Пресният случай: дъщеря ми вдига висока температура. Два дена така, без никакви симптоми. На третия ден (неделя) целенасочено я водим в Институт по педиатрия, където пускаме изследване на урина (през декември детето имаше пикочна инфекция, и ако има температура без друго, пускам за всеки случай). Изследването е ОК. Но предлагат да ни приемат в болница, заради лека опасност от дехидратиране. Отказвам, заради тълпите роми в болницата. Сори, не ща да ходим там, след като не е жизнено необходимо. У дома влизам в ролята на лошата мама, и през 5 минути бутам в устата на детето по лъжичка Хидратин Алфа, за да не се обезводни. Опасността минава, но температурата си седи 38-39 и не се сваля от лекарства.
В понеделник я водим в Токуда, пускаме ПКК, пак всичко е ОК. Лека полека Т минава, следва обрив - явно розеола. Преглед при джипито. И за всеки случай една стерилна урина.
Демек 3 пъти водихме детето на лекари и 3 изследвания.
Други случаи: веднъж окото и се поду, защото се беше намазала със сок от каучук. Пак отидохме да прегледат детето в съответната очна болница. И няколко други подобни.
Та питам се аз - правилно ли реагирам?
Не съм лекар и някак ми се струва безотговорно просто да си чакам, предпочитам да направя всичко необходимо.
От друга страна в очите на мои познати явно започвам да изглеждам леко вманиачена.
Не ме притеснява мнението им, а това, че евентуално може и да имат право в някаква степен.