Искам да стана като вас...

  • 1 094
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 470
Здравейте!!!

Просто да споделя...Имаме малка строителна фирма,и не ни е леко в надпреварата с големите,със сивия сектор и пр.Накрая всичко си го отнасят децата...Имам в предвид че изневерността,умореност,нестабилност,липса на внимание...Кажи речи сами растът...Кофти...И аз се чувствам кофти...И въобще...Но вчера попадам на тайните им дневници,и като всяка майка умиращи от любопитство,ги разтворих...И какво беше написал средният ми син,който е на 8 годинки-Мечтая като порастна голям,да стана строителен работник,и да строя къщи,да изкарвам много пари,и да имам моя къща...Демек някак си беше описал нашият живот,но като че погледнат от хубавата му страна...Питам се дали е щастлив от живота си?!Или просто някак е възприел този начин на живот?!Никога не бих му казала че съм прочела това,тази стая е тяхна,и е забранено за големи WinkНо до сега все се обвинявах за липсата на достатъчно внимание,пък всъщност те може и да се чувстват доре... FlutterНе знам... HugВие как мислите?!

# 1
  • Мнения: 9 814
Децата ни имат нужда от нашето внимание и грижи разбира се.
Но, все пак едва ли са много родителите, които не работят и са се отдали изцяло на грижата за децата си.
Макар че, нямам строителна фирма и аз съм твърде заета с работата си- дежурства, спешни повиквания и пр. И понякога и аз се замислям дали обръщам внимание на дъщеря си.
И стигнах до извода, че децата се научават да приемат нашето забързано ежедневие за нормално.
Ако, по цял ден си с детето си и изведнъж започваш работа и го виждаш само вечер за час-два- да ще му е трудно.
Но, нашите явно са свикнали.

# 2
Много е кофти, майка или не, да четеш дневниците на децата си. Отвратително. Naughty
Освен това какво очакваш да пише? Мама и тати много работят, много ми липсва вниманието им? Много ясно, че им липсва, но няма да го формулират така. Пък и как да знаят че им липсва нещо, което никога не са имали? Тези неприятни изводи за родителя се правят на по-късна възраст. Успокоявай се ти, че им е добре. Rolling Eyes

# 3
  • Мнения: 3 367
Като цяло мисля че
1.каквото и да правим все ще ни се струва недостатъчно и поводи за вини ще си намираме като родители
2.работещите родители за мен са добър пример и учещ на немалко,не мисля че седенето у дома 100% е по-доброто решение;познавам подобни семейства,и пак има и изнервеност,и липса на време и пр (както и обратното,работещи,но с добре наредени приоритети)
3. ако родителите са щастливи с и убедени в изборите си- децата ще ги приемат без задни мисли,ние сме тия дето търсим под вола теле
4. как се чувстват децата е функция на много неща,не само на времето прекарано заедно
5. и аз бих отворила дневника,макар да е ужасно срамно и да мразех майка ми навремето

# 4
  • София
  • Мнения: 1 724
Аз също бих отворила дневника, макар и със страх от себе си и от това.
Също работя, занимавам се с бизнес,  още откакто беба стана на 3 месеца /аууу тука ще убия някои от майките/  - отначало за по няколко часа, после по повече, макар, че я кърмих до 11 месеца. Просто започнах проект, и беба реши да дойде при нас, обучих колежка, но тя напусна и така...не мисля, че времената ни предлагат някакъв кой знае какъв комфорт и възможност да спим с децата следобеден сън до 5тата им годишнина...
Освена възпитанието, държа децата ми да имат много добро образование, а това струва пари. Така ,че нямаме кой знае какъв избор, работим...Много бих искала да прекарвам повече време с големия си син, но не винаги успявам, всяка вечер обаче отделям време, за да си разкажем как е минал деня, това е най-приятният ми момент от 24часовата въртележка.
не се страхувай, ако ти харесваш работата и ежедневието си, и те ще се стремят към това...Не знам какво значи да си една от нас, възможно е с тебе да не сме от тях...за себе си знам, че съм най-добрата майка за моите деца, и че въпреки заетостта си им давам всичко, на което съм способна...Погледни на твоето ежедневие от този ъгъл, дано да промениш идеята си за заглавие на темата. Hug

# 5
  • Мнения: 24 467
Дете на 8 години рядко ще осъзнае, ка- моли ще опише нещата, които му липсват и които му пречат в семейството. Нещо повече тази липси и пречки се натрупват и човек не ги съзнава често и като възрастен /като комплексите е, дори липсата на внимание или неглижирането на децата създава именно комплекси в тази насока/, тези неща се изтикват в подсъзнанието, защото съзнателно у детето се възпитава нагласата на тоталното одобрение по отношение на родителите и то чувства, че няма право да им се сърди и да ги обвинява.
Дори едно малтретирано дете едва ли ще напише в дневника си на тази възраст, че е малтретирано и колко много това му тежи.
Също така децата /особено малките/ харесват това, което познават. Когато детето познава предимно професията на родителите си е нормално да иска да е като тях. Нищо чудно не виждам. И моят син си мечтае за моята работа и също е на осем години, но това не го отдавам на факта, че цени тази работа /Боже мой, той не я познава, вижда я само отвън/ или че смята, че аз съм добра майка. Не обвързвам нещата по този начин. Гледам да го запозная и с други професии- на моя баща, на съпруга ми, на брат ми и т.н. Това определено ще разшири мирогледа му и ще му даде възможност за по- обективна преценка от по- ранна възраст.
На следваща позиция човек сам избира съдбата си, нарежда приоритетите си и резултатите от неговия избор така или иначе са налице. Резултатите не са положителни или отрицателни, не деля нещата на такава елементарна плоскост, те са просто различни от резултатите, които бихме имали ако бихме избрали друго. И аз не мога да отделям целия ден за децата ми и не смятам, че е нужно, не се извинявам, не търся оправдания. Колкото мога- толкова. Избрала съм си работа, която не отнема цялото ми време, мога да си позволя отпуск, болнични, да си ходя в къщи всеки ден в 17.00 часа и да си почивам събота и неделя. Това съм могла- това съм направила. Старая се, но не съм и никога няма да съм сигурна, дали всичко което правя е най- доброто /щото това е невъзможно/ или дали може повече, по- добре, по- качествено /което си е чиста проба максимализъм/.
Чувствата и усещанията на децата са много сложна и комплицирана материя и времето, които им отделяме, е една малка част от причините, те да съществуват във вида, в който са.
Не виждам, честно казано, нещо лошо в тайното прочитане на дневника, не бих се срамувала от това. От него бих разбрала неща, за които може би съм сляпа и които вероятно са много важни, до мен са, а аз по една или друга причина не ги виждам, не ги усещам. Бих си сверила часовника, което може да се окаже много, дори жизнено важно за детето ми.

# 6
  • Мнения: 47 902
О, немислех че искаш да си ССФ, нямам такова впечатление  от теб:35:
Мисля че даваш добър пример на децата как да се справят и да се борят в живота!
Иначе и аз се страхувам дали съм добра майка...но правя каквото трябва, да става каквото ще!
Сега за дневниците: не е трябвало да ги четеш, но и аз бих ги прочела  Embarassed, няма какво да го увъртам.

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Ако трябва да бъда честна - и аз бих надникнала в дневника. И съвсем откровено - не мисля, че ще умра от угризения. Има и къде по-непростими грехове.

Аз също съм работеща майка. И двамата с баща им сме много натоварени. Но съм убедена, че давам на децата си почти всичко, от което се нуждаят. Всеки миг, който е важен и значим сме го споделили. Баща им пък успешно компенсира и в крайна сметка те ще имат също отлкова щастливи и красиви спомени, колкото и тези, на които майките им не работят или пък бащите им заковават вкъщи в 17.30. Това е твърдото ми убеждение.

Наскоро говорихме с дъщеря ми. Попитах я дали иска да не работя и да съм си непрекъснато с  тях. Казах й "ето, вуйна ти не работи, винаги има възможност да е с децата. не ти ли се иска и аз да съм така?". Детето /тя е на 9/ ме изгледа изумено. Каза, че изобщо не иска да има неработеща майка. Аргументира се съвсем прилично и на мен ми стана много мило, че тя има един доста сносен поглед върху нещата и най-вече, че е щастлива така, както си е.

И тя непрекъснато декларира желанието си да е като мен, което не приемам сериозно, но няма как да не ми е приятно. В крайна сметка, аз съм щастлива, че те са спокойни, щастливи, уверени и със самочувствие, което не би било възможно, ако живеят с някакви емоционални липси и необгрижени с ласка, любов и внимание. Изобщо не съм склонна да драматизирам в тази посока в интерес на истината.

# 8
  • Мнения: 4 784
Явно на детето му е добре и се чувства щастливо, но може би на теб, времето прекарано с децата ти, не ти достига. Освен това детето може да не се чувства самотно или нещастно, поради факта, че има братя, с които може би споделя времето си /нямам предвид че те заместват ролята на майката/. Моето дете е все още малко, но поне за сега се стремя да съм близо до него колкото се може повече, защото съм сигурна, че колкото по-голям става, ще ми бъде все по-трудно да сме заедно - било заради работа или поради други причини и за това сега греба с шепи от тази наслада да съм близо до него  Wink.

Ще надникна в дневника и още как  Wink Embarassed Embarassed

# 9
  • София
  • Мнения: 62 595
Не бих гледала в дневниците, освен ако не подозирам някакъв сериозен психически проблем или наркотици. Но това е в най-най-най-краен случай,когато съм изчерпала всички други приемливи начини.
Понякога си мисля, че не е много здравословно за родителите да научаваме какво мислят попорасналите деца за нас. Същото е, както и ние не искаме децата да надничат в нашите тайни. Не е честно.

# 10
  • Мнения: 804
Преди години (когато децата бяха малки, а ние прохождахме в бизнеса си) имах подобни терзания. Сега когато говорим с тях се изненадвам на нещата за които си спомнят, дребни на вид, за които почти съм забравила и установявам, че са били щастливи.
Единственото за което ще си позволя да те упрекна е надзъртането в дневника. Ако искаш да те уважават ти също трябва да уважаваш. Дано никога не разберат, че си чела дневника.

Общи условия

Активация на акаунт