Живота на Емигранта

  • 9 952
  • 112
  •   1
Отговори
  • Мнения: 806
До тук ме доведоха две теми които няма да споменавам - без реклама  bowuu

Забелязах, че много пъти като емигранти сме упреквани за много неща.  Роднините ни в БГ мислят, че сме фрашкани с пари и сме длъжни да изпращаме всеки месец.  Всеки мисли, че ни е лесно и, че сме се устроили просто ей така  Thinking 

Като си спомня как сме живели 5-6 човека в един апартамент, как сме имали само един дюшек и 5 чинии.  Как сме ходили километри с чанти от магазина, защото нямаме превоз.  Как сме пестили стотинки за да си платим тока...  Как работих само и само да си платя училището, от 14г възраст. Чак не мога да повярвам, че беше моят живот.
И сега след 13 години моето семейство в БГ вижда къщите, колите и всичко което имаме, и казват - А, че вие сте добре.  Как не ви е срам да не пращате повече пари.

Разкажете за вашия старт в новата държава.

# 1
  • Мнения: 3 521
Живота на емигранта и отношението към него за мен се изчерпва с великото изречение "Аре, бе, кво са 100 евро за теб?!"...останалото е мълчание Rolling Eyes.

# 2
  • Мнения: 3 880

И сега след 13 години моето семейство в БГ вижда къщите, колите и всичко което имаме, и казват - А, че вие сте добре.  Как не ви е срам да не пращате повече пари.

Стига бе, сериозно ли чуваш подобни думи (или намеци)? За 10 години нито веднъж не съм усетила подобно нещо- да очаква някой там от мен пари, въпреки че не е като да нямат нужда.
Може би е така защото не съм емигрант и все още нямам къща Wink

# 3
  • Мнения: 806
Като си бях в БГ занесох на братов четка 500 долара, за да и помогна, че имаше проблеми.  Толкова можах да отделя.  Тя от яростта си ги хвърли на масата и каза - Че аз стова и тоалетна хартия няма да си купя.  Много се обидих, не съм длъжна и с най добри чувства и дадох парите.  Но това беше за последно.
А най ужасното беше когато получихме обаждане от роднина, че се нуждае от спешна сърдечна операция и иска пари, изпратихме 2000 долара веднага.  След месец разбираме, че никаква операция е нямало, а парите са били да си плати държавни такси. 
Много още случаи и намеци.

# 4
  • Мнения: 3 461
Не се чувствам емигрант, по скоро гражданин на света. Peace За щастие не съм чувала подобни изказвания от роднини и приятели, с което не искам да омаловажа проблемите на другите. Опитай се да се абстрахираш от такива и не позволявай да ти влияят по никакъв начин, ограничи контактите си с тях и избягвай да обясняваш на подобни индивиди, щом са склонни на такива реплики и постъпки, едва ли ще оценят и разберат цената на всичко, което си постигнала. Keep low profile. Grinning

# 5
  • Мнения: 5 710
Моят старт в чужбина е на принцеса. Посрещна ме мъжа ми, настани ме в новата ни къща, даде ми ключовете от колата ми живота ни започна.  Живот с 5-6 души и един матрак, ходене за хляб с километри, започване от нулата не е било никога мое желание, но се радвам на  прогреса, който сте постигнали в чужбина - да имате къща и превоз е много важно. Както и чувство на удовлетвореност от постигнатото. Що се отнася до парите, аз се чувствам длъжна да подпомагам тези, които са ме отгледали и в огромна степен издържали 32 години. Колкото и пари да им изпратя - малко ще са. Само се моля  да имам все по-големи възможности, за да им изпращам все повече пари. Парите не могат да  компенсират и 1% от това, което са ми дали.  М/у другото аз също не се чувствам емигрант. Но и аз имам старт в чужбина, затова се разписвам. 

Последна редакция: пт, 25 юли 2008, 12:24 от 10 cent's

# 6
  • Мнения: 1 526
Моето семейство в БГ е наясно с живата ни тук, никой от близките ни не ни е искал пари. Даже, когато давам приемат трудно.
Друг е въпроса за познати разни. Имам още два не върнати заеми за по 300 евро, но вече сме пили чаша вода.
И сме си отговорили на въпроса кои са истинските ни приятели.

Noia  Hug

# 7
  • Мнения: 3 461
Моят старт в чужбина е на принцеса. Посрещна ме мъжа ми, настани ме в новата ни къща, даде ми ключовете от колата ми живота ни започна.  Живот с 5-6 души и един матрак, ходене за хляб с километри, започване от нулата не е било никога мое желание, но се радвам, че оценяваш огромния прогрес, който сте постигнали в чужбина - да имате къща и превоз е много важно.
Що се отнася до парите, аз се чувствам длъжна да подпомагам тези, които са ме отгледали и в огромна степен издържали 32 години. Колкото и пари да им изпратя - малко ще са. Само се моля  да имам все по-големи възможности, за да им изпращам все повече пари. Парите не могат да  компенсират и 1% от това, което са ми дали.
М/у другото аз също не се чувствам емигрант. Но и аз имам старт в чужбина. 

Първата ти част от поста, все едно аз съм я писала, с останалото също се идентифицирам, но мисля, че авторката не е  поставила въпроса за синовния дълг, а за злоупотребата и грозното отношение, с което се е сблъскала. Peace

# 8
  • Мнения: 3 880
Тя от яростта си ги хвърли на масата и каза - Че аз стова и тоалетна хартия няма да си купя. 
Ами другия път като е на зор й занеси един пакет тоалетна хартия, че поне тази "екстра" да й е осигурена в трудните дни Wink белким се усети. Баси наглото изказване ooooh!

# 9
  • Мнения: 5 710
Noia, da de, ама нали пита за старта в чужбина, затова....
За нагли хора си има техники - едно 'не' върши работа, като начало  Laughing

# 10
  • Мнения: X
Аз нещо не се виждам в описанието на авторката
не сме имали такива трудности
нито пък такива подмятания от близки и приятели
винаги е царяло взаимно уважение

# 11
  • Мнения: 806
Няма значение кой какво споделя.  Нека да разберем как всеки е започнал.  Не на всеки му е било трудно.  За нас беше така, но сега е далечно почти нереално минало.  За други е било по лесно.

# 12
  • Германия
  • Мнения: 8 084
Шаш и паника, дали ще успея да си платя наем и застраховка следващия месец. Гладуване, оцеляване по седмица с ядене на бисквитки, картофи и макарони от консерва. Това, докато успях да се намеря работа през ваканцията. После пак оцеляваш със заработеното. Бях щастлива, когато получих първата си стипендия и си купих компютър, зарекла съм се с първата си заплата да си върна дълговете към стари приятели. Родителите си бих подпомогнала с нещо материално, защото те с финанси не могат да се справят и това е! Преди да получа поредния упрек, защо имам такова мнение по въпроса; не съм съгласна, че когато си принуден да преживяваш от едната пенсия, е добра идея, да си купиш хляб на заем, но пък за цигари, тото и кабелна ТВ винаги имаш пари. За това и последният път като си бях в БГ предпочетох да платя куп сметки и да заредя шкафа на майка ми с олио, брашно и т.н за поне половин година напред, вместо да оставя пари в брой. Със сигурност една част от тях щяха да отидат за почерпка на странични хора, които аз дори не познавам. Сега, откакто имам собствено семейство и деца имам други приоритети. Crossing Arms

# 13
  • Мнения: 5 710
Няма значение кой какво споделя.  Нека да разберем как всеки е започнал.  Не на всеки му е било трудно.  За нас беше така, но сега е далечно почти нереално минало.  За други е било по лесно.

Албена, ти ли си на снимката!? Изглеждате много млади за тези дълбоки равностметки... На колко години си емигрирала?
Ако не  е тайна де, чудесни сте  Peace

# 14
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Няма значение кой какво споделя.  Нека да разберем как всеки е започнал.  Не на всеки му е било трудно.  За нас беше така, но сега е далечно почти нереално минало.  За други е било по лесно.

Албена, ти ли си на снимката!? Изглеждате много млади за тези дълбоки равностметки... На колко години си емигрирала?
Ако не  е тайна де, чудесни сте  Peace

На 14 години е било моми4ето,написала го е в първия постинг. Wink

Общи условия

Активация на акаунт