За златните момичета и златните ни детски мечти.

  • 6 360
  • 52
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 710
Вчера гледах един стар филм " За Нешка Робева и нейните момичета" и си спомних тези невероятни същества, които бяха мои идоли през цялото ми детство. Умирах за трико, лента, обръч...да играя, да съм като тях. Да имам същите ... цвички!
За съжаление не ме приеха в групата на 20то основно у-ще, другарката по физическо не можа да ми прости, че стърча с глава над останалите, а още повече, че никак не мога да правя мост отгоре.  Така се разминах с детската си мечта и никога не пипнах бухалки докато не станах 11ти клас и един ден плъзна слух, че в спортния магазин до Хавана са пуснали. Без колебание счупих касичката и дадох всичките си събрани стотинки за чифт бухалки в естествен дървен десен, които пазя някъде. Какво ли стана с детските ми идоли? Във филма говорят на другарката Нешка на 'ви', и някак ми напомнят за една много достойна България, в която ако много се трудиш ще грабнеш златния медал дори въпреки гадните съдийки.
Вашите детски тръпки като моите ли бяха?

Последна редакция: нд, 06 юли 2008, 19:13 от 10¢'s caffè&lounge

# 1
  • Мнения: 1 212
E, всеки има детски блян ...  Grinning
Даже може и няколко .
Аз лично никога не съм мечтала да бъда гимнастичка  .... бях прекалено заоблена, негъвкава ... изобщо всяка дейност свързана с движение ми беше чужда и неприятна.
Исках много да бъда артисктка, обаче .
Рецитирах  Sunglasses Laughing страстно купища стихове / част от които и до днес помня/ и изкарвах с часове пред огледалото вкъщи, влизайки в една или друга роля  Mr. Green
Нашите се видяха принудени най-после да откликнат на страстните ми копнежи и ме заведоха в / някогашния/ Пионерски дворец, където да се явя за прием в "драм-състава" / за мен това беше сигурно начало на една бъдеща грандиозна кариера  Wink Mr. Green/
Така или иначе , твърдо и упорито посещавах заниманията / въпреки, че ясно си давах сметка, че мястото ми не е там .... слушах и гледах какво правят другите /
Накрая мъдро се отказах от тази си мечта .
Животът всъщност е една голяма сцена , така че изобщо не ми липсва другата  Grinning Peace

# 2
  • Под липата
  • Мнения: 620
Да, като твоите. Наистина така усещам и аз нещата като гледам документални кадри от тогава - като за една по достойна България ! Щом се трудиш, учиш - няма начин да не успееш.., а  и успяваха. Факт! Много обичах художествена гимнастика. Даже в 1-ви клас си мечтаех да съм гимнастичка и въртях обръча като побъркана Simple Smile Имах и гладка топка, въженце...Ех, мечти, мечти...

# 3
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Да, тази детска тръпка ми е позната, въпреки, че никога не съм искала да тренирам или да покорявам спортни върхове. Но всеки път, когато се събирахме с една братовчедка се започваше едно състезание по художествена гимнастика. Бухалките ни бяха 2 химикалки, лентата: химикалка с дълга розова или бяла панделка. Най-смешното беше, че нашият килим имаше дори очертания по 4-те краища, така че имаше и наказателни точки, ако излезеш извън тях. С усмивка си спомням за това време.

За съжаление, по-голямата част от сегашното поколение ( не само в България, но и тук) расте без тези идоли ( онези, които с труд постигат много) и затова липсва този стремеж да направят нещо, с което самите те да се превърнат в идоли. Всеки гледа лесното....

# 4
  • sofia
  • Мнения: 7 477
темата ми идва някак много на място ,но и много болезнено Rolling EyesПърво за ме4тите Simple Smile
Детските ми ме4ти някак си винаги за били свързани със спорта.НО не понмя нещо ,което така да съм ме4тала ,4е 4ак сега (или след години) да помня толкова болезнено(бих го нарекла).......По-скоро ме4тите ми са след детска възраст ........Детството ми беше прекрсано,нищо ,4е беше комунисти4еско.Много си ме4таех за дълга коса щото баща ми все ме подстригваше за да ми се откривало лицето Twisted EvilА аз така оби4ах преди състезания да си връзваме с моми4етата опашки и да си правим сами шнур4ета в залата и после да се правим на красиви преди състезания.....Исках да съм в националния отбор,така го ме4таех.....Състезания.Абе,като се докоснеш дълбоко и става неудржимо положението.Но травми ме изкараха преди контролно за националния и с това с еприклю4и Confused
Защо боленена Rolling Eyes
снощи бях мои приятелки,с които заедно тренирахме спортна гимнастика преееееееееееееди много години.Бяхме един отбор,после сустудентки.........Някои и в националния.Преакарали сме цялото си детство в залата,всеки ден по 6 часа Rolling EyesРезулата:разбито здраве ,тежки спомени за тормоз и бой в залата.,конкуренция,подли номера от треньори и съдии по състезания.........Вси4ко това си го спомнихме то4но снощи.А уж се видяхме ей така,4е някои не са в Бг ,но в момента са тук и просто се организирахме......

какво да ти кажа Rolling EyesХи4 не е била достойна толкова БЪлгария тогава.Всеки си знае какво му коства един медал,какво усилия е положил и с какво се е преборил.Не смятам,4е поне в гимнастиката беше лесно и така достойно.Особено в художествената......Бой,страх,диети,лишения.....Винаги го е имало и ще го има.
няма да се отплесвам пове4е,темата е страхотна   bouquet

какви ли ме4ти имах още като детеnewsm78 Ми не си спомням много Embarassed

Последна редакция: нд, 06 юли 2008, 13:47 от lavender

# 5
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Като се спомена диети се сетих едно от нещата, което най-силно ми беше направило впечатление във филма ( а съм била дете и дори не съм осъзнавала какво е диета) е Нешка Робева как тормозеше момичетата за килограмите. Тукашните гимнастички са определено пухкави, сравнени с нашите момичета или рускините. Явно диетите не са им приоритет.

Последна редакция: нд, 06 юли 2008, 14:01 от Kalinka

# 6
  • Мнения: X
Спомням си филма,...имаше и една книга-луксозно издане и с лъскави снимки на гимнастичките/някъде из къщи е-трябва да я потърся/,спомням си,че събирахме доста време стотинки със сестра ми,за да си я купим.....Спомням си как в ранното ни детство-през ваканциите на село-по цял ден се упражнявахме с топка и лента/саморъчно направени с пръчка и вързана панделка....ама все се усукваше пустата му панделка....и бухалки пробвахме да си направим-ама не бяха и те като "истинските"/...И естествено си мечтаехме да станем гимнастички-аз дори се записах на гимнастика,купиха ми "истинско" трико/виж моста го докарвах и ме взеха/,ама след първоначалната еуфория,се оказа,че съм се записала на спортна,не на художествена гимнастика.......което също беше красив и популярен/тогава/ спорт....само,че след три години тренировки взех и аз да стърча над другите,а за "късмет" баща ми беше висок и ме преориентираха към друг спорт,защото съм щяла да порасна прекалено...... Но интереса към гимнастиката ми остана-дори и сега гледам с интрес състезания/стига да ги дават,че в повечето случай ги претупват с кратък репортаж в новините/...,но определено еуфорията не е същата,въпреки,че все още имаме добра школа и читави гимнастички.

И,понеже ,докато пишех се появиха последните два постинга-та да споделя и аз-и за килограмите/и диетите ooooh!-например само компота,без хляб-това за обяд...при положение,че народа наоколо имаше по три манджи сервирани/....и за "планирането" на резултатите от състезанията/не в гимнастиката-в атлетиката дето след това практикувах имаше доста такива пренареждания/,за "витамините" дето ни ги даваха с шепичка,че след време тези момичета,дето си ги пиеха съзнателно/а не като мен да ги заравят в саксиите/ не могат да излязат сутрин от къщи без да ударят по една контра с браснача.........но пък се научих на дисциплина,да проявявам инат и да отстоявам позиция.......на колективизъм/не това стадното,а да подкрепяш съотборника/...и ми останаха много спомени/от лагери,от състезания...че дори и от тренировките/...но си спомням,че и ние казвахме на треньорите"Другарю,Другарко....",както и,че ни проверяваха бележниците  преди тренировка-насред стадиона......

# 7
  • Мнения: 139

Вчера гледах един стар филм " За Нешка Робева и нейните момичета" и си спомних тези невероятни същества, които бяха мои идоли през цялото ми детство. Умирах за трико, лента, обръч...да играя, да съм като тях. Да имам същите ... цвички!
За съжаление не ме приеха в групата на 20то основно у-ще, другарката по физическо не можа да ми прости, че стърча с глава над останалите, а още повече, че никак не мога да правя мост отгоре.  Така се разминах с детската си мечта и никога не пипнах бухалки докато не станах 11ти клас и един ден плъзна слух, че в спортния магазин до Хавана са пуснали. Без колебание счупих касичката и дадох всичките си събрани стотинки за чифт бухалки в естествен дървен десен, които пазя някъде. Какво ли стана с детските ми идоли? Във филма говорят на другарката Нешка на 'ви', и някак ми напомнят за една много достойна България, в която ако много се трудиш ще грабнеш златния медал дори въпреки гадните съдийки.
Вашите детски тръпки като моите ли бяха?

Моите бяха досущ като твоите. Аз бях ги побъркала мойте родители да ме запишат на художествена гимнастика. Имаше някъв конкурс веднъж, на който незнам защо не ме одобриха, след като имах данни.
Голяма драма беше, защото и моето желание беше много силно! Мога да кажа, че това е била най-съкровенната ми мечта! Баща ми накрая с някакви връзки ме уреди да ме запишат в школата.
Никога няма да забравя как сестра ми ме заведе в залата за пръв път. Треньорката ме накара да направя някои упражнения и ме прати да се наредя в колонката при другите. Тренирах около 3 години, бях гъвкава, слабичка, идеална за гимнастика просто Heart Eyes Поне  в едно съзтезание участвах все пак. Най-много ме е яд, че нямам нито една снимка от тогава! Имах топка и бухалки- подарък от сестра ми, лента- направи си сам и книгата за златните момичета разбира се. Беше много хубаво, докато треньорката ни разпусна един ден, защото беше забременяла!
10¢'s caffè&lounge, сигурно и ти си си играла на гимнастички, след като си имала бухалки,
със списък на съзтезателки от различни държави и т.н., знаеш ли коя беше победителката винаги, а ?Flutter Българката много ясно Grinning


Последна редакция: нд, 06 юли 2008, 14:13 от anna i mamma

# 8
  • Мнения: 502
   Детската ми мечта винаги е била да стана писателка.Така се стекоха нещата,че професията ми е много далеч от писателството.Следвах в технически ВУЗ,сега работя нещо съвсем различно.Хубавото е,че не съм се отказала напълно от детските си мечти.Един ден,след като отгледам децата си и остарея,ще се пенсионирам и ще започна да пиша романи.Много хубави романи,които ще се четат от хората по целия свят.Някои от тях ще са с тъжен завършек,други ще завършват щастливо...Още си мечтая,нищо че не съм дете!
  За гимнастичките и Нешка Робева-имам само хубави спомени от онези златни моменти пред телевизора.Вълнувах се при всяко изпълнение на момичетата,гордеех се,че съм българка на всяко първенство или олимпиада.Сега ми липсват именно тези мигове на гордост от собсвената си страна.Не съм се чувствала така много отдавна...Може би именно това имаш предвид,като казваш достойна България-всички наистина се чувствахме горди и се радвахме много на успехите на гимнастичките.Сега го няма това чувство у българите. Моите симпатии към авторката на темата. Hug

# 9
  • Мнения: 1 447
Сега ме накара да се замисля какви времена бяха.С голямо удоволствие бях пред телевизора и гледах нашите момичета.Сещам се за Лили Игнатова,Бянка Панова бяха страшно добри.Не знам от тогава дали сме постигали в худ.гимнастика такива резултати.Дори и рускините тогава не можеха да ни бият.
И аз като повечето бях запалена да ставам гимнастичка,но уви не станах сега имам желание да запиша малката,но тя пък не проявява нещо интерес.

# 10
  • Мнения: 5 710
Спомням си филма,...имаше и една книга-луксозно издане и с лъскави снимки на гимнастичките/някъде из къщи е-трябва да я потърся/,спомням си,че събирахме доста време стотинки със сестра ми,за да си я купим.....

тооочно така, и аз имам тази книга, казва се " Победи на красотата" Mr. Green

Интересно как детските ни спомени някак винаги се въртят около дефицита.
Няма ленти - правим с химикалки, няма трика - баба ще оплете... Това сякаш придава повече емоция към спомените ми.
Онзи ден се сдобих с поредното ново нещо, за което една малка 10 цент не е и мечтала - ами не мога да се зарадвам така, минава  ми като на лента " ами, ок",  както бих се зарадвала, ако имаше навремето тези... атрибути ( независимо дали за спорт или изкувство става в-с).
Да имаш гумичка Кохинор, да имаш от по-луксозния кадастрон в часовете по рисуване... Помня хиляди такива детайли.

И именно за 'достойното' - го вмъкнах нарочно - имаше една такава атмосфера... че сме успяващи. Цента е оставала зад кадър, разбира се.

Благодаря за отговорите!

# 11
  • Мнения: 3 447
Аз по онова време мечтаех да стана боксьорка  Laughing
Спомням си обаче много добре "достойното", и как всички засядахме пред телевизора, когато имаше световно, и как се просълзявах, докато звучеше химна... ей такива дребни нещица, които много ми липсват  Confused

# 12
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
За съжаление, когато всичко е достъпно, вече не е толкова специално. Болест на обществото го наричам. Напоследък съм се заровила в списания, където доста често има статии, истории за миналото и как е нямало това или онова, но всички имат по- специални спомени. За тукашното общество това е преди 1960 година, а за нашето преди 1989. Интересното е, че подобни мили спомени- истории няма от поколението след това. Или поне не са толкова ярки и специални.

Аз предпочитам моето детство, когато всеки един момент беше специален: получаването на несесер от Австрия ( цветен, нежен); хубавите роклички от Англия ( обличаха се само за специални случаи); моето малко мече Мончичи, което ми открадна една безобразница в училище  Cry; и още и още. Все специални неща....Специални моменти и спомени.

И понеже тук малко или много е много по-лесно да се сдобиваш с разни материални неща, започнах да прилагам някои неща от миналото, за да усещам радост, когато се сдобия с нещо. Например, ако си купя нова дреха, винаги я обличам за пръв път по някакъв повод (дава ми довод да си спомням специалното чувство на нещо ново). Действа почти като в миналото.
  

# 13
  • Мнения: X
Спомням си филма,...имаше и една книга-луксозно издане и с лъскави снимки на гимнастичките/някъде из къщи е-трябва да я потърся/,спомням си,че събирахме доста време стотинки със сестра ми,за да си я купим.....

тооочно така, и аз имам тази книга, казва се " Победи на красотата" Mr. Green

Интересно как детските ни спомени някак винаги се въртят около дефицита.
Няма ленти - правим с химикалки, няма трика - баба ще оплете... Това сякаш придава повече емоция към спомените ми.
Онзи ден се сдобих с поредното ново нещо, за което една малка 10 цент не е и мечтала - ами не мога да се зарадвам така, минава  ми като на лента " ами, ок",  както бих се зарадвала, ако имаше навремето тези... атрибути ( независимо дали за спорт или изкувство става в-с).
Да имаш гумичка Кохинор, да имаш от по-луксозния кадастрон в часовете по рисуване... Помня хиляди такива детайли.

И именно за 'достойното' - го вмъкнах нарочно - имаше една такава атмосфера... че сме успяващи. Цента е оставала зад кадър, разбира се.

Благодаря за отговорите!
За"достойното"-дори когато видях/и изпитах на гърба си/ цената на успеха,пак се чуствах горда....донякъде и защото знаех,че са дали много повече от чисто физически усилия,за да стигнат до там.....
И за малките ни "гордости"-да,и досега си припомням с умиление,че с нетърпение чакахме да се освободи бутилка,да я върнем и да си купим нещо за нас-най-често книги-в Руската книжарница бяхме като абонати/
А,сега се чудя как да науча децата си да ценят полученото и да се зарадват истински...... Thinking

# 14
  • Мнения: 5 710
Имало е защо да се чувстваме достойно, нищо не омаловажава успеха - сигурно ги е тероризирала страшно, но бяха съвършени. Вълнувах се страшно, виках ' дръж', гордеех се да ги гледам, сигурно и сълзи съм проронвала.
Какво като са били такива времената, емоцията и чувството на гордост сме го изпитали - чрез тези момичета, чрез Наум Сюлейманов ( който после се оказа, че е Сюлеймануглу), чрез детските хорове, оперните ни артисти...
Ами като качиха Еверест? Христо Проданов - спомням си, че пускаха по радиото някакви записи.. " Не заспивай, Христо, ти си мъж, ти си Българин Христо...." Такива думи не съм чувала след това, така са ми се забили в главата..

Общи условия

Активация на акаунт