Интересно ми е кой период от израстването на вашето бебче през първата година ви се стори най-труден? Колики, зъбки, прохождане?..
За мен първия месец -месец и половина беше доста тежко. Възстановявах се от раждането, свиквах с бебето и с това да се грижа за него, свиквах с безсънието, нямах кърма и страшно се тормозех, че не можах да кърмя малката - непрекъснато плачех, струваше ми се голяма трагедия. Като се замисля може и това да се е дължало на хормоналните промени. А и беба имаше колики и много плачеше, не искаше да яде и наддаваше слабо (поне така си мсилех, после се оказа, че е наддала точно толкова, колкото трябва, което си е живо чудо, имайки предвид колко ядеше). Сега коликите попреминаха, моето момиченце поизрасна, поспива си повечко нощем, макар че пак ставаме към 4 през нощта да се храним и съня пак не стига, хапва си добре, свикна да се вози в колата, без да се съдира от рев. С една дума - вече ми е някак по-лесно. Та се чудех - дали всъщност трудното не ми предстои тепърва?
Та на вас кога ви беше най-трудно с първото ви дете? (Да имаш две или повече си е направо висш пилотаж, класира се в друга лига
)
За мен първия месец -месец и половина беше доста тежко. Възстановявах се от раждането, свиквах с бебето и с това да се грижа за него, свиквах с безсънието, нямах кърма и страшно се тормозех, че не можах да кърмя малката - непрекъснато плачех, струваше ми се голяма трагедия. Като се замисля може и това да се е дължало на хормоналните промени. А и беба имаше колики и много плачеше, не искаше да яде и наддаваше слабо (поне така си мсилех, после се оказа, че е наддала точно толкова, колкото трябва, което си е живо чудо, имайки предвид колко ядеше). Сега коликите попреминаха, моето момиченце поизрасна, поспива си повечко нощем, макар че пак ставаме към 4 през нощта да се храним и съня пак не стига, хапва си добре, свикна да се вози в колата, без да се съдира от рев. С една дума - вече ми е някак по-лесно. Та се чудех - дали всъщност трудното не ми предстои тепърва?
Та на вас кога ви беше най-трудно с първото ви дете? (Да имаш две или повече си е направо висш пилотаж, класира се в друга лига
) 
Четири месеца и половина дране 
То не бе рев, не беше чудо 
Зъбите ги минахме само с безсъние и много нощно кърмене - това се изтрайва. Но коликите...нон стоп бебешки плач, без да можеш да помонеш на детето си - просто ме убиваше 
След това към 3-4 месеца искаше постоянно да става, опитваше се да седи, да стъпва и адски се нервеше ако не успееше 
Добре, че на 6 месеца взехме проходилка, та спасихме положението 
А в края на 9-тия месец и проходи, та най-накрая се спасих от веченото носене на ръце... да не говорим, че си е и едричък (беше 7.200кг на 2 месеца 
