В плен на асансьора!

  • 3 585
  • 24
  •   1
Отговори
Засядали ли сте някога в асансьор?
Сам/а ли бяхте?
Колко време стояхте?
И какво се случваше?
*
Нашият асансьор често засяда,но още не ме е ощастливил и се чудя кога ли? newsm78
Та си събирам вариатти,какво да правя,ако попадна в подобно положение  Laughing
 Crazy

# 1
# 2
  • София
  • Мнения: 2 430
Да като малка си спомням как със сестра ми заседнахме в асансьора в Харков : Mr. Green:Сега ми е смешно,но тогава хич!Стояхме близо час да ни отворят,а и аз не владеех руският език много добре и малко трудно се разбрахме по станцията в асансьора

# 3
Ако съм сама няма да ми е особено забавно,въпреки,че бих се справила  Mr. Green

# 4
  • София
  • Мнения: 3 421
Засядала съм няколко пъти. Нямам клаустрофобия, не съм била особено притеснена.
Ослушвам се за шумове и тогава започвам да чукам и викам(няма се хабя напразно де Laughing). Сега с телефоните още по-лесно. После просто изчаквам да ме "извадят". Е, гадно е, че висиш като кон, пък хич не се прежалвам да седна на земята.

А, сетих се - веднъж заседнах с майка ми - на никой не го пожелавам. Като писна тази жена, като се паникьоса, ...

# 5
  • Мнения: 25 441
Засядала съм няколко пъти, но за кратко. Най-страшно ми беше веднъж, когато заседнах в чужд блок, с двама непознати млади мъже, единият нещо не беше в ред умствено. Аз - бременна около 5-ти месец, ама по една лятна рокличка с презрамки и напращяла гръд...
Мъжете успяха да отворят вратата и скочиха на долната площадка. Аз обаче не посмях, едно, заради бременността, друго, че между пода на асансьора и площадката имаше поне метър, а отдолу зееше шахтата...
Тогава мъжът с увреждане, който беше много як (с едни огромни бицепси), протегна ръце, пое ме и ме свали внимателно долу.
Още изпитвам срам, че се изплаших в началото от него...  Embarassed

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 1 219
О да. Беше много забавно. Винаги съм живяла на първи етаж и затова обичах да се возя на асансьор. Заседнахме в един блок в Младост, от тия дето имат мазета м/у 7 и 8 етаж и там асансьора не спира. Бяхме там за сватбата на братовчед ми. Натоварихме се с леля, калеко, фотографа и една доста дебела баба. Лелята цял живот живяла в кооперация в центъра и се ужасява от асансьори. Качваме се и тя започва " ох, ако заседнем сега, оле колко ме е страх, ох майчице що спря, ето на казах ви аз", асансьора спря точно м/у етажа от който тръгнахме и онзи с мазетата на който не спира и няма врата. На мен ми беше интересно да слушам как горе се щурат да ни извадят и да не закъснеем за булката, но горката ми леля само дето не припадна от паника. Е отвориха вратата, мен като най-малка ме извадиха на ръце и пуснаха вътре стол, за да излязат и другите.
А познайте дали леля някога пак се е качила на асансьор Laughing

# 7
  • на село
  • Мнения: 3 841
Не съм засядала, но изпитвам панически страх от асансьори.
Когато имам възможност ги избягвам, перкам си по стълбите.

# 8
  • Мнения: 42
Засядала съм един път сама и беше много гадно. По принцип само като чуя за асансьор и ми настръхва косата, на тогава реших да се кача сама и вместо да спре на седмия последен етаж продължи нагоре. В един момент гледам пред мен просто стена няма врата, само около 50см. се вижда от долния етаж. Добре че бързо ме извадиха. Е тогава ми се скъси живота на половина. Никога не се качвам сама в асансьора, а дори и да има човек с мен пак ме е супер страх.
Затова си ходя вчеки ден пеша до петия ежат, хем не ме е страх, хем е тренировка за краката и задните части.

# 9
  • Мнения: 2 388
Само веднъж, беше ужасно. Имах чувството, че не ми стига въздуха.
Качвала съм се общо 5-6 пъти през живота си в асансьор.
Без проблем вземам разстоянието по стълбите до 16 етаж, като ходя на гости на една приятелка.

# 10
  • Мнения: 4 585
Оф, да. Бях със счупен глезен и гипсиран десен крак, отивам в градския съвет, а там трябваше да чакам един документ. Решавам да  се кача на 14 етаж, той целият е като зимна градина и една моя бивша съученичка държеше барчето. Обаче спираха тока за един час, и асансьора спря между 13 и 14 тия. Зад вратата на асансьора има една тясна дълга дъска, отгоре до долу и е на панти. Зад нея има една ролка, като се дръпне и вратата може да се отвори. Обаче, ако отворя долната, половината врата ще отвори и шахтата под асансьора, ако залитна назад, отивам 14 етажа плюс два-три подземни. Отворих горната, подпрях я с едната патерица да стои отворена и на ръце се измъкнах на пода. Като ме видяха да измъквам и патерица, хората наскачаха от бара. За тях пък изобщо не бях се сетил да извикам. Кафе не пих, един час се наливах с кола.

# 11
  • Мнения: 677
Винаги съм мечтал да заседна с палава непозната и преди години ми се случи в хотел на Боровец. За съжаление тя, полугола, руска и руса туристка, си извади мобилния и ни изкараха твърде бързо. Нищо де, животът е пред мен.

Последна редакция: чт, 24 юли 2008, 20:33 от тони сопрано

# 12
  • Мнения: 4 585
Увеличи вероятността!
Търси си работа във висока сграда с готени каки.

# 13
  • Мнения: 1 479
Да,по тошово време няколко пьти.Повечето беше по време на режима на тока,само ведньж бях с приятелка,а през останалото време сама.Най-гадното бе,когато асансьорьт премина 8-ми етаж/на толкова етажа е блока/и трьгна нагоре ShockedНе е приятно да видиш половин стена и половин врата пред себе си т.е.на вратата горната и част Mr. GreenДа е жив и здрав баща ми,че измькваше мен и други комшии от входа Crazy

# 14
  • Мнения: 307
Да,много пъти. Но винаги е било за сравнително кратко,максимум половин час. Създавало ми е проблеми когато ходих на училище и пропусках първи час.

Общи условия

Активация на акаунт