Здравейте мили мами и аз малко да се оплача тук.Имам чувството че никой не може да ме разбере и да ми помогне.Омъжена съм с едно детенце на 5 години.Живеехме при моите родители 3 години след брака,докато аз учех редовно и си гледах детенцето докато тръгне на градина.Обаче разбира се на мъжа ми не му беше толкова спокойно и все се чудеше накъде да хващаме.И накрая решихме да отидем да живеем в къщата на родителите му която е празна всъщност и ще сме си сами самостоятелно семейство.Само че къщата е в едно село близко,близко на 30 км. от града.И двамата работехме и малкия си водехме на градина и се прибирахме вечер и така.Селото си е село без канализация, без разбира се денонощни магазини и аптеки.Изкарахме около 1.5 години, направихме си баня,септична яма с много труд, лишения, и помощ от роднини и приятели.Докато не разбрах че отново съм бременна.Веднага първата ми мисъл беше че няма да се справим било финансово било в тези условия, в това диво село.И единствения изход за мен е да се върне м отново при моите родители, въпреки че на никой няма да му е удобно но в името на моето спокойствие и в името на детето трябва.А и занапред няма да стане да живеем там защото ще имаме ученик и кой ще го взема от училище на обяд и още много нерви, караници между мен и съпруга ми и между него и моите родители заради мен естествено. И съм в седмия месец вече и не знам какво да правя страх ме е да остана сама, също и да легна на гърба на родителите ми.И общо взето само се моля да е всичко наред с бебенцето ми.
- Публикувана: 3 юли 2008, 16:28 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2008, 00:45 ч.
Бременна и отчаяна
Не четете ли бе,мами?Детето ще е скоро ученик,тя ли трябва да го кара 30 км с малко бебе до училище?\
/и др година да е,на детска градина тази/Освен това денонощна аптека и магазин е хубаво да има с новородено,нали?Да не говорим за болница.Не е въпросът според мен на кой как му е по-лесно,а как е най-добре да се постъпи заради децата.Труден избор.Защото все пак не познаваме условията,в които живееш/шофираш ли,имаш ли кола на разположение,недай си Боже да ти трябва спешно/.За 3-те години те разбирам.много лесно е да се каже,че си живяла на гърба на мама и тати.Само че като учиш редовно и няма кой да ти гледа детето не е толкова просто.Защото повечето твърдят,че няма кой да им помага,ама "майка ми го гледа в събота,вчера вечерта,миналата седмица" и т.н.И все пак помисли добре-съжителството с родители е доста трудно,особено за половинката!!!
/и др година да е,на детска градина тази/Освен това денонощна аптека и магазин е хубаво да има с новородено,нали?Да не говорим за болница.Не е въпросът според мен на кой как му е по-лесно,а как е най-добре да се постъпи заради децата.Труден избор.Защото все пак не познаваме условията,в които живееш/шофираш ли,имаш ли кола на разположение,недай си Боже да ти трябва спешно/.За 3-те години те разбирам.много лесно е да се каже,че си живяла на гърба на мама и тати.Само че като учиш редовно и няма кой да ти гледа детето не е толкова просто.Защото повечето твърдят,че няма кой да им помага,ама "майка ми го гледа в събота,вчера вечерта,миналата седмица" и т.н.И все пак помисли добре-съжителството с родители е доста трудно,особено за половинката!!!
Нистина положението е много неприятно, но и аз смятам, че съжителството с родителите и трудно, особено за половинката. Поговори с него, чуй го какво мисли, може би ще намерите някакво ршение. Дали е възможно съпругът ти да води и взема от училище голямото детенце? Ако е възможно детенце да остава за домашните в баба си и после да се прибира с тате, когато той свърши работа? Това е за което се сетих.
На мен ми се струва някак си, че един пълнолетен човек като тръгне да създава семейство и деца трябва да си помисли може ли да си го позволи. Не дали, как и с колко мама и тате ще помогнат, а сам с какво може да се справи и с какво не. И като си избира партньор (майка/баща на децата си) трябва също да си отваря хубаво очите колко стабилен е човекът, т.е. да мисли първо с главата, а после със сърцето.
След като твоят съпруг не може да си позволи да Ви издържа на квартира в града, след като въпреки това ти е направил още едно дете и след като твоите родители Ви предлагат помощта си - не виждам на какво основание той има думата по въпроса. Просто се съгласява, благодарен е и си трае. Ти също.
Или си стяга задника, намира си по високо платена + допълнителна работа и отивате на квартира (купувате собствено жилище) в града.
След като твоят съпруг не може да си позволи да Ви издържа на квартира в града, след като въпреки това ти е направил още едно дете и след като твоите родители Ви предлагат помощта си - не виждам на какво основание той има думата по въпроса. Просто се съгласява, благодарен е и си трае. Ти също.
Или си стяга задника, намира си по високо платена + допълнителна работа и отивате на квартира (купувате собствено жилище) в града.
muneca de porcelana, не съм съгласна. Ако ти смяташ жените zа беzмоzъчно същество, дето чака да го иzхранват, да му правят дете (щото тя не zнаела как стават теzи работи) и т.н. и иzполzват главите си само zа мрънкане, че любимия малко пари иzкларвал, то това не zначи че всички жени са такива. Аz съм на мнение, че щом една жена мрънка, чЕ няма пари, то тогава си струва да се zамисли дали не трябва да си намери работа или по добре платена работа.
30 км от града не са чак толкова много.. Предполагам, че имате кола в момента, щом живеете толкова далече. Колата остава zа теб като се роди бебето, а мъжа ти ще пътува с автобуси или каквото там има. Не виждам какъв е проблема да водиш и прибираш сина си от училище. Отнема почти същото време, като да отидеш до училището в съседния квартал.
За денонощна аптека айде да не правим драми... Не си на иzолиран остров все пак...
По отношение на това, че искаш да се върнете при родителите ти... много му съчуствам на мъжа ти. Ако съпругът ми ми каже, че иска да се местим при неговите родители, то аz не бих тръгнала с него, все пак аz съм се женила zа него, не zа тях. Така че zамисли се добре дали искаш да имаш zдраво семейство или искаш да живееш с мама и тати.
30 км от града не са чак толкова много.. Предполагам, че имате кола в момента, щом живеете толкова далече. Колата остава zа теб като се роди бебето, а мъжа ти ще пътува с автобуси или каквото там има. Не виждам какъв е проблема да водиш и прибираш сина си от училище. Отнема почти същото време, като да отидеш до училището в съседния квартал.
За денонощна аптека айде да не правим драми... Не си на иzолиран остров все пак...
По отношение на това, че искаш да се върнете при родителите ти... много му съчуствам на мъжа ти. Ако съпругът ми ми каже, че иска да се местим при неговите родители, то аz не бих тръгнала с него, все пак аz съм се женила zа него, не zа тях. Така че zамисли се добре дали искаш да имаш zдраво семейство или искаш да живееш с мама и тати.
Ще ти кажа кураж, ще се справиш! Аз живея също около града и всеки ден пътувам с колата за да водя детето на училище, танци и пр. Изобщо не съм се притеснявала от липсата на магазини или аптеки. Трябваше да избираме дали да сме със свекървата или на вилата самостоятелно. Ами естествено кое ще избера. Имахме мн. трудности, заради проблемите с водата. Всичко, което не може да се промени трябва да се препати. Мъжът ми работи на другия край на града и всеки ден сменя по 2 автобуса. Ти си знаеш кое е по-добре или кое е по-малкото зло. Радвай се на съкровището, което чакаш. Децата са най-голямото щастие. Просто ми е болка за приятелите ми, като ги гледам как се измъчват, че нямат поне едно детенце, а са материално осигурени от всякъде. Кураж и смело напред! 
Geri, не си ме разбрала. Написала съм, че човек, решил да създава семейство и деца трябва да е изискващ на първо място към себе си. Трябва да е изискващ и към партньора си. И чак след това са родителите - ако хората имат възможност и желание да помогнат - какво по-хубаво от това, но не е задължително, нали?
Самата аз работя и имам доста прилично платена работа. Но като (ако) забременея и родя и кърмя ще има известен период, в който няма да работя. И мъжът до мен ще трябва да се грижи доходите ни да не намалеят през този период. И ако не може да го направи - за какво ми е такъв мъж, то отдавна има банки за сперма....Много се извинявам, грозно звучи, ама е така.
Самата аз работя и имам доста прилично платена работа. Но като (ако) забременея и родя и кърмя ще има известен период, в който няма да работя. И мъжът до мен ще трябва да се грижи доходите ни да не намалеят през този период. И ако не може да го направи - за какво ми е такъв мъж, то отдавна има банки за сперма....Много се извинявам, грозно звучи, ама е така.
Квартира или друга алтернатива в големия град - това е начина според мен - отделно от родителските тела.
Щом сте дорасли за 2 деца, би трябвало да можете да им осигурите живот с мама и тати, не с баба и дядо.
Щом сте дорасли за 2 деца, би трябвало да можете да им осигурите живот с мама и тати, не с баба и дядо.
Квартира или друга алтернатива в големия град - това е начина според мен - отделно от родителските тела.
Щом сте дорасли за 2 деца, би трябвало да можете да им осигурите живот с мама и тати, не с баба и дядо.
Щом сте дорасли за 2 деца, би трябвало да можете да им осигурите живот с мама и тати, не с баба и дядо.
Да, това е добър вариант. Успех
Самата аз работя и имам доста прилично платена работа. Но като (ако) забременея и родя и кърмя ще има известен период, в който няма да работя. И мъжът до мен ще трябва да се грижи доходите ни да не намалеят през този период. И ако не може да го направи - за какво ми е такъв мъж, то отдавна има банки за сперма....Много се извинявам, грозно звучи, ама е така.
Е , хайде първо нека дойде този момент , да си родиш детенце , да стоиш у дома без доходите ти да намалеят ....
това как става не знам ...и пак говори а не сега така наизуст .Не е нужно да седиш и да развиваш теории зад клавиатурата - нито е вярно това което пишеш , нито е преживяно или поне една част от него .Моля те да не празнословиш.Към авторката - при мама и тате е най - лесно за теб , но не и за семейството ти .
Аз лично бих се борилада съм сама - както и правя де .... надявам се да се справите и сами , нищо че в определени моменти е по трудно .
Според мен най-добрият вариант би бил квартира в града. След като родиш девет месеца ще взимаш почти пълната си заплата, ще спестявате от гориво за колата и разходи по къща и двор и имате реален шанс почти да не ви се промени жизнения стандарт. А и вашите ще са близо да помагат с първокласника. Като изтекат деветте месеца ще му мислиш. Ако родителите ти са пенсионери или работят на смени, може да се хванеш някъде на половин работен ден и да се сменяте в грижите за бебето. Дано не мислиш, че те осъждам или ти натрапвам някакво решение, просто това е вариантът, който аз съм избрала за себе си. Върнах се в родния си град, за да могат родителите ми да помагат за детето, когато ми свърши майчинството. Живеем на квартира и за сега сме добре. Естествено на мен ми е по-лесно, защото имам едно дете, но вярвам, че и ти ще се справиш 