За реакциите при разболяванията на детето

  • 2 075
  • 28
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 7 182
Започвам тази тема, защото много ми се иска да си изясня дали постъпвам правилно, или тотално съм се побъркала.  newsm78

Пресният случай: дъщеря ми вдига висока температура. Два дена така, без никакви симптоми. На третия ден (неделя) целенасочено я водим в Институт по педиатрия, където пускаме изследване на урина (през декември детето имаше пикочна инфекция, и ако има температура без друго, пускам за всеки случай). Изследването е ОК. Но предлагат да ни приемат в болница, заради лека опасност от дехидратиране. Отказвам, заради тълпите роми в болницата. Сори, не ща да ходим там, след като не е жизнено необходимо. У дома влизам в ролята на лошата мама, и през 5 минути бутам в устата на детето по лъжичка Хидратин Алфа, за да не се обезводни. Опасността минава, но температурата си седи 38-39 и не се сваля от лекарства.
В понеделник я водим в Токуда, пускаме ПКК, пак всичко е ОК. Лека полека Т минава, следва обрив - явно розеола. Преглед при джипито. И за всеки случай една стерилна урина.
Демек 3 пъти водихме детето на лекари и 3 изследвания.
Други случаи: веднъж окото и се поду, защото се беше намазала със сок от каучук. Пак отидохме да прегледат детето в съответната очна болница. И няколко други подобни.

Та питам се аз - правилно ли реагирам?
Не съм лекар и някак ми се струва безотговорно просто да си чакам, предпочитам да направя всичко необходимо.
От друга страна в очите на мои познати явно започвам да изглеждам леко вманиачена.
Не ме притеснява мнението им, а това, че евентуално може и да имат право в някаква степен.

# 1
  • Мнения: 4 784
Ако видимо състоянието на детето ми не се подобрява, не при три, а може и при 13 лекари да го заведа. Да не чува Дявола!!!

# 2
  • Мнения: 4 753
Не виждам нищо нередно в действията ти... Не е редно, ако веднага при вдигане на температурата й изпишат антибиотици без никакви изследвания, както правят в повечето случаи...  Peace

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 857
В никакъв случай не се вманиачаваш. Реагираш напълно нормално, като всяка една майка, която е загрижена за детето си.
Веднъж педиатъра на сина ми каза следното: "Майките виждат това, което ние не можем да видим" и е прав, това, което вижда майчиното око, друг трудно би го уловил.

# 4
  • Мнения: 6 646
В това, което си написала, не виждам нищо лошо, но все пак това е твоята гледна точка  Heart Eyes
Аз пък се от онези майки, които водят детето на лекар само ако има 40 градуса температура и не съм успяла да я сваля за един ден.
Всяко престараване и вторачване според мен е много вредно. Имам такива познати, които изпадат в ужас ако детето кихне или се подриска и му правят безброй изследвания и всичките с обясненията колко са загрижени, все едно светът се върти около болести.
Положителното мислене много помага.

# 5
  • Плевен
  • Мнения: 1 357
Не виждам нищо лошо в това което си направила.
Ако детето ми е болно аз бих постъпила точно като теб.
Аз изпадам в ужас и се паникьосвам яко,ако детето ми се разболее.
Ама такава съм,какво да се правя....

# 6
  • Мнения: 3 069
Мила, ако на теб ти казват, че си вманиачена, на мен ми казват, че съм параноичка.
Разбира се, че постъпваш правилно.Аз и за най-дребното неразположение водя Вики на лекар.Все пак ние не сме специалисти а знаем как бързо могат да се развиват заболяванията при малките деца, понякога с часове.
Ако не съм получила задоволителен отговор от педиатър ако се наложи и при десет други ще го заведа!

# 7
  • Бургас
  • Мнения: 675
Щом така си преценила, значи правиш най-доброто за детето си.  Peace Може и да се опиташ с времето да промениш, но и детенце ще порастне, ще казва какво го боли и ще е по-лесно, предполагам.

Аз откакто се роди малката, си налагам да не се вманиачавам много, с две е още по-трудно да се избегне това. А и нашата педиатърка винаги слуша това, което й казвам, защото знае, че може да разчита на мен, т.е. че по някакъв начин поглеждам обективно на ситуацията, без излишно престараване. Разбира се, това на мен ми коства усилия, но поне се опитвам да не правя от мухата слон.

# 8
  • София
  • Мнения: 17 591
Ами... Едва ли бих се сетила в коя болница специализирана да го заведа, по - скоро щях да потърся педиатър (макар че, като се замисля, като чувах хрипове го водихме да го преслушва педиатър от тубдиспансера - аз съм с наследствена астма, та...) и категорично по никой начин не мога да взема урин за изследване - сигурно има някаква тайна в глупавите пличкета, но аз не успях да се справя нито на 6 м., нито на годинка. Иначе... Лекарите са за това, за да знаят повече от нас за медицината. каквото и да ти разправят, детето си е твое, отговорността - също.

# 9
  • Мнения: 1 367
И аз не мисля,че се вманиачаваш.Ние не сме специалисти,не можем да разпознаваме добре различните симптоми и затова според мен е редно когато нещо ни притеснява,да се обърнем към лекар.По-добре посещението при педиатъра да се окаже ненужно и да му няма нищо на детето,отколкото да се правя на всезнаеща и да пропусна началото на някакво заболяване,недай Боже.
 katiABV,прочетох,че не си се справила с вземането на урина.Ако детето ти е момченце,става много лесно.Виж аз как взех и двата пъти-оставих го голичък,дадох му да пие водичка,той направи фонтанче и аз просто подложих шишенцето под струйката Laughing Е,отиде доста по ръцете ми,но в крайна сметка и в шишенцето имаше достатъчно.Ако е момиченце,не знам как става.Извинявам се на авторката за отклонението.

# 10
  • Мнения: 2 131
Та питам се аз - правилно ли реагирам?
Не съм лекар и някак ми се струва безотговорно просто да си чакам, предпочитам да направя всичко необходимо.
От друга страна в очите на мои познати явно започвам да изглеждам леко вманиачена.
Не ме притеснява мнението им, а това, че евентуално може и да имат право в някаква степен.
Дете с висока температура, с подуто око..., това са явни признаци за някакъв проблем. Не виждам нищо вманиачено в твоето поведение. Обратното би било немарливост и безхаберие.  Peace

# 11
  • Мнения: 331
Dincho, завиждам ти, честно казано...  Peace

Ако ти, red, смяташ себе си за вманиачена, то аз не знам каква съм... Според мен не си направила нищо излишно, аз по принцип изследвания правя винаги по два пъти (горчив опит), особено пък за детето (дано не се налага). За най-малкото съмнение веднага я водя на лекар и знам, че понякога изглежда досадно и смешно, но някакси не мога да се оттърва от въпроса: ами ако се окаже, че е било необходимо, а аз не съм го направила...

Но аз съм трагичен случай, ти постъпваш правилно! bouquet

# 12
  • Мнения: 46 477
Майка ми беше същата, което на мен ми влияеше много зле и от тогава имам страх от лекари  Tired

Аз вече не водя София, ако е с Т под 3 дни, просто всички вируси протичат така. Познавам си детето, ако видя, че нещата отиват на зле, ще я заведа, иначе не.

# 13
  • Мнения: 259
В никакъв случаи не се вманиачаваш. Това, което описваш, изобщо не е за пренебрегване. С времето ще разбереш как да реагираш при различните ситуации.

# 14
  • Бургас
  • Мнения: 10 345
Не мисля, че се вманиачаваш.И аз процедирам по същия начин.С мъжа ми сме се карали, защото той е на мнение, че детето трябва да го наблюдава един, максимум двама лекари (и това до някъде е така, защото те най-добре го познават от раждането му до сега), но аз обикалям половината град, особено ако диагнозата не ми хареса и му изпишат АБ  Crazy

Общи условия

Активация на акаунт