здравейте. моля за съвет какво да правя с моята дъщеря - тя е на 1г. и 6 м. и от няколко седмици се промени коренно. Бяхме на почивка за 1 седмица на море и тя някакси се разглези от присъствието и на двама ни и сега е нещо страшно - постоянно иска някой да я гушка, не иска да я гушка никой освен аз или мъжът ми, дори хора които вижда всеки ден и си е играла с тях без проблеми, мрънка постоянно и плаче, не си играе с нейните играчки, има интерес само към това което правя аз или баща й / било то гладене, готвене/ вече всичко правим заедно иначе се чува зверси рев. Незнам мисля си че се чувства пренебрегната и затова плачейки се опитва да ми покаже, че не й обръщам внимание ли, но с извинение къпя се а тя стои на количката в банята, аз съм в тоалетната тя отваря вратата и се пъха вътре, и въобще незнам какво й стана, не беше такова дете, ние не сме я глезим, нито пък сме правили нещо различно от колкото до сега и незнам какво се случи... но не се издържа... моля споделете дали накой е имал подобен проблем, временно състояние ли е това, защото се страхувам че така ще си свикне и какво ще правим незнам... мерси много.
- Публикувана: 18 юли 2008, 13:31 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2008, 09:32 ч.
как да постъпя с детето си?
1. Ако имаш късмет да се окажеш сред благословените, детенце скоро ще тръгне на ДЗ.
2. Не бих пуснала дете с мен в банята, независимо дали плаче, дали се тръшка или каквото и да било. Просто там не му е мястото. Ако си позволява да си отваря вратата - има ключове.
3. Вероятно детето има нужда от повече внимание. Разбирам, че е скучно и досадно по цял ден да играеш бебешки игри. И на мен не ми е по - забавно. Но... това е положението. Детето има нужда през повечето време да играе с някого. Ако самата ти нямаш търпение - никой не би те съдил, но - вземи детегледач/ка.
2. Не бих пуснала дете с мен в банята, независимо дали плаче, дали се тръшка или каквото и да било. Просто там не му е мястото. Ако си позволява да си отваря вратата - има ключове.
3. Вероятно детето има нужда от повече внимание. Разбирам, че е скучно и досадно по цял ден да играеш бебешки игри. И на мен не ми е по - забавно. Но... това е положението. Детето има нужда през повечето време да играе с някого. Ако самата ти нямаш търпение - никой не би те съдил, но - вземи детегледач/ка.
Не знам какво да ти кажа,защото и аз съм в подобна чуденка. Дъщеря ми изведнъж реши,че постоянно трябва да ме търси. Постоянно се чува Мамооо. Даже ни извикаха да я вземем от село,че реве,а тя си стои по 2-3 дни без проблем. Да чукам да дърво,но май понамалява проблема,ама да видим. Имаче за къпането и тоалетната ние сме си открай време така. Слагам я в стола за хранене пред врата докато се къпя ,а в тоалетната е задължително присъствие. Дано по-опитните майка кажат за какво става дума 
2. Не бих пуснала дете с мен в банята, независимо дали плаче, дали се тръшка или каквото и да било. Просто там не му е мястото. Ако си позволява да си отваря вратата - има ключове.
А какво го правиш детето ,ако няма кой да е с него през това време?
2. Не бих пуснала дете с мен в банята, независимо дали плаче, дали се тръшка или каквото и да било. Просто там не му е мястото. Ако си позволява да си отваря вратата - има ключове.
напротив превърнала съм къщата в купчина от играчки - люлки. колела, кукли и всичко за което се сетиш, дори и да е лошо времето докато обиколим всички играчки денят е минал, не можеш постоянно да си играеш с нея и да измисляш все нови и нови интересни неща, трябва и аз да свърша нещо /обикновенно за 1,5ч докато спи аз бързам/, не мисля че проблема е в липсата на внимание.
Може би тази статия ще ти е от полза, за да разбереш какво се случва в развитието на децата и как реагират на това: http://zadecata.com/sb/index.php?page=0_4_2_10
Накратко: в периода след 1 годинка, детето развива страх от изоставяне. Може би това се случва и с дъщеричката ви. Моето дете е на 1 год. и 7 мес. Децата все още не могат да си обяснят много неща и нещо напълно безобидно за нас, може да предизвика страх у децата. Затова аз винаги подхождам с разбиране, като избягвам, доколкото е възможно да го поставям в стресови ситуации. Опитвам се да обясня къде и защо отивам, но не е лесно, въпреки това не винаги ме разбира или просто изпитва съмнение, случва се и да равне след мен или баща си. Но това е нормален период от развитието на детето и ще отмине, някъде след втората годинка.
Гледайте от хубавата страна на нещата, ще дойде време, когато няма изобщо да желаят да сме около тях
За играчките - чудесно, но моето дете например ги докосва, само за да ги разхвърля в стаята, предпочита да си играе с пералнята, сешоара, тенджерите
Накратко: в периода след 1 годинка, детето развива страх от изоставяне. Може би това се случва и с дъщеричката ви. Моето дете е на 1 год. и 7 мес. Децата все още не могат да си обяснят много неща и нещо напълно безобидно за нас, може да предизвика страх у децата. Затова аз винаги подхождам с разбиране, като избягвам, доколкото е възможно да го поставям в стресови ситуации. Опитвам се да обясня къде и защо отивам, но не е лесно, въпреки това не винаги ме разбира или просто изпитва съмнение, случва се и да равне след мен или баща си. Но това е нормален период от развитието на детето и ще отмине, някъде след втората годинка.
Гледайте от хубавата страна на нещата, ще дойде време, когато няма изобщо да желаят да сме около тях
За играчките - чудесно, но моето дете например ги докосва, само за да ги разхвърля в стаята, предпочита да си играе с пералнята, сешоара, тенджерите
От ставането в 7ч сутрин до лягането се чува по цял ден само"Мамо,мао,мамоооо",ако отида в другата стая,да свърша нещо се вика"МАмооо"и се тича при мен,реве се,иска да оставя всичко и да играя с нея,мия чинии,тя пак се тръшка,че правя друго.В тоалетната е редовно с мен-гледа и се смее-ами като сме двете сами,как да я оставя пред тоалетната и да се тръшка ,а аз да затворя вратата?Не се къпя,докато сме с нея сами,защото е невъзможно-чакам татито да се прибере и тогава.Явно е нормално за възрастта.
Дали са ти вече инфо за ситуацията.Само да отбележа-за ревящо пред банята дете-как какво го правя?Оставям го там и си се къпя.Но не пускам вътре.Аз не разбирам-жал ви е, страх ви е или какво, за 30 секунди посещение на тоалетна нещо да не се случи ли?Няма и да успее да прегракне от рев даже.Особено, ако домът ви е обезопасен, не виждам причина...
Сигурно търсиш причината в почивката, но според мен е поредният период през който трябва да минете. И моето момче правеше така на тази възраст. Така е редно, нали трябва да се учи да живее в тази къща Интересно е докато готвиш, даваш някои тенджери, тигани, голям черпак и гледай какво става След още една годинка ще бъркате заедно кексчета и ще месите сладки...голям кеф е и гордост 
И той ме преследаваше непрекъснато и навсякъде. Никога, ама никога не съм му забранявала да влиза с мен в тоалетната или в банята (аз обикновено се къпех с него вечерта). Според мен няма нищо по-добро от личният пример. Сега вече не влиза с мен Просто си беше период, който отмина
В момента даже и той ме кара да излизам от тоалетната, когато я ползва Къпе се с баща си и когато съм в банята дори не опитва да отвори
Така, че стискай зъби, ще отмине Малко е изнервящо, но това е...минава
Интересно е докато готвиш, даваш някои тенджери, тигани, голям черпак и гледай какво става След още една годинка ще бъркате заедно кексчета и ще месите сладки...голям кеф е и гордост И той ме преследаваше непрекъснато и навсякъде. Никога, ама никога не съм му забранявала да влиза с мен в тоалетната или в банята (аз обикновено се къпех с него вечерта). Според мен няма нищо по-добро от личният пример. Сега вече не влиза с мен
Просто си беше период, който отмина В момента даже и той ме кара да излизам от тоалетната, когато я ползва
Къпе се с баща си и когато съм в банята дори не опитва да отвори Така, че стискай зъби, ще отмине
Малко е изнервящо, но това е...минава
Миналото лято, беше на 1г и 10м.,след връщането ни от почивка на морето, също забелязах промяна в поведението на сина ни.
Най-неприятно за мен беше желанието му да се намърда в колата и да прекара там деня си
.За една - две седмици му мина.Положителното беше, че се научи да бъде обгрижван и от баща си 
, тати да го храни, тати да го къпе..после доста време си почивах 
За къпането на отворена врата-аз и до днес така се къпя.Не виждам нищо лошо в това, не ми и пречи.Казвам, че отивам в банята, оставям вратата отворена, ако иска да идва, ако иска да си играе, ако иска и с мен да се къпе.
Най-неприятно за мен беше желанието му да се намърда в колата и да прекара там деня си
.За една - две седмици му мина.Положителното беше, че се научи да бъде обгрижван и от баща си , тати да го храни, тати да го къпе..после доста време си почивах За къпането на отворена врата-аз и до днес така се къпя.Не виждам нищо лошо в това, не ми и пречи.Казвам, че отивам в банята, оставям вратата отворена, ако иска да идва, ако иска да си играе, ако иска и с мен да се къпе.
Моята дъщеря е същата и то от много време. Винаги е била лепната за мен. Но аз го приемам за нормално. Според мен тя има нужда, вероятно все още е несигурна. И в банята влиза с мен. И в тоалетната. Нямам нищо против нека гледа какво правя. Това за мен е личен пример. Тя на гърне не ходи и още се къпе в коритцето си. Но като ме гледа под душа и на тоалетната вижда как правят големите и иска да ме копира. Така според мен по-лесно и естествено ще се научи какво се прави. След време аз ще искам детето ми да прекарва повече време с мен, а то ще ме пъди 
така че възнамерявам да се наслаждавам на компанията й сега докато още ме търси.
така че възнамерявам да се наслаждавам на компанията й сега докато още ме търси.
Е, ти и да си на отворена врата-то като се прекатури-гола ли ще тичаш със сапунисана глава?Или за да се изкъпете-вкарвате детето-да ви е пред очите?Хигиенизирането е личен момент.Да го научиш, да познава тялото ви, да не се срамува, да е наясно с основни дейности-да-но постоянно-не.Казвам го не, като упрек към теб или така процедиращите, а защото ми прави впчеатление, че го правят това повече майки на момчета.Имаше и една култова тема-до каква възраст къпете децата си вие/респективно аз го свързвам и с това-да присъства детето да къпането ви.Малко по малко моето лично мнение е, че трябва да си отстоявате и вашата нужда от усамотяване, па макар и за едната баня.Не е нормално да не можеш да се изкъпеш, щото някой се дере пред вратата. 
Ronieta, малките деца се променят непрекъснато. Минават през периоди. Понякога аз се чудя за моето дали е същото дете или нещо се е чалнало. Но не - просто преживява поредния период.
Гушкай я, като иска, поглези я малко. Ще дойде момент и ще отмине.
Това че иска да прави каквото правят възрасните също е нормално.
Гушкай я, като иска, поглези я малко. Ще дойде момент и ще отмине.
Това че иска да прави каквото правят възрасните също е нормално.