Ненормална работа

  • 3 719
  • 26
  •   1
Отговори
Здравейте, мами. Извинявам се, че пиша анонимно, не ме съдете. Срам ме е от всичко, което става в моята "връзка", може би затова нямах смелостта да вляза с името си.
По принцип съм разведена отдавна, преди 3 г. заживях на семейни начала с един мъж. Ще ми е трудно да намеря някакви недостатъци в него за тази година и нещо, в която живяхме заедно. Тъкмо си викам "Изгря слънцето на моята улица", не щеш ли взе нещо да ме съмнява. Изведнъж, от нищото. Смени си навиците, почна да се крие в тоалетната с телефона, почна да закъснява, уж работа, ама два-три пъти направих "случайни" засечки и разбрах, че се е появила една девойка /силно казано/, жена на 29 г.,несемейна. Срамувам се, но и в телефона му рових,  видях СМС, негов  "Обичам те!",на  който разбира се не бях аз получателя. Казах му. Била съм "Болен мозък". Нямало такова нещо. Да, ама закъсненията продължиха, понякога се прибираше 4-5 ч. сутринта, и след една безсънна нощ му казах, че съм му събрала багажа и да се разделяме по живо, по здраво /живеехме в мое жилище/. Изнесе се. На всичките ни приятели каза, че съм луда, той не се занимавал с жени. Само че, след две седмици /както бях луда/ я представи на компанията си. Както и да е. Това беше първия етап. Тази му любов трая 5-6 месеца. През това време живееше с майка си.  Определено си беше оставил вратичка към мен, аз не се дръпнах окончателно, може би чувствата бушуваха още в мен. Какви ли невероятни неща чух по него време, но хайде, няма да ви занимавам с това.
След това реши да „опитаме отново”. Само че не знаех, че опитването ще е излизане на кафе и питие, изпращане до в къщи и целувка на входа. Като тийнеджъри, въпреки че децата ни вече са на тези години. Смешно. Почнах да се изнервям. Имахме няколко скандала на тази тема, какво съм очаквала, веднага да ми легне в леглото ли? Трябвало да мине време. Е, мина време. Поуспокоиха се нещата, започна да прекарва 4-5 нощи в къщи, излизахме, говорехме много,бяхме двойка, не точно както на мен ми се иска – пълноценна, но все пак двойка. Викам си, с течение на времето, и това ще дойде. Нали уж търпението е положителна черта. Така караме от миналото лято. Обяви пред приятелите си една вечер, ето, това е бъдещата ми жена, аз много я обичам. Явно думи само.
Така, обаче от два месеца нещо пак дръпна назад. Изведнъж. Този път няма девойка. Забравих да спомена, че има проблем  и с алкохола. Сяда за една бира – забравя да стане до сутринта. На всичко отгоре почна европейското, почнаха събирания с приятели /между другото аз също обичам да гледам мачове/, напиване, залагане на „Еврофутбол” и все такива приятни неща. Всяка вечер. Тези приятели също са несемейни, някои много по-млади момчета от него /той ще стане на 41 г. тази година/, пият, ходят по кръчми, по дискотеки, просто като отвързан. Никаква отговорност, никаква загриженост, нищо. По него време не можеше с мен да гледам мач /поне един/, защото /седнете, да не паднете/ „У вас не мога да залагам наживо”. Наистина, добро основание. Не искам да смятате, че съм някаква сметкаджийка, тук не става въпрос да се сложат 5 лв., 10 лв., а залага на едро – по 100, 150 лв. на мач, два мача на вечер…. Смятайте. Много преди да го познавам също е играел много, но в един момент се е спрял. Опитвах се да говоря с него, по телефона, защото няма време да се видим, че ми липсва, че не е нормално по цяла седмица да не се виждаме, че не е нормално от 2 месеца да не ме е докоснал с пръст, че имам нужда да ме прегърне и така да спя, абе нормалните неща. Не съм повишила тон, не съм обидила. Иначе се виждаме по работа само в събота и неделя, с търговия се занимава тогава, и това ни е виждането. Понякога сядах с него и компанията му да гледам мач, чувствах се неканен гост, и за него това беше „нали се видяхме”. Да, но нали има нужда от време само за нас, да си поговорим, да се видим, да имаме интимни моменти. Каних го след мачовете в къщи /12-1 ч. през нощта – имал работа, трябвало да види майка си. Дори без секс, защото като поискам повече от 1 път месечно вече съм обвинена „ти само за това мислиш, има по-важни неща от секса”.О,кей, питам кое обаче /себе си, не него/ – пиенето до сутринта с приятели и хвърлянето на пари на вятъра? За тези два месеца ме нарече с хиляди имена – била съм малоумна, гаден човек,  искал спокойствие и свобода /всяка вечер му е свободна, питам се колко повече/, искал да спи сам, искал да бъде при майка си, искал да се весели с приятели, да не разчитам за нищо на него. Всеки имал проблеми, да не съм очаквала нищо от него, не съм знаела как да се държа с него, искала съм като куче да го държа на каишка. Ококорих се, обидно ми стана, защото винаги съм го подкрепяла, дори да не съм харесвала начинанията му, защото общо взето не чува чуждо мнение /особено моето/. Избягвала съм да му звъня вечер, въпреки че е казвал „Ще се чуем по-късно”, но не се обажда, през деня за нищо не съм го ангажирала. Каквато и работа да имам – правех си я сама. Тежко ми е, справям се, но много ми коства. Никакви ангажименти, пълна свобода, и насреща – нищо. Нула внимание. Срина ми се самочувствието отвсякъде, не се чувствам жена. Той просто не ме поглежда, все едно съм мъж, а смея да твърдя, че изглеждам добре. Не знам как да го събудя, не знам какво става с него. Само да поискам да се видим без приятелите, сами, става агресивен, казва утре, обещавам. Но, утре не идва.
Ще питате защо съм с него? Ние де факто от два месеца нямаме връзка. Виждаме се по работа.  Защо се унижавам, трябват ми пари и заработвам уикенда допълнително. Сама съм, а в нашия град заплатите не са от най-високите. Имам син на 17 г., трябва да мисля и за него. Затова продължавам да работя с него. Но ми е много мъчно, много тежко. Чудно и за мен продължавам да изпитвам някакви чувства, притъпени може би заради обидите, които ми е нанесъл, заради не виждането на това, което давам от себе си, за неоценката за всичко, с което се справям. Обидно е, че близък човек те нарича малоумна, гадна, тъпа п…ка, и други приятни думички. А всичките ми приятели твърдят, че „съм добра до глупост и затова ми се качват мъжете на главата”.
Сега, защо ви занимавам с глупости. Първо, че ми е тежко, второ, не разбирам аз ли нещо не съм в час, но нормална ли е тази връзка, до 80 г. ли да го чакам да узрее за нещо сериозно, за да се чувствам и аз жена? Нормални ли са желанията ми да имам интимни моменти с даден мъж, с който уж пробваме, да оставаме насаме, да си говорим, да вършим нещо заедно? Да имаме ангажименти един към друг?
Пак се извинявам, че ви натоварих с проблемите си. 
Ако имате въпроси, ще отговарям, за да си изясните ситуацията, ако ви е интересно де.

# 1
  • Мнения: 17 546
Нали знаеш отговорите!? Като те чета не си някоя неграмотна и неориентирана жена, отговорила си си вече. Ще стане безкраен пост, ако седна подробно да ти обяснявам за егоизъм, криза на средната възраст, мамино синче, податлив на влиянието на приятели, хазарт, алкохол... ей такива кофти неща. А събрани накуп в един човек... твърде много кофти неща на едно място! Работи с него, щом имаш нужда от пари и не го закачай за нищо друго. Явно не ще! Пък на сила хубост не става. Търси си друг мъж, този за семейство няма да го бъде. Успех!  bouquet

Иначе ми е интересно, но въпроси нямам. Ясно е като бял ден.

# 2
  • Мнения: 3 641
От думите ти и аз разбирам ,че си интелигентен и грамотен човек и мноооого търпелив.
Абсолютно съм сигурна ,че ще справиш без този човек. Помисли за себе си и ти имаш нужда от внимание, любов, секс, сигурност. Сигурно е,че този човек не може да ти ги даде. И грам не те заслужава въпросният господин.
Продължи напред без него, ще ти е много по-спокойно и ще се чувстваш добре. И съм напълн осигурна,че ще срещнеш някой , който ще те направи щастлива.
Бъди силна и срига с тези компромиси Hug

# 3
  • Мнения: 139
Пие без мярка. Хазартът го влече.
Абе, жена, плюй си на петите и се благодари, че този мъж (това не е мъж, ама хайде) не е поискал и продължава да не иска да се обвърже по-сериозно с теб.
Да не е само неговата кръчма. Я горе главата. Ще немериш човек, който да те уважава като личност и като жена.

# 4
  • София
  • Мнения: 3 878
няма никакъв смисъл, мила. няма да огрее слънце на твоята улица с ТОЗИ мъж.
трябва да намериш сили в себе си да го оставиш и съм сигурна, че те чака по-хубав живот  bouquet

# 5
Благодаря за топлите думи, момичета. Исках да си сверя часовника, въпреки, че да, знам отговорите. Просто когато ти повтарят от месеци, че не си добре с главата малко или много почваш да се питаш дали пък не е истина това.

# 6
  • София
  • Мнения: 392
 Очакваш от този мъж неща, които няма да ти даде, казал ти го е достатъчно ясно. Незнам защо продължаваш да си правиш илюзии и да му досаждаш. Всъщност не той, а ти самата се унижаваш, като приемаш такова отношение, та дори се надяваш да си "бъдещата му жена"! Трябва да си наясно, че старите времена няма да се върнат! Той вече ти е показал що за човек е и ако не ти харесва, просто не бъди с него, вместо да се самозалъгваш с някаква промяна.

# 7
  • Мнения: 3 641
Благодаря за топлите думи, момичета. Исках да си сверя часовника, въпреки, че да, знам отговорите. Просто когато ти повтарят от месеци, че не си добре с главата малко или много почваш да се питаш дали пък не е истина това.
Въобще не се поддавай на манипулации. Сигурна съм ,че ще започне да те убеждава колк от еобича  и т.н. Но не думите са важни, а делата Hug

# 8
  • Мнения: 17 546
Благодаря за топлите думи, момичета. Исках да си сверя часовника, въпреки, че да, знам отговорите. Просто когато ти повтарят от месеци, че не си добре с главата малко или много почваш да се питаш дали пък не е истина това.
Докато си задаваш този въпрос, значи всичко е наред. thumbsup Никой, който не е добре с главата наистина, не се съмнява в здравия си разум!

# 9
  • Мнения: 3 611
ЗаЩо си се уловила в тоzи? Мьже мноооого.
Радвай се, Че не иска да се обвьрже с тебе по - сериоzно, Че тогава сьвсем трудно Ще ти стане - Ще се наложи и него да влаЧиШ и да се ядосваШ.
Тьй както описваШ не те обиЧа, уважава, оценява, zа какво аджеба се натискаШ да бьдеШ с него? Не го бива като мьж, не го бива и като приятел, предпоЧита компанията си, свободата си, необвьрzания и неангажиран животец... даже се оправдава с маминка...  Shocked
Ти се нуждаеШ от друго- от мьж до себе си , сериоzен, улегнал, да те подкрепя и обиЧа, да бьдете двойка... ТОЗИ обаЧе не е такьв, тьй Че горе главата и не се zанимавай повеЧе с него.

# 10
  • Мнения: 45
В трудна ситуация си, и необяснима, за страничният наблюдател.
Имам една приятелка, горе-долу в същата "връзка" живее. Като я питам: Защо?, отговора е: Ами защото го познавам!  ooooh! тоест, поне аз така я разбирам, "свикнала" е на идиотизмите му, и може да го предвиди.  Shocked Като я питам: А, харесва ли ти?, отговора е, без замисляне: НЕ!  #Crazy

По мое мнение, единственото, което би ти помогнало в момента е друга връзка. Нещо трябва да те ангажира емоционално, за да спреш да мислиш за този човек. Но знам, те тия неща по поръчна не стават.  Sad Но докато се виждате и ти - незнаеща защо - "продължаваш да изпитваш някакви чувства", ще сте на вълната "носят ме мамо, влачат ме". Нищо няма да се оправи или промени. Казваш, че си хубава жена.  Hug Определно, както вече и други споменаха, правиш впечатление и на умна жена. Тоест предпоставки има и заслужаваш нещо по-добро и смислено. Опитай се да създаваш контакти, да излизаш с и между хора, където можеш да срещнеш и се запознаеш с друг обект на чувствата ти, заслужаващ ги.

Успех.   bouquet

# 11
  • Мнения: X
И аз имах подобна връзка,но тогава бях на 19.А ти изглежда си интелигентна жена, защо ти е тоя недорасляк с акъл на 15 годишен инфантилен ученик в тяло на 40 годишен ?!Щом имаш нужда от приходи от общ бизнес,о.к. работи с него,но иначе бягай като дявол от тамян.Дори,ако помислиш трезво,би трябвало да си благодарна,че той не иска нищо от теб.А и сина ти няма нужда от такива примери точно на тая възраст.
Замисли се ,наистина ли искаш такъв живот за постоянно?Защото той няма да се промени,дори и да го излъжеш за брак,ще трябва да живееш с всичко това...Това ли искаш наистина?

# 12
  • София
  • Мнения: 203
Дори дълго си чакала, а той не го заслужава, малко повече самочувствие ти трябва май - горе главата и дерзай смело - БЕЗ НЕГО!! Peace

# 13
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Мнооого си търпелива. Очаквах, че е 20 годишен, а той на 40 ooooh! Не си губи повече времето с него.

# 14
Да, наистина ми трябва друга връзка, знам го. Но по думите на приятелките ми имам таланта да привличам "тъпанари"  Confused А и честно казано така съм се отчаяла, че няма нормални мъже на моите години, и да са свободни ... Аз съм на 39. Пък и с това сринато самочувствие, сигурно отдалеч мириша на чувство за малоценност, кой мъж ще доближи такава. Трябва върху него да поработя, а времето си лети, шансовете стават все по-малки. Незнам. Тежко е да си мъж и жена в един дом, понякога съм скапана от умора. Въпреки това намирам сили да се усмихвам и да иронизирам себе си. Казват това показвало сила на характера. Може би. Само че искам да съм слаба поне отвреме на време... Благодаря още веднъж, че ми отделихте от времето си. 

Общи условия

Активация на акаунт