Изпадали ли сте в ситуация да избирате между двама мъже или две жени.Просто идва момент,в който твърдо трябва да решите с кого да бъдете.И в такива моменти разумът ли надделява или чувствата?Примерно,казвате ли си:о,тоя не пие,не бие.Или:този е пачкосан,ще се ориентирам към него.Правите ли тънки сметки в такъв момент?
- Публикувана: 22 юли 2008, 15:34 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2008, 13:47 ч.
На два стола
Да, случвало ми се е няколко пъти. По закона на Мърфи,като няма,няма,па като тръгнеее,по двама,по трима наведнъж. Но тънки сметки не съм си правила никога,където тръпката е била по-голяма,там. Само веднъж единият кандидат си имаше приятелка, който си беше направил сметката без кръчмаря, та много бързо ме улесни 
Няколко пъти съм била между "два стола".Изглежда един мъж не ми е достатъчен 
. Ако говоря сериозно, винаги единият е имал едни качества, другият-други. Допълваха се... Сега като се сетя какви истории бяха, какво чудо, всички бяха запознати с драмите ми 
.
Последният път, в който попаднах в такава ситуация продължи близо година
.Единият беше по-перспективен, с повече финансови възможности, но през четирите години, в които бяхме заедно безброй пъти се наранявахме, огорчавахме, изневерявахме и т.н. Много различно виждане за нещата имахме-колкото и пъти да се опитвахме, изкарвахме най-много седмица без конфликти и после отново скандали 
. Опитахме и да живеем заедно, не се получи.Много пъти опитвахме да се разделим окончателно-все един към друг ни теглеше .Не, че нямаше обич-напротив, много любов и страст имаше, но дотам. Избрах човекът, който повече държеше на мен и ме караше да се чувствам по-спокойна. За него се и омъжих 
. Мисля, че направих правилният избор 
, не мога да си представя дните ми да минават в напрежение и скандали.
. Ако говоря сериозно, винаги единият е имал едни качества, другият-други. Допълваха се... Сега като се сетя какви истории бяха, какво чудо, всички бяха запознати с драмите ми . Последният път, в който попаднах в такава ситуация продължи близо година
.Единият беше по-перспективен, с повече финансови възможности, но през четирите години, в които бяхме заедно безброй пъти се наранявахме, огорчавахме, изневерявахме и т.н. Много различно виждане за нещата имахме-колкото и пъти да се опитвахме, изкарвахме най-много седмица без конфликти и после отново скандали . Опитахме и да живеем заедно, не се получи.Много пъти опитвахме да се разделим окончателно-все един към друг ни теглеше .Не, че нямаше обич-напротив, много любов и страст имаше, но дотам. Избрах човекът, който повече държеше на мен и ме караше да се чувствам по-спокойна. За него се и омъжих . Мисля, че направих правилният избор , не мога да си представя дните ми да минават в напрежение и скандали. 
И в такива моменти разумът ли надделява или чувствата?Примерно,казвате ли си:о,тоя не пие,не бие.Или:този е пачкосан,ще се ориентирам към него.Правите ли тънки сметки в такъв момент?
Чувствата.
Дори да е имало борба между разум и чувства, второто е надделявало.
Когато са намесени чувства, сметки не правя, било тънки или дебели. Имам предвид материалния аспект.
Била съм. Но така и не се опитах да седя и на двата едновременно.Просто се чудех на кой да се спра да постоя по-длъжко време. Всъщност в един момент осъзнах,че въпросът не е да избера някой от двамата, защото не държах на всяка цена да съм с някого.Въпреки всичко ситуацията беше странна и неудобна. За да взема решение трябваше да остана насаме със себе си. Нещата опираха до перспектива и до това да реша какво точно искам и дали въпросният човек ще иска и може да върви редом с мен и аз със него. Това ми бяха тънките сметки. В крайна сметка останах с този,който ми предостави право на избор.
Имах такъв случай. Ходих с един пич, но го взеха на стари години в казармата- последваха обещания как ще го чакам...
Не се минаха и два месеца и се влюбих силно в друг. Така изминаха още няколко месеца- хем с двамата съм, хем се чудя с кого да остана...
Изглежда много се забавих с чуденето, защото решението дойде само- приятели на първия ме видяли да се целувам с втория и своевременно го уведомили.
С първия си останахме някакъв вид приятели и се радваме като се видим. А втория ме заряза много брутално след някой и друг месец, та дълго време ближех рани...
Не се минаха и два месеца и се влюбих силно в друг. Така изминаха още няколко месеца- хем с двамата съм, хем се чудя с кого да остана...
Изглежда много се забавих с чуденето, защото решението дойде само- приятели на първия ме видяли да се целувам с втория и своевременно го уведомили.
С първия си останахме някакъв вид приятели и се радваме като се видим. А втория ме заряза много брутално след някой и друг месец, та дълго време ближех рани...
Случи ми се преди известно време, бях разделена за кратко със сегашният мъж в живота ми и така се случи, че трябваше да реша за себе си дали да се върна при "старото изпитано говедо"което обичам и до сега или да започна една нова връзка с мъж, който беше влюбен та чак загубен в мен и за който щях да бъда целият свят така да се каже де 
Е, и сега се будя до "говедото", но не съжалявам нито за миг, че послушах сърцето си/не съм сигурна мъжо дали не проклина изборът ми 
/
Е, и сега се будя до "говедото", но не съжалявам нито за миг, че послушах сърцето си/не съм сигурна мъжо дали не проклина изборът ми / Изпадали ли сте в ситуация да избирате между двама мъже или две жени.Просто идва момент,в който твърдо трябва да решите с кого да бъдете.И в такива моменти разумът ли надделява или чувствата?Примерно,казвате ли си:о,тоя не пие,не бие.Или:този е пачкосан,ще се ориентирам към него.Правите ли тънки сметки в такъв момент?