Спиналната упойка , споделете опит моля ви

ти, разбира се, можеш да пуснеш търсачка за тази така обсъждана упойка.
Но всъщност няма от какво да се притесняваш - навеждаш се силно напред, боцват те/все едно те ужилва комар/ и след това почваш да изтръпваш и да губиш усещане надолу по тялото. Ще ти помогнат отново да легнеш, ще те пробват дали те е хванала упойката/_примерно ще те боднат по краката, което няма да го усетиш/ и по-нататък само си лежиш и си чакаш бебето.
Ще усещаш като го дърпат да го извадят. Усещането е странно, но в никакъв случай болезнено.
Основно вниманието ти отклонява анестезиологът. Ще си говорите

Нищо не се усеща , само , че ти става леко и цялата изтръпваш , аз поне изпитах голямо облекчение , тъй като  зверски ми се пишкаше , преди упойката , а след поставянето и ми олекна и се отпуснах и чак ми се приспа .
Единственото ми притеснение беше дали няма да изпитам болка от разреза, и бях на тръни , кога ще се случи , но така и не разбрах , кога стана .А и мъжа ми  беше до главата ми и ми говореше нещо , но аз изобщо не го слушах, само чаках момента да видя бебка .След , като я видях вече се отпуснах и успокоих , ако ми бяха дали вестник и пакетче семки щях да се отпусна още по-добре , ама  не дават
И после всичко беше ок.
Споки всичко ще е наред , желая ти леко раждане

Както са ти казали, не боли, нищо не се усеща. Не се притеснявай предварително 
Иначе и при мен както е описала тити - извиваш се силно напред, бодват те и веднага се обездвижва долната част на тялото. Лекарите си вършат работата, ти нищо не усещаш, лежиш си и като почнат да те дърпат по-силно, значи вадят бебето  Не съм имала никакви проблеми след това.
Успех 

Неприятно е. Първо бодват леко, което не боли, но мен ме заболя като вкарваха течността - една много тъпа и неприятна болка, при която подскочих. Но не се притеснявай, че ще осъзнаваш как ти режат корема- ще разбереш чак като извадят бебето, а и ще си приказват с теб

Упойката е супер. Вярно, малко е страшничка мисълта да ти се рови някой в гръбнака. Обаче, ако се закучи раждането упойката върши чудеса с физическото състояние на майката.

А как лекарите ви разсейваха, за да не се панирате?

лекарите си вършат работата, не са там да те забавляват.
Нали ти написах за анестезиолога. Разпитва те разни неща, банални, просто поддържа разговор.

Е, каво има да те разсейват - просто не усещаш нищо, а анестезиологът си говори с теб най-различни неща /моят ми разказваше вицове, искаше съвети как да покани на среща новата акушерка и се панираше - той - от страх, защото мен ме болеше зъб и охках като за световно, като в същото време ми се повръщаше от контракциите и ме задушавах да лежа по гръб, защото коремът ми беше огромен и лежането по гръб ми беше мисия-невъзможна  /. Ама не съм се шашкала - просто исках всичко да мине по-бързо, защото упойката така ме беше хванала, че исках само да спя, а и се опитвах да гледам горе в операционната лампа, защото ми беше любопитно какво ми правят - голямо кълчене на главата падна, за да видя, защото те слагат чаршаф пред лицето ти, за да не виждаш какво става - наистина нямаше нищо страшно, нито беше кърваво /акто си го представях/, а и не осъзнавах, че това в отражението наистина съм аз /със загубата на физическото усещане - изчезна и страхът/. На мен, всъщност, ми беше много повече смешно, отколкото страшно.
Иначе, наистина никой не си губи времето да те забавлява. Даже и анестезиолога, докато си говори с теб, следи показателите ти, реакциите, дишането ти, кръвното и т.н.

Здравей! Аз родих със спинална упойка преди 6 дни, само че раждането ми беше естествено. Щом ще е секцио, мисля, че няма от какво да се притесняваш. Поставянето не боли, упойката започва да действа почти мигновено. Губиш усещане за тялото си от кръста надолу. На мен ми направиха епизиотомия и въобще не усетих болка нито при разреза, нито при шиенето. Освен това ми поставиха и катетър и също не болеше. Проблемът при мен беше, че имах много болезнени и чести контракции и се притеснявах, че може да мръдна по време на поставянето. Правилно са ти описали, че трябва да се свиеш, за да изпъкне добре гръбнакът ти. Всичко минава за секунди и не е страшно. Действието на упойката също преминава бързо.

Много ме беше страх от тази упойка...и се оказа, че е било напразно слава Богу.
Абсолютно нищо не усетих, дори боцването за което ме предупреди анестезиолога не усетих.

Здрасти и от мен!:)
Аз родих първото си дете секцио и сега пак така се очертава.Много мислих и се страхувах предния път,не че сега пак не го мисля.Но....всъщност не беше нищо кой знае какво.
Още като се разбра,че трябва да раждам секцио имах среща с анестезиолози-цели трима.Обясниха ми всичко което ще става с мен стъпка по стъпка и нагледно със всичките игли и други чудеса.
В деня на самата операция отидох около 2 часа по рано.Боднаха ми една система и запонаха вливания(нямам идея на какво точно)после ме закараха в операционната.Седнах на операционната маса и ми дадоха да гушна една възглавница и да направя така наречения"котешки гръб".Първо ми сложиха местна упойка,която както едно от момичетата по нагоре е казала,почувствах като ухапване от комар.После лично аз,не съм усетила слагането на самата упойка.Казаха ми бързо да си кача краката,защото скоро няма да ги чувствам и....така и стана.От лявата ми страна беше анестезиоложката,а от дясно мъжа ми.Пуснаха го веднага,след като приключиха с упойката.
Спомням си много ясно,че изведнъж пулса адски ми се ускори и какви ли не мисли ми минаха през главата,ама май всичко беше от страх Всичко от гърдите надолу ми беше безчувствено.Болка не съм усетила никаква.Нито при поставяне на катетъра,нито при спукването на водите,нито при разреза.Като питах кога ще почват,те вече отдавна бяха почнали:).Неприятно за мен беше,че малкия не беше слязъл изобщо надолу и се наложи втория хигург да ми скача по ребрата,за да го избута надолу.Но болка не е имало въобще.Чувства се само дърпането.
След приключване на операцията изведнъж ми стана мнооого студено и ме покриха с няколко одеала,но това е естествена реакция на организма.В реанимация стоях два часа,докато ме пусне упойката,т.е. докато си почувствах краката.Е този момент наистина беше гаден.Първо се мъчех да ги движа,но те не помръдваха и даже страх ме хвана,а пък после ги чувствах като изтръпнали.Беше гадничко.....Пих само течности,до момента в който не отделих газове.След това ми дадоха и лека храна.Не съм имала главоболие,пих обезболяващите само 4 дена,докато бях в болницата,после реших,че болката е търпима и няма нужда да се тровя с хапове.Конци имах само на матката,от вън бях с телбод,който ми свалиха час преди да си трагна.Мазах се седмица или две с антибиотична паста.Сега белега почти не си личи.
Колкото до занимаването.....всички се стремят да те занимават и да ти отвличат вниманието.И анестезиоложката и сестрите,дори и докторите:)На мен голяма подкрепа беше мъжа ми.В момента,в който го пуснаха в операционната се успокоих.
Така че,не се притеснявай!Успех!И леко раждане!

Всичко казано от другите момичета е вярно. Няма страшно. 
Аз даже и като ми сложиха упойката не усетих.
Нормалното раждане ми беше направо купон
Само ме посъветваха да пия поне по 2 литра вода на ден следващите 3 дни, защото иначе имало опасност от силно главоболие (което също не е кой знае каква болка за умиране).
Ако щях да раждам пак, без колебание бих избрала естествено раждане със спинална упойка

За спинална или епидурална упойка става дума?

Почти нищо не усетих при поставянето й, само леко убождане. После усетих заатоляне в кракара, започнаха да изтръпват постепенно и накрая не усещах нищо от кръста надолу.
По време на опеарцията не са ми отклонявали вниманието. Чат пат ме заговаряха, слушах ги какво си говорят те и чаках заветния момент. След като извадиха бебето, ми доскуча, докато ме шиеха, но бях сравнително спокойна като цяло.
Странични реакции и усложенения нямах слава богу. Нито главоболие, нито треперене или каквото и да е било. Не съм пила никаква вода в реанимация, но въпреки това нямах главоболие. Не изпитвах  нито глад, нито жажда. Може би заради системите, които ми вливаха...
Не е толкова страшно.

Леко раждане!