Не искам да ме победи стрхът

  • 5 132
  • 47
  •   1
Отговори
Здравейте , чета мненията ви от известно време , но пиша за първи път.Защо го правя сега ?Защото съм завладяна от силни емоции - страх , преминаващ в ужас и силна радост , граничеща с еуфория.От 5 години имаме подадени документи за осиновяване.Дълги години , през които освен да ми се препоръчва чакане от социалните не се случи нищо друго .Съвсем неочаквано се обадиха .Има детенце за нас.Започвам да си задавам въпроса дали наистина ще успея да се справя .Страхувам се дали не са поредните надежди , които бързо ще се изпарят и ще останем сами с мъката си .След дълга и неуспешна борба с безплодие то , след неуспешното инвитро ще успея ли да се справя , ако отново попаднем в задънена улица.Това , че майката е от ромски произход май вече няма никакво значение.Искам това дете без още да съм го видяла.Вече го наричам мое ,дано не се окаже още една празна надежда .

# 1
  • Мнения: 847
Започвам да си задавам въпроса дали наистина ще успея да се справя .Страхувам се дали не са поредните надежди , които бързо ще се изпарят и ще останем сами с мъката си .След дълга и неуспешна борба с безплодие то , след неуспешното инвитро ще успея ли да се справя , ако отново попаднем в задънена улица.Това , че майката е от ромски произход май вече няма никакво значение.Искам това дете без още да съм го видяла.Вече го наричам мое ,дано не се окаже още една празна надежда .


спокойно Simple Smile  Hug
страхът от "ще се справя ли" и после "добре ли се справям" е вечно съпътстващ, що касае справянето с детето. може би и защото твърде дълго сме били без децата си и твърде много свикваме да успяваме да живеем и сами преди това.
ако е страхът "ще се справя ли със себе си" обаче е друг страх - страх дали наистина искам дете и дали наистина искам точно това дете, което са ми предложили, страх дали наистина искам да осиновя чуждо дете (чуждо - родено от друга, от друг етнос, различно) страх дали мога да обикна чуждо дете и детето, което конкретно са ми предложили, страх да не излезе като втора ръка компенсация и да проличи, страх, че след толкова чакане заради чакането ще кажа "да, а всъщност ще е компромис ... аз лично, непрекъснато изпитвах себе си дали изпитвам някой от тези страхове и на какво точно се дължат бурните чувства, които неизбежно се изпитват в хода на процедурата. продължавам да мисля, че най-същественото за успешната връзка е мотивацията на родителя, и затова моят съвет е да не действаш импулсивно и да си направиш проверка на емоциите и реакциите с оглед конкретното дете и конкретните стъпки, които правиш. много опасен капан е да осиновиш дете, защото си травмиран от толкова дългото чакане на дете, а после, вкъщи, след известно време да погледнеш това дете и да осъзнаеш, че не е то, което те прави щастлива. зле е за родителя и многократно по-зле за детето!
картинката обаче не е черна Simple Smile тези страхове могат да се опознаят и евентуално преборят Simple Smile ако е пример и утеха, аз се чувствам толкова пълна и щастлива с дъщеря си, че чак не съм си представяла, че е възможно. и с много голяма радост приключих с битките със стерлитета и АРТ процедурите, чак още ме броят "предател", защото с лека ръка съм се отказала посредата на пътя, а имало токлова още какво да се опита Simple Smile от години не ми е било така леко на душата, че вече нямам причина да се измъчвам и че си имам своя път към целта - да имам и отгледам дете/деца Simple Smile

ПП и се регистрирай, общуването, дори не интензивното тук, може да е от голяма полза в изясняването на собствените емоции Simple Smile

# 2
  • Мнения: 3 715
Ми страшничко си е, но има и по-страшни работи, поне според мен Simple Smile

# 3
  • Мнения: 11 870
Кера, предполагам, всеки го е страх, независимо дали си признава или не.Мен ме е страх, /макар, че още не е дошъл моментът/дали ще се справя, дали ще съм добра майка, дали няма без да искам да му навредя на детето, напр.ако нещо не преценя да се разболее, нарани, изобщо как точно се гледа дете ей такива глупости ми минават през съзнанието.

Вероятно около теб има кой да те подкрепя и да ти помага.Знам, че е трудно, но опитай да укротиш емоциите и страха и си кажи, че няма нищо по-естествено за една жена от това да бъде майка!Тогава всичко ще изглежда по-лесно.Успех!

# 4
  • София
  • Мнения: 9 517
Ми страшничко си е, но има и по-страшни работи, поне според мен Simple Smile


Така ли, кои?  Mr. Green
Нищо страшно няма - всичко се преживява, с всичко се свиква, щом толкова дълго време си го искала, ще се справиш. Е, няма да мине без колебания и терзания, но всичко ще си дойде по местата.

# 5
  • Мнения: 3 715
Хе хе, ей, алоооу, комшу!
По-страшното е да не го направи човек, поне според мен.
Преди две седмици исках да си връщам детето. Някои тук го знаят, други не. Обаче това беше, щото се бях изплашила. Тази вечер като заспиваше, прегърнал ме през врата, изобщо не се и сетих за това.
А иначе и мен ме беше страх като взехме решението, после се поуспокоих. Обаче големият, смразяващият, вцепеняващият страх дойде през втората седмица, след като детето беше в нас. Такова чудо не бях изпитвала. Обаче мина така, както и дойде.
Ако не те е страх, значи не си добре.

# 6
  • Мнения: 2 084
Кера, страховете идват и си отиват. Малки, големи... Вече не помня онези първи страхове. Минах през много. Сега се страхувам да не им се случи нещо, да не се нарянят, да не ги наранят.
Регистрирай се . Аз тук си се настрахувах на воля. Друго е като има ского да споделиш.

# 7
  • Мнения: 4 138
ББББББББББу Mr. Green
за страх си е. първите дни си вцепенена и караш на автопилот. грижиш се, сменяш памперси и живееш в паралелен свят до себе си.
после малко по малко нещата се наместват. първата усмивка, радостта, когато те вижда, недай боже болест и изведнъж забравяш, че не ти, а някоя друга го е родила. това изгубва значение.
аз все се чувствах, все едно съм го гепила отнякъде и не ми се полага Mr. Green
даже една приятелка наистина ме попита дали не съм го откарднала бебето.
един хубав ден се събуждаш, при условие, че въобще си могла да спиш де и животът тръгва в обичайното си русло, и все по-рядко се сещаш за съмненията си и ти става смешно, как си могла да се притесняваш за глупости.
да не можеш да забременееш не означава да не си способна да бъдеш майка. едното няма нищо общо с другото.

# 8
  • Мнения: 14
Искрено благодаря за подкрепата.Давам си сметка , че всички ,които са в моето положение е трябвало да се справят със страховете , с които се боря и аз.Но този страх не е в състояние  да  спрат.Твърде дълго съм чакала този момент.Един въпрос -кога казахте на хората от вашето обкръжение за намерението ви да осиновите дете.Аз все още не съм споделила , освен с тези , които написаха препоръките.Имам представа какво мога да очаквам , но отлагам този момент .

# 9
  • Мнения: 286
Искрено благодаря за подкрепата.Давам си сметка , че всички ,които са в моето положение е трябвало да се справят със страховете , с които се боря и аз.Но този страх не е в състояние  да  спрат.Твърде дълго съм чакала този момент.Един въпрос -кога казахте на хората от вашето обкръжение за намерението ви да осиновите дете.Аз все още не съм споделила , освен с тези , които написаха препоръките.Имам представа какво мога да очаквам , но отлагам този момент .
Да, и при мене имаше страх - от това че няма да се справя като майка! То и сега понякога пак си ме е страх от същото, ама не е фатално...
А пък за това как казах на околните. Ами аз бях в една такава еуфория, която и до днес ме държи, че мислех че всички трябва да се радват заедно с мен. И така, когато Цвети вече беше у дома, нахраних го, сложих го да спи, поех си дълбоко дъх  и се  обадих  по телефона на колегите, на близките и явно еуфорията ми е била толкова заразителна, че наистина всички много се зарадваха заедно с мен. Е, имаше един, два да не кажа негативни, но не любезни отзиви, но на общия фон това просто бледнееше!
И като ми се изля една лавина от поздравления по телефона, край нямаше. Много бях щастлива.
ПП. Ако става въпрос за страх от осиновяването - такъв никога не съм имала. Но за сметка на това пък само като си помисля за процедурата "ин витро" направо си ме тресе от страх и не бих я направила със сигурност. Така, че колкото сме различни хората, толкова са различни и страховете ни.

Последна редакция: пн, 30 юни 2008, 13:33 от Bonita77

# 10
  • Мнения: 16
Здравей Кера,първо искам да те поздравя за добрата новина че най-после ще си имате бебе!Колкото до страха всички сме го изпитвали.На мен лично първия месец на малкия у дома ми се губи почти изцяло.В такъв стрес бях че не знаех къде се намирам вършех нещата машинално и за всяко нещо плачех.Докато в един момент си казах че трябва да се стегна да бъда силна и че мога да се справя и да бъда не по лоша майка от другите.И така нещата взеха да се подреждат като чели моето спокойствие се прехвърли и върху детето и то си отвори сърцето за нас.Така че спокойно трудно е но се забравя и остават само хубавите моменти- когато за първи път те прегърне, думичката мама,първите стъпки и т.н.А на роднините казахме че ще си осиновяваме бебе още в момента в който взехме решението и те изцяло и безрезервно ни подкрепиха и сега малкия е всеобщ любимец-слънчицето на мама и тати и гордостта на баба и дядо!

# 11
  • Мнения: 273
Да бъдеш майка на най-святата и най-отговорната задача на този свят.
Да създадеш и родиш една дете - нищо работа. След това започва истински трудното. Страховете никога не те напускат, винаги си задаваш въпроса ..."Дали не сгреших"..., когато се скараш,а след това го гушнеш; когато накажеш, а после отмениш наказанието; когато ги вземе бабата, на която по някаква причина нямаш доверие, но и не можеш да откажеш, когато след години го/я пуснеш на дискотека... Поводите за страх са много. Важното е да ги преодоляваме до колкото е възможно. И да знаем и помним, че не сме безгрешни, няма как да не грешим,нали сме хора.

# 12
  • Мнения: 2 123
Обаче големият, смразяващият, вцепеняващият страх дойде през втората седмица, след като детето беше в нас. Такова чудо не бях изпитвала. Обаче мина така, както и дойде.
Ако не те е страх, значи не си добре.

Големият, смразяващият, вцепеняващият страх дойде когато за ден или два повярвах, че никога АМА НИКОГА няма да имам дете. Може би точно затова по-късно котаго то се появи нито за секунда не съжалих, нито през ума ми е минало да се откажа и  пр.
Всеки го е страх в някакъв момент  - както казва Кудку - иначе не си нормален. Важното е да контролираш страха

# 13
  • Мнения: 14
ДНес я видях.Няма никакво съмнение - тя е моето малко момиченце.И знаете ли какво?Страхът изчезна.Знаете ли какво сладко слънчице е .Вече мислим само за това кога ще си дойде удома

# 14
  • Мнения: 273
Честито, бъдете щастливи и горди родители.

Общи условия

Активация на акаунт