Животът ми, вятърна мелница...

  • 4 318
  • 48
  •   1
Отговори
  • Мнения: 17 546
Правили ли сте някога равносметка какво се е случило с вашия живот до момента? На къде ви "завъртя" живота, докато вие си правехте планове за него? Случват ли се неща, които не сте допускали, че ще се случат на вас? Като деца всички сме ръсили сладки думички какви ще станем като пораснем - станахте ли това, което си пожелавахте? Знаехте ли че ще имате толкова деца, колкото имате, човека до вас е този, който отново бихте избрали, домът ви е там където сте сега и е такъв, какъвто винаги сте го искали? Изобщо в момента вашият живот това ли е, което искате да бъде и така ли си го представяхте някога? Всеки от нас ли има момент когато си мисли, че нищичко не е постигнал в този живот, а е имал сили и акъл за много, много повече? Ама честно!

За себе си мога да кажа, че в този момент имам всичко, което един трезвомислещ човек може да пожелае от живота си, но не се чувствам реализирана.

Пуснах темата тук, за да можете да се възползвате и от анонимната си честност. Много въпроси станаха, но на който му е интересно и се е замислял за това, нека отговори, ако иска.

Последна редакция: чт, 03 юли 2008, 23:54 от Хелън

# 1
  • Мнения: 17 546
Хм, 34 пъти видяна и нито един отговор! Наистина ли никой няма отговор на тези въпроси или не си ги задавате? Или пък се стряскате от отговорите... Thinking

# 2
  • Торонто
  • Мнения: 837
Непрекъснато ми се върти в главата нещо, което видях в подписа на една потребителка :
"Животът е това, което се случва докато правим планове за живота."
Засипала съм се с толкова планове за бъдещето и си припомням това нещо и се тормозя, че не живея живота си на момента, а планирам бъдещи събития.
За мъжа 90% сигурно бих избрала същия.
Професия - харесвам моята си, но ако сега тръгвах да уча бих реализирала стара мечта да стана лекарка. Затова определено съжалявам.

# 3
  • Мнения: 45
Правили ли сте някога равносметка какво се е случило с вашия живот до момента? На къде ви "завъртя" живота, докато вие си правехте планове за него? Случват ли се неща, които не сте допускали, че ще се случат на вас? Като деца всички сме ръсили сладки думички какви ще станем като пораснем - станахте ли това, което си пожелавахте? Знаехте ли че ще имате толкова деца, колкото имате, човека до вас е този, който отново бихте избрали, домът ви е там където сте сега и е такъв, какъвто винаги сте го искали? Изобщо в момента вашият живот това ли е, което искате да бъде и така ли си го представяхте някога? Всеки от нас ли има момент когато си мисли, че нищичко не е постигнал в този живот, а е имал сили и акъл за много, много повече? Ама честно!

За себе си мога да кажа, че в този момент имам всичко, което един трезвомислещ човек може да пожелае от живота си, но не се чувствам реализирана.

Пуснах темата тук, за да можете да се възползвате и от анонимната си честност. Много въпроси станаха, но на който му е интересно и се е замислял за това, нека отговори, ако иска.

 Simple Smile Равносметки не си правя много-много, докато условията ми на живот, развитие и лична реализация ме задоволяват. Почвам да ги правя, когато нещо не е по вкуса ми, и се опитвам да го променя, като всеки човек. Е, не винаги ми се отдава.  ooooh! ...но в повечето случаи  Flutter.

Иначе винаги съм искала да имам повече от едно дете. Имам.  Party Да живея добре и в хармония и разбирателство. Успях  Peace Имам още планове. Дерзая  Crazy

# 4
  • Мнения: X
Ами и аз все правя планове, в един момент сигурно ще се сабудя дърта;) и така..Добре си живея, но човек винаги иска още, не вярвам някой да каже, че се е осъществил отвсякъде. Мъжа пак бих си го избрала същия, и пак сигурно понякога ще си страдам от същите проблеми. Деца искам още, но млада съм, има време Simple Smile Професията ми не е лоша, но мисля,че се обърках с нея, трябваше друго да уча..но незнам какво хаха. За жилище още трябва много да се бачка и драпа. А колко често ми се иска да не живея в бг, да видя много места, колкото пъти съм била извън бг (не на екскурзия, а на бач) винаги съм се чувствала много жива и е голямо предизвикателство. Но най-важните неща ги имам, само че най-важните неща- здравето - моето и на близките е преходно нещо..ей това е най-скапаното, но това е живота. И доста често ме е яд, че не се отдавам напълно на моментите, и с повечето от нас е така, притесняваме се за глупости, затъваме в битовизми, абе човек по правило не цени, каквото има.

# 5
  • Мнения: 2 803
Е хайде аз ще бъда честна и ще си призная. Когато бях малка  си представях живота съвсем по друг начин. Понеже бях много амбициозна, динамична, буйна, дива, луда глава и си представях че ще бъда успяла, ще се реализирам в театъра, ще имам три деца, ще пътувам много, ще се оженя за мъж чужденец и рокаджия. Но сега съм си в къщи отдадена на дъщеря си, семейството си и любимия, любимите хобита и пр. Наистина с годините възгледите ми се промениха и съответно и желанията.  Hug

# 6
  • Мнения: X
В различните периоди от живота си човек мечтае за различни неща.Като дете съм имала едни мечти, после други..."Животът е това,което се случва,докато мечтаем за бъдещето."-така съм я чувала.А в едно предаване на Миглена Ангелова чух следното: "Бях млада,имах мечти.Е,повечето не се сбъднаха,но добре е ,че ги имах."Имам повечето неща,за които съм мечтала:добър съпруг,две деца.Никога не съм искала някаква професионална реализация...Някаква кариера. Мисля,че само талантливите хора могат да говорят за кариера,всичко останало е само работа,с която осигуряваш прехраната си и прищевките си.Е,мечтая си и за пътешествия има много места,които искам да видя,но...има време!С една дума,доволна съм от живота си.

# 7
  • Мнения: 189
Като дете си представях 2000-та година като някакво разделение между сега и после. В мислите си за после бях омъжена и имах две деца, до там стигаха детските ми представи. 2008-ма не съм омъжена и нямам деца все още. Само тези представи за живота ми се разминават.
Иначе съм доволна от начина, по който се развиват нещата за мен в момента. Естествено, има какво да искам още, но не се стремя към него, пренебрегвайки каквото имам сега.
Понякога се замислям: "Ако тогава не бях направила така, а онака..." как ли щеше да се развие животът ми? Понякога ме е яд, че не съм преценила по-добре нещата, можело е да стане еди-как си, но в същото време се сещам, че тогава нямаше да имам тези приятели, този мъж, животът ми щеше да е друг. Не знам дали щеше да е по-хубав, затова живея този, който имам и се стремя да не "разсмивам Господ, като му разказвам плановете си".

# 8
  • Мнения: 945
Имам всичко, което ми трябва zа да бъда щастлива. Колкото и смешно да е zавърших това, zа което съм си мечтала от малка. Към средата на първи курс раzбрах, че това е професията, която ще ме прави щастлива цял живот и до ден днешен е така  Heart Eyes. Това, че ще живея в чужбина дори и не съм го сънувала, но така се получи и съм много щастлива. Съпругът си не го сменям zа нищо Heart Eyes.
Та точно по темата щастие си говорихме миналия месец и стигнахме до иzвода колко ни е добре... Раzбира се, че има неща, които ни се иска да постигнем, но ако вzемем сега да си иzпълним всички мечти, то тогава живота ми ще стане скучен. Помня, чЕ имаше един такъв момент, в който искахме да си намерим хубава работа и да си купим кола. Като купихме колата около 1 месец се чуствах отчаяна, че вече няма zа какво да мечтая  ooooh!
По въпроса zа децата... ние тепърва почваме  Laughing

# 9
  • Мнения: 1 491
Я да си помисля хубавичко... Омъжена съм щастливо, имам си прекрасно детенце (на още едно няма да се разсърдя  Mr. Green), не живея зле, но не тъна и в разкош. Това са все нещата, които съм искала. Работата можеше и да е по-хубава, но и с тази не ми е зле. Нещото, за което никога не съм допускала, че ще започна да желая е да напусна родината си и да се установя в друга държава, но и този момент настъпи преди няколко години. Та така, сега си търсим работа в чужбина с моя мъж, за да се махаме от тука...

# 10
  • в здрача
  • Мнения: 2 208
Като дете, е по-скоро в ранните тийн години имах план за живота - да следвам /какво точно нямах представа/, да си намеря работа която да ми е приятна и да задоволява потребностите ми, до 25 да си поживея /под поживяване разбирах дискотеки/, на 25 да се омъжа, до 30 да родя двете си деца, с каква разлика също нямах преддстава. Е, какъв да бъде съпруга ми си имах представа, като основното бе качества на личността - търпение, такт и т.н. Като се замисля сега, нямах план за изграждане на дом, за придобиване на жилище, изобщо бях изключила за това, макар да си представях как след пълнолетието си се изнасям от къщи и поемам живота в ръцете си.  Laughing

Та плановете ми се разминават с плюс-минус 1,2 години общо взето, ама честно казано с това вече съм се примирила, защото с всичките ми планове става така, някак си точното време на реализирането им или се бави или подранява. Дали разсмиваме господ не знам, ама аз плановете си рядко ги споделям преди да се реализират /изключение правят пряко засегнатите от тях, де/. Та точно на 25 се омъжих и родих първото си дете, е вече съм на 30, а сега ще раждам второто, следвах както исках, но докато избера точно какво ... трудна работа се оказа.

Съпруга си определено бих си го избрала същия - не само защото отговаря на детските ми представи и мечти, ами и защото в един момент от живота си /малко преди да навърша 25/ бях абсолютно сигурна, че това е мъжът с когото искам да прекарам остатъка от дните си и чийто деца искам да родя, само дето не знаех, дали той също ме иска  Rolling Eyes .

# 11
  • София
  • Мнения: 1 735
Не съм правила планове какво семейство,колко деца да имам.Имах прекрасни у4ени4ески години,живях си щастливо при мама и татко.И сега много ми помагат.Не,4е го о4аквам.Смятам,4е всеки като е решил да прави семейство трябва да е независим от родителите си .Относно професионалната реализация-у4их това,което исках,работя по специалността си,но не ми е достатъ4но заплащането и затова се ядосвам,4е не у4их друго.От друга страна в университета срещнах, надявам се,мъжа на живота си.Правя планове за 2 деца,но не знам дали ще се полу4и.То трудно се полу4и и едно и то по 4удо.Но като цяло вятърната мелница на живота ми засега се върти добре.Дано господ бди над вси4ки,4е всеки ден такива изненади има...Даже и в4ера бях доста стресната,да не кажа уплашена.

# 12
  • Мнения: 958
Като малка си мечтаех да стана принцеса...не станах.
След това имах планове (или по точно родителите ми имаха) да стана лекар, да лекувам хората, да ги спасявам....и това не станах.
Много глупости съм правила, но за нищо не съжалявам.
Сега като гледам назад, съм доволна от това което съм постигнала.
Радвам се на професията си и на кариерата, която градя. Развивам се професионално.
Имам прекрасно семейство, едно малко слънчице ме чака вечер в къщи, и ме кара да се чувствам напълно реализирана и в личен план.
Единствено, което все още мога да осъществя, от плановете си като дете, е да имам три деца.
Дано успея !
 

# 13
  • Мнения: 883
Животът ми от ден на ден ми се вижда все по-противен и безумен. Не е просто като да не ми върви- всичко се сгромолясва, като пясъчен замък, подритнат от босо краче. Засилила съм се към голямата депресия със страшна сила и май не ми се излиза от там. Искам да заспя и да не се събудя повече, искам да ме няма.

# 14
  • Мнения: 4 665
 Животът ми изобщо не е това, което си представях че ще бъде. Аз съм прекалено импулсивна и често ми се приисква нещо, което е на  другата крайност от това което съм желала първоначално. Харесвам цялата неразбория около себе си. Саможива съм и не съм се оставяла да падна духом. В общи линии имам две спечелени битки с живота, това ми е голямата гордост. След победите зная, че няма нещо с което няма да мога да се справя. Харесвам си живота-напрегнат, объркан понякога, напарво токсичен откъм емоции...моя си живот.

Общи условия

Активация на акаунт