Вашите деца.
Майка ми и сега обича да ми казва: "Дъще, накъдето ти отиваш, аз от там се връщам." Безспорно в това има много истина. Официално родителите учат и възпитават децата си. Вярно ли е обаче и обратното?
Аз вярвам, че порастването е двустранен процес. Процес, изтъкан от мъдростта и чувствителността, както на родителите, така и на децата. Може би много от вас не са се замисляли какво точно са научили и продължават да учат от децата си, но съм сигурна, че то съвсем не е малко.
Александър. Моят най-фин и изтънчен учител. Благодаря на Бога, че точно той е първото ми дете. Нямаше да бъда този родител, който съм сега, ако не беше именно това момченце. Неговата свърхчувствителност е безспорно най-ценният буквар, който с интерес чета. Той ме учи да се вглеждам по-дълбоко в човешката природа, отвъд видимото за очите. Той ми отвори една много важна врата и аз успях да надзърна там, в богатия и шарен свят на чувствата. Там, където стоят причините за всички желани и нежелани действия и постъпки. Той ми показва, че търпението, спокойствието и изследователството, които си мислех, че са нетипични за мен, всъщност са нещо, което всеки би могъл да научи и да се обогати. Той ми подсказва, че понякога е хубаво да търся под вола теле, защото волът може да се окаже крава. Той ми помогна да открия чуден свят в себе си, за който не съм и подозирала, че съществува. Свят, изпълнен с емоции и чувства, които вече ценя високо. Той ме учи! Сега вече съм отворена и за останалите два (засега
) урока, които в момента се разкриват пред мен.
А вашите деца? На какво ви учат те? Споделете, ако сте си задавали този въпрос. Ако не сте, задайте си го. Може да откриете много интересни неща.
Майка ми и сега обича да ми казва: "Дъще, накъдето ти отиваш, аз от там се връщам." Безспорно в това има много истина. Официално родителите учат и възпитават децата си. Вярно ли е обаче и обратното?
Аз вярвам, че порастването е двустранен процес. Процес, изтъкан от мъдростта и чувствителността, както на родителите, така и на децата. Може би много от вас не са се замисляли какво точно са научили и продължават да учат от децата си, но съм сигурна, че то съвсем не е малко.
Александър. Моят най-фин и изтънчен учител. Благодаря на Бога, че точно той е първото ми дете. Нямаше да бъда този родител, който съм сега, ако не беше именно това момченце. Неговата свърхчувствителност е безспорно най-ценният буквар, който с интерес чета. Той ме учи да се вглеждам по-дълбоко в човешката природа, отвъд видимото за очите. Той ми отвори една много важна врата и аз успях да надзърна там, в богатия и шарен свят на чувствата. Там, където стоят причините за всички желани и нежелани действия и постъпки. Той ми показва, че търпението, спокойствието и изследователството, които си мислех, че са нетипични за мен, всъщност са нещо, което всеки би могъл да научи и да се обогати. Той ми подсказва, че понякога е хубаво да търся под вола теле, защото волът може да се окаже крава. Той ми помогна да открия чуден свят в себе си, за който не съм и подозирала, че съществува. Свят, изпълнен с емоции и чувства, които вече ценя високо. Той ме учи! Сега вече съм отворена и за останалите два (засега
) урока, които в момента се разкриват пред мен. А вашите деца? На какво ви учат те? Споделете, ако сте си задавали този въпрос. Ако не сте, задайте си го. Може да откриете много интересни неща.
, че е много важен "първият учител"...не се бях замисляла 
! 
, че имам тоз късмет.Иска ми се да има железни нерви дъщеря ми, че аз съм един закоравял нервозен ученик 
- барем се приберете към БГ) не ми е хрумвал. 
Преди осем години, ако бях видяла накой да "ака" сигурно щях да повърна, а не да го гледам с умиление 
започвам да му говоря нежно и с кротост и благост-става на моето 
Също,че небива да отлагаме прегръдката и нежната целувка за детето-растат много бързо-после и да искаме няма да можем да ги гушкаме.Децата ,които по-често са гушкани и усещат нежната любов на майките си,имат по-стабилен характер и растат по-уверени,докато в обратната ситуация-децата растат раздразнителни с комплекси и ниско самочувствие. 
