От доста време в различни форуми, в разговори с приятели, с познати и т.н. ми прави впечатление, че много хора се оплакват от сериозно и дългогодишно неразбирателство с роднини, близки на половинката им и др. подобни. Странно ми е, обаче, че почти не прочетох или чух, това да е довело до окончателно скъсване на каквито и да е отношения. А става дума за непреодолими различия, много сълзи, нерви, страдания. Въпросът ми е-какво ви спира, ако имате дългогодишен конфликт с някой да прекратите какъвто и да е контакт с този човек. Хорското мнение ли, това, че този човек е роднина на половинката ви, някаква изгода, скрупули ли? Защо, когато срещите с даден човек не водят до нищо добро, повечето от нас, мазохистично пподължават да се тормозят?
Питам, защото аз имах подобен проблем преди години. С майката на мъжа ми /тогава с него още не бяхме женени/ от първия миг не се харесахме. Дотук нищо необичайно-особено по тази ос- жена, свекърва, но с течение на времето това доведе до немалко скандали, интриги, драми и всичко най-лошо. Някой ще каже-нищо ново, но това ме подтискаше, разваляше за дни наред настроението ми, водеше до безконечни спорове с приятеля ми.До момента, в който аз не казах "стига"
-престанах да се виждам с нея, игнорирах я напълно и въобще не ми пукаше какво разправя за мен пред общите ни познати. Тя, разбира се, не спря, но от опита и да ни раздели пострада единствено нейна милост.Загуби детето си. От четири години не са се виждали, нямат никакъв контакт, всичко е мирно и тихо 
.
На моменти ми става мъчно за мъжо ми-все пак му е майка, но с него доста сме разговаряли по този въпрос и ме радва категоричното му мнение-"щом не приема жена ми, няма какво да си кажа с нея".
Та питането ми е-не е ли по-лесно да "затворим вратата" на такъв човек и да заявим категоричната си позиция пред него. Без значение дали става дума за наш роднина, близък на половинката ни или друго подобно. Какво толкова ни е страх, че ще загубим или ще се случи?
Питам, защото аз имах подобен проблем преди години. С майката на мъжа ми /тогава с него още не бяхме женени/ от първия миг не се харесахме. Дотук нищо необичайно-особено по тази ос- жена, свекърва, но с течение на времето това доведе до немалко скандали, интриги, драми и всичко най-лошо. Някой ще каже-нищо ново, но това ме подтискаше, разваляше за дни наред настроението ми, водеше до безконечни спорове с приятеля ми.До момента, в който аз не казах "стига"
-престанах да се виждам с нея, игнорирах я напълно и въобще не ми пукаше какво разправя за мен пред общите ни познати. Тя, разбира се, не спря, но от опита и да ни раздели пострада единствено нейна милост.Загуби детето си. От четири години не са се виждали, нямат никакъв контакт, всичко е мирно и тихо .На моменти ми става мъчно за мъжо ми-все пак му е майка, но с него доста сме разговаряли по този въпрос и ме радва категоричното му мнение-"щом не приема жена ми, няма какво да си кажа с нея".
Та питането ми е-не е ли по-лесно да "затворим вратата" на такъв човек и да заявим категоричната си позиция пред него. Без значение дали става дума за наш роднина, близък на половинката ни или друго подобно. Какво толкова ни е страх, че ще загубим или ще се случи?
. Винаги съм смятала, че малко усилия и търпение, малко по-чистосърдечна и открита комуникация, могат да оправят нещата. А и вярвам в съзнателната промяна на хората, когато осъзнаят грешките си (за мен важи същото, защото промяната може да се наложи да е у мен). Все пак, големи хора сме, можем да се разберем почти за всичко.Не смятам, че някой печели от това да се опънем като "магаре на мост'' и да не можем да стигнем до компромис поне, ако не до промяна в отношението и вижданията. Е, ако всички шансове и възможности са изчерпани-тогава краят си идва сам, без драми и конфликти. Но истината е, че и от човека "отсреща" зависи. Ако този срещу нас си струва поне малко-тогава гореписаното има смисъл. Ако го преценяваме като пълен боклук-тогава усилията са излишни. В подобен случай няма да се поколебая да сложа край. 
Малко пъти обаче съм прибягвала до такава стъпка. 