Вчера като ме подхвана, виждаш ли сина и колко много искал деца пък аз съм се дърпала, и аз и обеснявам, че има време нямам още 30год., повечето ми дружки нямат деца,не ми е фикс идея детето, пък и според мен и други хора, не приличам на 30г- тя ми отговори, че само аз си мисля че не изглеждам на 30! Ей откачих , такива ми дойдоха на устата да и кажа, добре , че се стърпях и след 5мин си тръгнахме! Смятам, че съм права, още повече ,че тази реплика беше съпроводена с "Много ми е жал за......"\ сина и/! На въпроса ми какво има в предвид, каза, че само съм го лъгала- демек виждаш ли маме, много искам деца да имам от нея, ама тя още не иска, не се чувства готова, отговорих, че никой не държа насила при мен, като не и изнася, че съм преди трийсетака, сина ида си намери някоя 20-годишна, която ще ражда деца, ама какво съм виновна, че той ме обича и не иска по-младо !!!!
Но казах на приятеля ми, че повече в този дом няма да стъпя!
Мисля, че съм права, да се сърдя нали???Вие на мое място как бихте постъпили????