Родителите ми са вече пенсионери. Преживяват в момента едни от най-трудните си периоди заради финансовата криза в която са попаднали. Цял живот са се трудили и са градили кариера, защитили са и научни степени, никога не са били в тежест на семейството или на обществото. Горди са и смятат, че няма проблем да се справят, а аз знам, че не е така. Искам, страшно много искам да им помагам, но те отказват. За тях е недопустимо, всичко било наред... Разбрах какви пенсии взимат и не мога да мигна от притеснение тъй като купуват скъпи лекарства. Ако сте изпадали в подобна ситуация, моля, споделете опита си как сте процедирали. От една страна не искам да наранявам самочувствието им, а от друга в мен се задейства някакъв природен инстинкт да ги закрилям. Оставям им удоволствието да правят подаръци на сина ми, но като знам, че това са едва ли не изгладувани пари... Как да им помогна финансово, без да се налага да ги притискам или да им поставям условия? Как да сложа кадифената ръкавица?
- Публикувана: 18 юли 2008, 18:26 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2008, 17:42 ч.
За възрастните ни родители...
Не е толкова трудно, стига да имаш желание и възможности.
Отиваш в един голям магазин и купуваш необходимата манджа за 2 седмици. После я разтоварваш в тях и готово, няма да я хвърлят.
По същия начин процедираш и със сметките - плащаш ги. Ако се поинтересуваш от лекарствата, купуваш и тях.
Пари на ръка не е добре да се дават.
Отиваш в един голям магазин и купуваш необходимата манджа за 2 седмици. После я разтоварваш в тях и готово, няма да я хвърлят.
По същия начин процедираш и със сметките - плащаш ги. Ако се поинтересуваш от лекарствата, купуваш и тях.
Пари на ръка не е добре да се дават.
Преживях го и аз с моите...
Горделива са, но някак разбраха, че не е унизително да им помогнем с каквото можем.
И така, след 1-2г. на глупава гордост, всеха по-лесно да възприемат нашата помощ.
Ето, преди 1 седмица брат ми ги покани на море с тях. Приеха.
Та - дай им време, а до тогава се опитвай с каквто можеш (пъхала съм пари на майка ми в портмонето, без тя да знае). После леко ми се "кара", но аз съм си доволна от себе си.
Горделива са, но някак разбраха, че не е унизително да им помогнем с каквото можем.
И така, след 1-2г. на глупава гордост, всеха по-лесно да възприемат нашата помощ.
Ето, преди 1 седмица брат ми ги покани на море с тях. Приеха.
Та - дай им време, а до тогава се опитвай с каквто можеш (пъхала съм пари на майка ми в портмонето, без тя да знае). После леко ми се "кара", но аз съм си доволна от себе си.
Проблемът е че живея на 2 000 км. далече от тях. За жалост се виждаме два-три пъти в годината. Винаги когато се върнем в България им гостуваме поне за десетина дни. Те така жадуват за тези срещи... Само тогава мога да им помогна по този начин.
Мислех си за някакъв вариант от дистанция...
Мислех си за някакъв вариант от дистанция...
Проблемът е че живея на 2 000 км. далече от тях. За жалост се виждаме два-три пъти в годината. Винаги когато се върнем в България им гостуваме поне за десетина дни. Те така жадуват за тези срещи... Само тогава мога да им помогна по този начин.
Мислех си за някакъв вариант от дистанция...
Мислех си за някакъв вариант от дистанция...
Проблемът е че живея на 2 000 км. далече от тях. За жалост се виждаме два-три пъти в годината. Винаги когато се върнем в България им гостуваме поне за десетина дни. Те така жадуват за тези срещи... Само тогава мога да им помогна по този начин.
Мислех си за някакъв вариант от дистанция...
Мислех си за някакъв вариант от дистанция...
Проблемът е че живея на 2 000 км. далече от тях. За жалост се виждаме два-три пъти в годината. Винаги когато се върнем в България им гостуваме поне за десетина дни. Те така жадуват за тези срещи... Само тогава мога да им помогна по този начин.
Мислех си за някакъв вариант от дистанция...
Мислех си за някакъв вариант от дистанция...
нау4иха да 4атят по компа, майка ми виси в готварския форум,,, с две думи интегрират се... така 4е може6 да го направи6 и ти....
медицинското обслужване ту е на ниво, и това спаси живота на ба6та ми, при едни рутинни изследвания му откриха бъбре4на недостатъ4ност 4 степен... (не ми повярваха 4е никой никога не му го е казвал..) успяха да го закрепят и през два месеца му правят изследвания, за6тото е на ръба да мине на диализа...
Аз давам пари, но моите не отказват ( малко са в другата крайност).
Мислила ли са плащане на сметките чрез Интернет или по банков път? Бях се интересувала миналата година и в една банка ми бяха казали, че мога да открия сметка, сложа пари и всеки месец плащаш за ток, парно,телефон от там. Мисля, че е голяма възможност по този начин, защото тогава парите им ще отиват за ядене и лекарства.
Мислила ли са плащане на сметките чрез Интернет или по банков път? Бях се интересувала миналата година и в една банка ми бяха казали, че мога да открия сметка, сложа пари и всеки месец плащаш за ток, парно,телефон от там. Мисля, че е голяма възможност по този начин, защото тогава парите им ще отиват за ядене и лекарства.
Ох, момичета, не исках да се оплаквам, но те не приемат пари под никаква форма. Все ми повтарят приказката за кравата и телето, пък и като че ли не проумяват, че спокойсвието ми е немислимо без да съм сигурна, че те са добре. Май наистина трябва да им заредя сметките, пък рано или късно ще го преглътнат. 
Благодаря ви за мненията!
Благодаря ви за мненията!
Родителите ми са все още млади и се справят само, но свекърът ми и лелята на съпруга ми са на наша издръжка. Какво направих, в България имам дебитна карта, подписах договор за плащане по банков път на всички сметки - ток, вода, телефон , парно. Всеки месец си дърпат сумата, а в края на месеца получавам банково извлечение на мейла си. Върши работа, а и спестява висенето по опашки ( с което щях да ангажирам някой приятел). Т.к. сме доста далече имат тел на наши приятели, които ги наглеждат и ако трябва да се оправи нещо го правят. Отделно всяка година им оставяме определена сума пари. Болно е наистина, че дори работили цял живот сега са на прага на мизерията.
че спокойсвието ми е немислимо без да съм сигурна, че те са добре.
точно това е истината. Аз нон-стоп само за това им говерех и те взеха, че проумяха.
Родителите ми са все още млади и се справят само, но свекърът ми и лелята на съпруга ми са на наша издръжка. Какво направих, в България имам дебитна карта, подписах договор за плащане по банков път на всички сметки - ток, вода, телефон , парно. Всеки месец си дърпат сумата, а в края на месеца получавам банково извлечение на мейла си. Върши работа, а и спестява висенето по опашки ( с което щях да ангажирам някой приятел). Т.к. сме доста далече имат тел на наши приятели, които ги наглеждат и ако трябва да се оправи нещо го правят. Отделно всяка година им оставяме определена сума пари. Болно е наистина, че дори работили цял живот сега са на прага на мизерията.
Като идваш може да им купуваш и лекарства в по-големи количества да си имат за някое време. Повечето от лекарствата имат срок на годност 3г., така че няма страшно.
страшното става тогава, когато и децата нямат финансови възможности да помагат
Родителите ми са все още млади и се справят само, но свекърът ми и лелята на съпруга ми са на наша издръжка. Какво направих, в България имам дебитна карта, подписах договор за плащане по банков път на всички сметки - ток, вода, телефон , парно. Всеки месец си дърпат сумата, а в края на месеца получавам банково извлечение на мейла си.
Можеш ли да зареждаш тази дебитна сметка от чужбина? Аз не бих могла да преценя колко отива като пари за тези неща....
Моите родители все още си работят, не им е дошло времето за пенсия, но ако ми се случи нещо подобно, ще има помагам колкото мога...така както те го правят в момента... нали знаете че колелото се върти! А ако те не искат... аз няма да се откажа, защото знам че не е така... колко пъти са ме питали "Имаш ли си пари или да ти пратим"... а аз стискам 20 лв за 2 седмици и казвам "Имам, имам, не се притеснявайте"... при условие ,че им знам какви са им възможностите да ме издържат. Затова поне летните месеци, когато не уча, съм им казала, че не искам да ми пращат, и че аз ще работя, та поне да им спестя 3-4 месеца от задължението им към мен.