За сигналите когато сте на кръстопът в живота си.

  • 9 179
  • 102
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 128
Случвало ли ви се е когато е трябвало да вземете някакво важно решение в живота си да си мислите, че постоянно се сблъсквате с някакви сигнали. Имам чувството, че от големия страх дали решението ще е правилно параноята ме гони и всяка секунда засичам някакъв сигнал който ясно ми показва накъде да тръгна. Да ама отговорността си е моя и трябва трезво и съвсем осъзнато и отговорно да си взема решенията, това си е ясно. Досега съм била прагматичен човек и такива ветровити мисли не са ме гонили, а напоследък имам чувството, че човека го съпровожда някаква съдба, колкото и сам да е отговорен за живота и посоката си.

# 1
  • Мнения: 737
Колкото и да е съдбовно едно решение мисля,че трябва да се вслушваш в себе си,а не да търсиш сигнали около теб.Претегли нещата добре от хубавата и лошата им страна и давай смело напред.
Понякога инстинктът те води в правилната посока,а не разумът!
Най-важното е никога да не съжаляваш за взетото решение,колкото и грешно да е то!
Успех!

# 2
  • Мнения: X
Колкото и да е съдбовно едно решение мисля,че трябва да се вслушваш в себе си,а не да търсиш сигнали около теб

Най-важното е никога да не съжаляваш за взетото решение,колкото и грешно да е то!

 Peace абсолютно съм съгласна, че трябва да се вслушваме само в себе си и никога да не съжаляваме за нещо, било то взето решение или нещо друго.

# 3
  • Мнения: 4 380
Вслушването в себе си е всъщност внимателно следене на знаците около теб. Това, което наричаме интуиция е работа на подсъзнанието вследствие натрупана обективна информация от обкръжаващия свят. Знаците са една много важна съставна част на тази информация. Винаги има знаци на съдбата и особено в преломни, съдбовни моменти или моменти на кръстопът. Трябва много внимателно да се слушат и следват. Те се дават на човек свише за да му помагат по пътя. Хора с добре развита интуиция (умение да слушаш и вярваш на вътрешния си глас) в съдбовни моменти се спасяват от гибел заради усещането си че не трябва да ходят еди-къде си, не трябва да се качват на този самолет или влак и т.н. Едно субективно усещане, наречено интуиция, което ги кара да постъпват по правилния начин.

С една дума...не си въобразяваш. Ако действително забелязваш около себе си дребни нещица, които те склоняват към дадено решение, избирай точно това решение! То е вярното.

Цитат
напоследък имам чувството, че човека го съпровожда някаква съдба, колкото и сам да е отговорен за живота и посоката си.

Разбира се. Колкото и да си въобразяваш, че сам приемаш решения за живота си, голямата посока е отдавна предопределена. Ако не я следваш, ще следват провали и знаци, че трябва да промениш живота.

# 4
  • Мнения: 2 448
Не знам от какъв характер са тези кръстопъти в твоя живот, но от личен опит ще кажа, че много пъти, да не кажа в повечето случаи в живота ми интуицията и логиката ми са били на коренно различни посоки. В повечето случаи реагирах логично и накрая се оказва, че точно интуитивното решение е било за предпочитане.
Сега слушам повече интуицията си и ако не друго съм поне по доволна от себе си.

# 5
  • Мнения: 1 283
 "Всеки ден си казвам, че ако знаех как да стана малко по-разумна и по-егоистична, ще си спестя много самонаранявания и болки,,,,,, но всеки път разбирам, че ако знаех как да направя това, тогава просто нямаше да съм аз!"
от филма:"Плъзгащи врати"

# 6
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Xenia,

 newsm74

Сещам се, че когато - в началото на 90-те - кандидатствах в университет, на изпита по литература ми се падна тема "Йовковите герои четат знаци"  Simple Smile Какво ли ми е разбирала главата от знаци тогава?

Но, по темата - да, човек лесно може да се заплете в четенето на знаци, ако ползва рацио и логика като декодер. Отне ми много дълги години да се науча да не интерпретирам знаците с помощта на формалната логика. Щото формалната логика, която е официалната, съвременна доктрина за това как трябва да се живее и как се движи светът, е много различна от истинската, природната. Ние тука си измисляме един куп теории, а вътрешната логика на нещата е съвсем друга.

Та, надрънках вкичко това, за да кажа, че е нормално човек да се чувства изгубен във всички знаци, ако се опитва да проумее със сигурност точното им значение. Обаче, ако си повярва, отпусне се и се вслуша в себе си, онази малка частица от него, която наричаме "несъзнавано", просто няма как да не преработи точната информация. И да вземе вярното решение.

Но за това човек трябва да си вярва. А нас от малки ни учат да не го правим - "трябва да си малко по-прагматична", "мисли логично", "сърцето е лош съветник", "дай да се допитаме до еди кой си експерт" и т.н. А всъщност, никой не знае по-добре какво е добре за нас от самите нас. Ами, да се слушаме!

# 7
  • София
  • Мнения: 62 595
Знаци ли? Ние решаваме, че са знаци, защото така сме устроени. Когато се чувстваме най-несигурни сме склонни да търсим най-много знаци, защото така си мислим, че работим с повече и вярна информация. А истината е, че живеем в свят с оскъдна информация и несигурност. В повечето случаи нещата в живота ни са продукт на случайното стечение на обстоятелствата, а ние ги интерепретираме по наш си начин в зависимост от опита и убежденията си и вземаме някакви решения. Затова и ретроспективно почти винаги успяваме да "навържем" нещата и да открием знаци защо и как се е случило. С това не отричам промените, предизвикани от нашата воля и действия, а само обръщам внимание на факторите на околната среда.

# 8
  • Мнения: 5 710
Аз вярвам в знаците. Не говоря за свръхестествени неща, а по-скоро за себепознание ( както казва Ксения), концентрация, размисъл в/у заобикалящото ме, за смисъла.  В повечето случаи  ги съзирам в минало време, т.е ако се обърна назад ми се изяснява  смисъл ( знак), който не съм откривала. Доказва ми се, че няма нищо случайно в това, което се е случило или ще се случи. Това мислене напоследък ми помага сякаш да различавам знаци и посока и то на много несигурната почва на интуицията, на която досега не съм разчитала.  Досега нямам много опит ( да не кажа никакъв) в следване на разпознат знак в настоящето. В момента правя първия си сериозен опит да следвам по-скоро някаква своя интуиция и много се моля да съм на прав път.

# 9
  • Мнения: 1 896
В момента съм на важен кръстопът в живота си.
Разумът и обективността ме съветват да направя едно, а интуицията и вътрешното ми чувство съвсем друго и не мога да взема решение. А трябва. Страхувам се да не сгреша, защото последствията от решението ми биха могли да създадат труности на семейството ми за доста дълъг период от време за напред. От друга страна ми се иска да рискувам и да си дам шанс-така поне дори да се проваля ще знам, че съм опитала.
За съжаление не срещам никакви знаци или дребни нещица, които да ми подскажат вярното решение или вероятно не мога да ги тълкувам. Просто в мен продължават да се борят разума и вътрешното  ми усещане и надделява ту едното, ту другото...

# 10
  • Мнения: 1 128
Знаци ли? Ние решаваме, че са знаци, защото така сме устроени. Когато се чувстваме най-несигурни сме склонни да търсим най-много знаци, защото така си мислим, че работим с повече и вярна информация. А истината е, че живеем в свят с оскъдна информация и несигурност. В повечето случаи нещата в живота ни са продукт на случайното стечение на обстоятелствата, а ние ги интерепретираме по наш си начин в зависимост от опита и убежденията си и вземаме някакви решения. Затова и ретроспективно почти винаги успяваме да "навържем" нещата и да открием знаци защо и как се е случило. С това не отричам промените, предизвикани от нашата воля и действия, а само обръщам внимание на факторите на околната среда.
Точно заради тази несигурност породена от  конфликта разум/интуиция ме е страх. Двата пътя са на 180 градуса противоположни. Интуицията ми работи много ясно, но разума не я потвърждава. Не искам да изневерявам на чувствата си, но последствията ако не послушам логиката и сгреша са огромни...Мисля си, че не търся знаци а просто ме заливат постоянно, но знам ли дали не е подсъзнателно мое търсене.

# 11
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, май с всички ни се получава така - логиката срещу интуицията. Може би интуицията понякога е по-мъдра от логиката.  Peace

# 12
  • Мнения: 1 128
Да, май с всички ни се получава така - логиката срещу интуицията. Може би интуицията понякога е по-мъдра от логиката.  Peace
А никога няма да го узнаем. Не можем да поемем два пътя едновременно, за да  видиме съответните последиците.

# 13
  • Мнения: 45
Логиката и разумът базират на опита и познанията ни, или на тези на хората с които се съветваме. Когато решаваме логично и разумно, вероятноста да сбъркаме е по-малка, но не е изключена.

Интуицията и "вътрешното чувство" базират на чиста емоционалност. Тоест тя - обикновено - ни "побутва" повече към решението, което ни се иска, но нещо ни смущава и възспира. Въпроса винаги е, колко ще послушаме тези си страхове и съмнения, или до каква степен ще ги игнорираме.  И в крайна сметка колко те ще се окажат правилни. За съжаление това се рабира винаги в последствие.

Има една практика, която общо взето може да се приложи във всяко взимане на важно решение, когато не сме сигурни. Лист хартия и молив. Отгоре се пише проблема! След това Решение 1, под което листа се разделя на две графи (+) и (-), след това Решение 2 и отново същите две графи. Във всяка една, честно, ама много честно пред самите нас, се пише всичко за което се сещаме. Кое е "за", кое е "против". Нормално е да се сетим първоначално за най-важното, което дава и на първите аргументи, поне превидно, най-голямата тежест. Но не се приключва веднага, може и ден или седмица даже след това да се продължи, винаги, когато нещо ни идва на ума: в (+) или (-). И винаги от гледна точка днес, защото никой не вижда в бъдещето. Или поне повечето.  Wink Важното е наистина нищо да не се пропусне, даже и - на пръв поглед - незначителни неща. Листа се попълва в "осамотение", т.е. за себе си, а не за други хора, т.е. наистина човек е хубаво да се поразрови и в най-тъмните ъгълчета на душата си, в търсене на аргументите за или против. След това се претегля, като се отдава внимание не само на броя, но и на важността за всеки аргумент за определеният човек.
Така обикновено се събират "разум и интуиция" на едно место, и накрая нещо надделява.

# 14
  • Мнения: 2 448
Логиката и разумът базират на опита и познанията ни, или на тези на хората с които се съветваме. Когато решаваме логично и разумно, вероятноста да сбъркаме е по-малка, но не е изключена.

Обикновено логиката и разума ни водят към това, което са ни учили от малки, че е правилно.

Но много често за самите нас най-правилното е това, което ни казва точно чистата емоционалност.  Wink

Общи условия

Активация на акаунт