Moga li da mu govorq 4e ne sum go rodila,toi e na 2,6???????

  • 2 048
  • 13
  •   1
Отговори
Kakvo mislite moga li na 2.6 detence da mu govorq 4e ne sum go rodila...toi o6te ni6to ne razbira

# 1
  • Мнения: 4 138
хух. Янорен, ти ме разби.
моето дете е осиновено от бебе. за легално, незнам Mr. Greenмай сме нелегални и затова се крием в чужбина hahaha
та, осинових я на 3 месеца, но я гледам откакто я изписаха от родилното.
та, според теб, би трябвало никога да не и казвам.
ЗАЩО.
наистина ще ми е интересно да разбера гледната ти точка и ако ми позволиш, ще подискутираме малко............

колкото до теб, дидимама. да кажеш на детето на тази въсраст, че не си го родила ти, е малко раничко. започва се с приказки, филмчета, неща, които засягат тематиката.
ние например в момента гледаме 101 далматинци, бернард и бианка, книга за джунглата. скоро ще започнем и с приказките.
да кажем на децата си, когато станат на около три години, не означава да седнем и да заявим - не съм те родила, осиновен си.

но, на около три годишна възраст е добре да започнем с подготвянето на детето. самото казване е според мен по скоро дългогодишен процес на обяснение, съпоставяне на житейски ситуации и изясняване на понятията.
желая ти успех.
ако искаш да си другар на детето си, негов приятел и довереник през целия си живот, запознай го бавно и предпазливо с историята му.
ако я премълчиш, сега ще ти е по-лесно, не по-леко. но винаги ще живееш в страх и ужас, да не би да научи нещо. това ще хвърля невидима сянка върху отношенията ви.

детето е индивид, който има своя история. всеки човек я има. за да си цял, трябва да я знаеш. иначе цял живот търсиш липсващи парчета.

Последна редакция: сб, 28 юни 2008, 11:47 от matakosmata

# 2
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
мисля, че не е редно
аз лично ако имам осиновено дете никога не бих му казала, бих крила и отричала до последно, независимо колко усилия и средства ще ми коства това
бих фалшифицирала документи, бих минала през ада, но детето няма да разбере за нищо на света.
Защо да не е редно?Защо да крия? Това не е престъпление, и не е нещо от което аз или детето ми трябва да се срамуваме. Naughty

Мислиш ли,че няма да се намери "любезен" съсед или роднина да му каже?Тогава какво?В очите на детето си,аз ще бъда една голяма лъжкиня,целият му живот ще е една лъжа.Как тогава да уча детето си да бъде честно при положение,че майка му го е лъгала цял живот. Rolling Eyes

По темата:Аз бих изчакала,докато започне да разбира.Моят син беше на три години,когато сам ме попита от къде идват бебетата.реших,че момента е удобен и разказах във вид на приказка,от къде идват бебетата и как точно той е дошъл.

# 3
  • Мнения: 2 084
Дидимама, мен направо ме изненада с въпроса дали е излязъл от моето коремче. Нямах време за приказки. Добре, че от разглеждането на снимките знаеха коя снимка къде е правена. Наричахме "онова място" "При д-р ....". Така направо да зпочнеш ни се струва доста трудно. На мен лично ми беше много трудно да изрека "осинове". Използвах игра на думи "да си ми син" "о, сине", обяснявах какво е син и какво дъщеря. Многорано дойде при нас въпросчето - зависи от детето, от стила на общуване, който то изисква.  Желая ви успешно преминаване през темата. Някъде из темите имаше приказки. Ако открия линка ще ти го пусна.

# 4
  • Мнения: 3 715
И аз без да се заяждам, ама в спор се влиза аргументирано и след сравнително добро запознаване с материята. Иначе някак леко изглежда. Аз от молекулярна биология, примерно, нищо не разбирам и в спорове със запознати с материята не влизам.

И понеже не успях да отговоря на авторката на темата: наистина не можеш да изпляскаш на детето, че ни си го родила директно, но както казва мата, започни с приказки. Направи историята на детето ти на приказка и му я разказвай. И моето не разбира, но вечер като го приспивам му разказвам как е живеел в една кафява къща и нямал мама и тати и как мама и тати са го взели от там. Понеже не съм по дългите разкази, нашата приказка е съвсем кратка, по-нататък заедно ще я удължаваме.

Последна редакция: сб, 28 юни 2008, 16:03 от ku[d]ku[d]yaka

# 5
  • София
  • Мнения: 9 517
Kakvo mislite moga li na 2.6 detence da mu govorq 4e ne sum go rodila...toi o6te ni6to ne razbira
Съдейки от моя скромен опит, мисля, че е рано - изчакай да започне то да задава въпроси и тогава значи му е дошло времето. Не въпроси за осиновяване, въпроси как се появяват бебетата и т.н. Успех - няма да те лъжа - трудно е и много мъчително за деца и родители.

# 6
  • Мнения: 262

[/quote]
В очите на детето си,аз ще бъда една голяма лъжкиня,целият му живот ще е една лъжа.Как тогава да уча детето си да бъде честно при положение,че майка му го е лъгала цял живот. Rolling Eyes
[/quote]
Абсолютно съм съгласна с теб. междудругото на интервюто в ЗД социалното ме попита дали бих казала на детето точно твойте думи казах, ако държа то да е честно и открито с мен, би трябвало и аз да му кажа това което трябва на подходящата възраст, не е престъпление да си осиновиш дете, не виждам защо да го крия

# 7
  • Враца
  • Мнения: 5 185
извинете за забавянето, минах с метлата.

# 8
  • Мнения: 286
Kakvo mislite moga li na 2.6 detence da mu govorq 4e ne sum go rodila...toi o6te ni6to ne razbira
Преди 4 годишна възраст май няма смисъл, трудно ще схване за какво иде реч.

# 9
Vinagi sum si mislila da mukaja,prosto se 4udeh koga trqbva da zapo4na s prikazkite primerno,to razbira se zavisi kak deteto se razviva kakvi sa vuprosite mu...o6te ne me e pital ot kude idvat bebetata,no zadadoh vuprosa si vuv foruma kato se 4udeh koia li vuzrast e podhodia6ta za da zapo4na i 4e moje ot nqkakvi va6i primeri po tozi vupros da mi e po lesno.
BLAGODARQ VI!

# 10
  • Мнения: 2 084
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=84799.0

Не зная дали успях да го копирам.

# 11
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Синът ми е на 5 години. Когато го осиновихме, беше на 2. На всеки негов директен въпрос за бебетата съм отговаряла честно и откровено. Темата засегнахме, когато започмахме да се обясняваме за какво служи пъпчето. Беше на 3 г. и нещо. Постепенно си обяснихме всичко. Той знае, че не се е създал в моето коремче, а е расъл в сърцето ми. Обяснихме си също така, че когато детето се роди, трябва някои мъж и жена да кажат, че искат да му бъдат майка и татко. Понякога това е жената, в чието коремче е расло, понякога не е... Той го прие много добре. А върхът беше, когато един ден ми каза: "Мамо, когато бях в коремчето на другата жена, аз исках ти да ми бьдеш майка."
Преди половин година осиновихме още едно дете. Междувременно майката на приятелчето на моя син от детската градина роди дете. Иван прие всичко нормално - за него сестричката/братчето ти да излезе от коремчето на майката и да бъде взета от дом са просто два еквивалентни начина да имаш брат или сестра. Мисля, че колкото по-рано приемеш нещата така, толкова по-добре.
Дали съм права? Бъдещето ще покаже...

# 12
  • Русе
  • Мнения: 729
Чудех се какво стана с тази тема,а тя wa-wa разчистила  Grinning Hug.Много ценни съвети от тези които са минали този път.И на мен ми предстои и тази тема ме вълнува много.Благодаря ви ,че споделяте момичета  Hug

# 13
  • Мнения: 6
Kakvo mislite moga li na 2.6 detence da mu govorq 4e ne sum go rodila...toi o6te ni6to ne razbira
Естествено, че можеш. Аз бях 3год. когато родителите ми ми казаха , че съм осиновена. Така децата го приемат по-леко. Ако изчакаш да станат големи мислейки, че ще те разберат по-лесно не е така. Ако искаш изчакай да стане на 4г. , но не чакай да порасне. Така стана при мен и много по-леко го приех. Обичам родителите си и се радвам , че не го скриха от мен. Макар, че майка ми не ме е родила тя е моята майка. Успех.

Общи условия

Активация на акаунт