и да е съвсем съсредоточена може да изпусне нещо, а камоли ако се разсее
пък кой е в състояние да е съсредоточен по 40 минути непрекъснато
аз не мога, а те направо..............

# 48
  • София
  • Мнения: 440
Да похваля момичето, вярно че е доста сложно в шумотевицата, особено когато има трудности със слуха. Днес бях в училище, за да помоля една учителка, все пак да й разреши да седи на първия чин. Имаме уговорка с класа, че Диляна сяда напред, за да чува и да следи какво говорят учителите. Тази преподавателка, обаче ги подредила по номера и нашата е на последния чин. Какво се оказа -  учителката изобщо не е разбрала, че има слухов проблем. Момичето ми се се справя направо перфектно за състоянието си, явно ще трябва да говоря с всеки учител по-отделно. Сега е 5-ти клас и всички учители са непознати и незапознати със слуховите проблеми. Но, това да ми е проблема. Много се зарадвах и видях напрактика резултатите от 3-годишното обучение и рехабилитация. Та, продължаваме с търпение и постоянство и много тренировки - слухови и учебни.

# 49
  • Мнения: 903
milena d , радвам се че при вас нещата са потръгнали така добре в училище.
На въпроса ти за ездата - всъщност инициативата и финансирането на тези занимания на конната база идва от страна на една друга организация /не знам дали няма да се изтълкува като реклама.. newsm78.., затова не я назовавам/, а педагожките от дневния ц-р само ги придружават децата. Водят ги три пъти седмично и не знам за какъв период напред е спонсорството поето, но реално погледнато започнат ли дъждовете и студовете ще спрат посещенията, защото самата конна база си е изцяло на открито.

# 50
  • София
  • Мнения: 440
blondy-mamma, благодаря ти за отговора. Дано се позадържи хубавото време, че да продължат и хубавите занимания за дечицата. А в училище - потръгна, но майка ми и аз си знаем - няма спирка и продължаваме с непрекъснатото асистиране на процеса. Пожелавам ти да сте здрави и да вървят заниманията по реда си.

# 51
  • BG
  • Мнения: 2 217
Здравейте мили мами!   bouquet

Някои от вас знаят мъката ми (писала съм преди доста време),но реших да не ви занимавам със себе си, защото бях разкъсвана от противоречиви мисли.
Имам много болно дете, което е най-голямата ми радост и мъка. Болестта му е нелечима.
Въпреки явната нужда от подкрепа, моя мъж реши, че по-добрия вариант е да ме мобилизира и още от първите месеци ме тормозеше, че не се справям достатъчно добре с нищо. В желанието си да му угодя не спях, не почивах и се изнервих неимоверно. В крайна сметка не бях в услуга на никого.
Не искам да изброявам купищата негативизми, защото няма смисъл ... Чашата преля преди няколко дни когато докато беше пиян поля детето с вода и изпусна част от шишето. Синът ми се разплака, а леглото беше мокро. Нарекох мъжа си "пияница" - само това. Не можех повече да търпя и реших (надявах се да си промени поведението през уикенда за да не пристъпвам към крайности Blush), че е време за крайни мерки. Аз можех да търпя, но детето ми - не!  Naughty
От два месеца плащам всички сметки вкъщи, както и пътуването ни с детето до Германия. Запитах се, за какво ми е мъж, който в крайна сметка не ми носи нищо друго освен негативни емоции?! И ето ме вече една от вас! Помолих го да се изнесе най-учтиво и той ми отказа, но майка ми беше тук, защото беше много притеснена (моля да не разбирате погрешно - не съм мамино дете) и му обясни, че ще спи тук и той се изнесе. Утре ще си вземе и другите неща.
Моля да ме извините за обърканите мисли, но в момента не чувствам нищо друго освен една празнина ...

# 52
  • София
  • Мнения: 8 348
ами какво да кажа
съжалявам, че се е стигнало до това
съжалявам, че се налага да носиш не само тежеста на притесненията за болно дете, но и неразбирането на мъж
и добре дошла сред нас
ако не друго - имаме опит и знаем поне донякъде през какво минаваш

# 53
  • Мнения: 2 175
Незнам какво да кажа..Кураж!
Иска се смелост, за това което си направила, както и за това, да отгледаш сина си..Щом се справяш и сама, и за капак - само негативни емоции - не виждам смисъл да продължаваш да се измъчваш така.. Hug Hug Hug

# 54
  • BG
  • Мнения: 2 217
possessedmagarence  , много ви благодаря!  Hug
Днес четох форума и най-накрая стигнах до извода, че трябва да взема решение ако искам да се съхраня за да съм полезна на сина си.
Сигурна съм, че съм едва в началото на един мъчителен път (петте фази), но се моля  Praynig да го преживея по-леко. Благодарна съм, че ви има и мога да споделя с вас!   bouquet
 

# 55
  • Мнения: 903
Днес четох форума и най-накрая стигнах до извода, че трябва да взема решение ако искам да се съхраня за да съм полезна на сина си.
Stephy, това е единственият верен извод, предвид ситуацията която описваш... На времето когато стигнах до решението за развод точно това беше, което ме мотивира и ми даде сили да предприема такава крачка... Но тогава нямаше до кой да се допитам и да почерпя опит... - до същият извод стигнах съвсем сама - просто инстинктът ми за самосъхранение ми го подсказа...
Съжалявам, че и на теб ти се е наложило да стигнеш до същото горчиво заключение... Но тук поне винаги ще намериш подкрепа и разбиране. Hug

# 56
  • Мнения: 5
Здравейте,
моята история успешно би попаднала в няколко от подфорумите, но все пак реших да пиша тук. Не съм майка (поне по полови белези  Wink), но въпреки това, като че ли спадам към вашата група - родител, който живее и се грижи сам за различното си дете. За сайта зная отдавна, но все не се наканвах да пиша. Струваше ми се, че нямам нужда от това. Синът ми е с проблеми от аутистичния спектър - чудесно шестгодишно момче с "удължено детство" (както ми харесва да го наричам за себе си). Неговият свят е щастлив и не твърде различен от света на обкръжаващите го хора. Притежава много от чертите, знанията и уменията на обикновените деца. В други отношения има сериозно изоставане. Понякога си мисля, че като родител не получих шанса да се радвам на здраво, нормално дете. Друг път се усещам благословен, заради почти бебешкото доверие, с което той се отнася към мен. Невинна душа и колко ли още ще е така. Не пречи никому, но другите странят - съзнателно или не. Аз самият го ограничавам често, защото все се страхувам, че ще се намеси грубо в играта на току-що проходилите малчугани в пясъчника - я ще им развали построеното, я ще им "открадне" играчка, без да се интересува от мнението им по въпроса, я ще ги поръси с пясък докато играе някаква негова си въображаема и ненуждаеща се от партньори игра. Годините минават, успешно потопени в детския свят и детските нужди, които освен всичко се нуждаят и от по-специално отношение. Мисля все повече за неговите неща, а за своите забравям. В някои отношения е по-лесно да си жена, ако си в подобна ситуация. Инстинктите ти работят. Умееш да поддържаш социалните си контакти. А ако си мъж? Кой от твоите доскорошни приятели ще ти влезе в положението? И разрешено ли е да се оплакваш в света на мъжете? Мъжете са силни - карат си колите, работят си работата. За тях са "сериозните" проблеми - колата се повредила, поредният домашен ремонт, заплатата не стига. И не си представят, че някому се налага освен с тези, да се справя и с доста други, напълно непонятни за тях неща. В този свят нямаш право на състрадание. Дори нямаш право на обсъждане. За мъжете важи принципът "Има проблем, има решение". Да, но понякога проблемите нямат решение. Или по-скоро не такова, каквото те биха приели - решение, което не се случва за ден или два, а продължава с години. Един Бог знае колко, а и никой не ти дава гаранция, че въобще ще стигнеш там, накъдето си се запътил. Приятелите ти ще чуят историята ти един път, ще те "разберат" и ще ти дадат мъжките си съвети. Всичките безполезни, разбира се. След това приятелите се отдръпват. Ти - също. Оставаш затворен в малкия детски свят и забравяш, че някога си бил нещо различно от това, което си сега. Преди време една жена побърза да ме категоризира, макар и да ме познаваше съвсем бегло: "Ти си самодостатъчен. Нямаш нужда от никого." Може и да е била права, макар толкова силно развита женска интуиция да ми е малко подозрителна. Родителите на различни също са различни. Няма как да бъде иначе. И аз, макар в тази ситуация, всеки път се улавям, когато видя такава двойка на улицата - човек с някакво увреждане, съпътстван от своя придружител - винаги, макар и инстинктивно, вдигам очи към родителя. И умът ми за миг започва да мисли "нормално": "Ето го родителят на болния човек. Щом е болен, значи и родителят не е нещо в ред." И щом съзнанието ми, толкова обременено от собствената ми история, позволява на една такава мисъл да изплува на повърхността, какво ли мислят останалите - нормалните хора, нормалните родители на нормални деца. Свикнах вече да ме демонизират с поглед. Усещам изпълнените с незададен въпрос и негласно възмущение погледи на обикновените. Различният родител на различното дете. Ходя със сведен поглед и не се интересувам от никого - само от сина си, неговите радости, желания, нужди. Останалите нито ще ми помогнат, нито ще ми навредят. Което изглежда, че потвърждава теорията за самодостатъчността. Но тя се състои от две половини - моята и неговата самодостатъчност. Което пък като че ли описва любовта, такава, каквато всички бихме искали да я видим в живота си - не само в книгата или на екрана. Любов, която не задава въпроси и има нужда само от един - този, който върви до теб и се нуждае само от теб, за да е спокоен. А другите? Защо ни гледат с тревога и антипатия? Нима им сторихме нещо? Ние просто си ходим. Вярно - в техния свят, но какво толкоз - ходим и не искаме много. Ще ви почакаме да се пуснете вие първи по житейската пързалка и няма да крадем от играчките ви, няма да разваляме игрите ви, няма да ви посипваме с пясък. Не искаме толкова много - само да изчакаме кротко реда си. А вие, не ни гледайте така. Нали вие сте щастливите, а ние - не. Един отровен поглед няма да намали нашето нещастие, нито пък ще увеличи вашето щастие. Но как да бъдеш добър? Трудно е. Колата пак е повредена, дойде време да се прави ремонт вкъщи, а заплатата - не стига. Rolling Eyes

Уф, стана много дълго, ама и часът е късен - само за раздумка. Всички тук сте съсвем наясно с това, за което говоря, и все пак ми се искаше да го споделя с някого - макар и виртуално. Животът с различно дете е наистина специален. Той е като изпитание за човека, комуто е отредена тази съдба. Слава Богу, моето дете е щастливо в света, в който живее. Не усеща болка, не усеща липси. Тях ги усещам само аз. Един особен и самотен затвор за един изначално словоохотлив и общителен човек. Изглежда, че именно в това се състои изпитанието. Да преодолееш себе си. Да се откажеш от това, което знаеш, че си. Заради някого, когото обичаш. Поздрави на всички!

# 57
  • София
  • Мнения: 8 348
не мисля, че е толкова важно дали си мъж или жена, щом си родител и обичаш детето си
вярно, пред мъжете има повче прегради, но те са изкуствено поставени и само от теб, а след това и от нас останалите, зависи да ги преодолеем и да си живеем живота какъвто е
за затварянето в свой собствен свят - случва се често и е наполовина от проблемите на децата ни, наполовина от нас самите, защото в един момент така свикваме и така ни е по-лесно и дори уютно
не е нито добро, нито лошо нещо, важното е ти имаш ли истинска нужда от човек до себе си или е просто защото всички си имат някого, а само ти не
и приятелите, ами така ги отсяваш
щом се отдръпват, значи не са ти били приятели, а просто хора, с които си поддържал добри отношения
не вярвам, че до теб няма поне един, който да те разбира и на който да можеш да разчиташ винаги

и като не можеш да поддържаш споделящият контакг с мъже, ми пробвай с жени
дарслово имаш

добре дошъл сред нас

# 58
  • София
  • Мнения: 6 477
Добре дошъл! Аз само да допълня твоя пост - нали знаеш, когато жените имат проблем, те не искат решение на въпроса, а само съчувствие. Предполагам това е най-различното при теб като баща, гледащ сам детето си. Затова не се притеснявай, тук спокойно си поплакваме по раменете когато вече ни идва много нанагорно..а и не само тогава! Споделят се и хубави моменти, което също е важно да имаш с кого да направиш! Е, още веднъж - добре дошъл! Grinning

# 59
  • Мнения: 5
Благодаря за посрещането Simple Smile Morgana, не знаех, че при жените е така с проблемите. Нормално е, мисля, да не зная доста неща от женската част на света. Всъщност нямам нужда от съчувствие, да плача на нечие рамо или нещо такова. По-скоро мисля, че е крайно време да проверя как стоят нещата в света на другите. Затова и пиша тук. Горното беше нещо като представяне. Получило се е по-емоционално, но аз съм си такъв. Колкото и добре да се справя таткото, майката си е майка. Има си разни женски неща, дето ние мъжете не ги разбираме. Предполагам, защото никога не сме се интересували от това. Кой да ти мисли, че ще дойде време да се грижа за дете по този начин. Жените, едно че им е в природата, второ се учат през целия си живот как се прави това. Интересуват се, обсъждат, хвалят и осъждат. Добре, че имам момче, че ако беше момиче, не знам как щях да се справя.  no

P.S. Някой ще ме светне ли, какво е това БНД - нещо за бивш татко ще да е.

Последна редакция: пн, 01 дек 2008, 00:14 от Light_in_the_tunnel

Общи условия

Активация на акаунт