За родителите на моя мъж става въпрос.Много голямо гайле ми е.Разбираме се чудесно,ноо на мен ми тежи,че не отваряме и дума за това.Мисля,че ме приемат по различно защото имам дете от предишния ми брак.Но пък и чакаме бебче. Сега пак отивам на село при тях и ми е свито,свито.
- Публикувана: 18 юли 2008, 20:24 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2008, 09:53 ч.
Наричате ли ги мамо и тате,като не сте женени?
Не те разбирам. Какъв ти е проблемът изобщо, щом се разбирате добре? 
За какво трябва да отваряте дума? Дали да им казваш майко и татко? Ами това не е въпрос на подпис, а на вътрешно усещане. Ако ти се обърне езикът - казваш, ако не - не.
Да ти имам гайлето!
А ако е за детето - малко са хората, които ще приемат чуждото дете като свое внуче. В случая е достатъчно да не се отнасят зле с него и да не ги делят очевадно.
За какво трябва да отваряте дума? Дали да им казваш майко и татко? Ами това не е въпрос на подпис, а на вътрешно усещане. Ако ти се обърне езикът - казваш, ако не - не.
Да ти имам гайлето!
А ако е за детето - малко са хората, които ще приемат чуждото дете като свое внуче. В случая е достатъчно да не се отнасят зле с него и да не ги делят очевадно.
Той нали те обича и е с теб, родителите му да са ти бял кахър. Гледай си детето, мъжа и си гали растящия корем...другото дори не го мисли.
За протокола и аз съм с дете от предишен брак. Имали сме търкания, но се надявам че останах зад гърбовете ни. А и да не са, все ми е тая. Не живея с тях, а със сина им.
За протокола и аз съм с дете от предишен брак. Имали сме търкания, но се надявам че останах зад гърбовете ни. А и да не са, все ми е тая. Не живея с тях, а със сина им.
Това как ще ги наричаш няма връзка с липсата на брак по между ви, нито с това, че вече имаш дете от предишен брак. Важен е начинът по който чувстваш и усещаш нещата. Ако имаш желание и ги чувстваш близки-наричай ги 'мамо' и 'тате' - мисля,че биха се зарадвали.Ако не -здраве да е.Чудесните отношения по между ви за които говориш са много по-важни от обръщението, което ще използвате когато се общувате един с друг.
Лично аз не смятам, че е важно как ще се обръщаш към някой, а какво влагаш в обръщението.
"Мамо" на една чужда жена може да се казва механично и същевременно да я мразиш. Може да и говориш на име и искрено да я харесваш или дори да я обичаш.
Мисля, че е отживелица да се изисква да се мамосват и татосват родителите на партньора.
От друга страна ако хората са такива (не казвам ограничени или простовати) и за тях обръщението има значение, стисни очи и приеми, че така се казват.
Какво пък толкова - важното е между теб и партньора ти да не се получава напрежение за глупости.
"Мамо" на една чужда жена може да се казва механично и същевременно да я мразиш. Може да и говориш на име и искрено да я харесваш или дори да я обичаш.
Мисля, че е отживелица да се изисква да се мамосват и татосват родителите на партньора.
От друга страна ако хората са такива (не казвам ограничени или простовати) и за тях обръщението има значение, стисни очи и приеми, че така се казват.
Какво пък толкова - важното е между теб и партньора ти да не се получава напрежение за глупости.
И аз имах до скоро такъв проблем,за протокола с мъжа ми сме от 2 години ,не сме женени и имаме дете почти на годинка 
Та аз толкова рядко ги виждам,защото са разведени и все заети,че дори по имена не им викам
Те са родители на мъжа ми не на мен и няма да им кажа мама и тате 
Това са отживелици,защото навремето нали се е смятало,че жената като отива да живее при мъжа си ,в къщата на родителите му,вече се разделя от нейното семейство
Та аз толкова рядко ги виждам,защото са разведени и все заети,че дори по имена не им викам
Те са родители на мъжа ми не на мен и няма да им кажа мама и тате Това са отживелици,защото навремето нали се е смятало,че жената като отива да живее при мъжа си ,в къщата на родителите му,вече се разделя от нейното семейство 
Най-добре им казвай по имена. Нито са ти майка и баща, нито някога ще се държат като такива. Бъди реалист.
Една майка ме е родила и един татко ме е гледал.
Тези обръщения не ги възприемам, неестествено ми звучат. Викам им на име. 
Като млада снаха преди 15 години им виках "мамо" и "татко", но като разбрах, че въпреки това казали на мъжа ми, че аз така съм ги наричала, ама те усещали, че не ги обичам колкото собствените си родители направо 
. Казах им, че когато те ме обичат, колкото тяхната дъщеря, тогава и аз ще ги заобичам като моите си родители. И спрях с обръщенията.
. Казах им, че когато те ме обичат, колкото тяхната дъщеря, тогава и аз ще ги заобичам като моите си родители. И спрях с обръщенията. 
Не. Изобщо не си слагам на сърцето такива отживелици. Майка за мен е жената, която ме е родила и отгледала, и друга не мога да наричам така! Едно време девойките са се омъжвали млади, почти деца са отивали в семейството на мъжа, това им е било семейството отсега нататък, а като изкараш почти целия си живот под един покрив със свекър и свекърва - как да ги наричаш?
Сега сме все пак 21 век, по-важно е да се разбирате с мъжа си, не се тормози за глупости.
Сега сме все пак 21 век, по-важно е да се разбирате с мъжа си, не се тормози за глупости.