днес направих огромната грешка да отида с детето в Борисовата градина. Незнам дали бяха минали и 10 мин., откакто седнахме на една пейка и към мен се приближи нормално облечена и изглеждаща жена на възраст 50-60 г. Попита ме дали знам някой да търси жена за гледане на дете. Казах :" Не ". Пита колко е голяма дъщеря ми, как се казва и т. н. Отвърнах, че е на 3 г. и тя ме попита с учудване защо я нося в кенгуру и защо не говори. Обясних, че е болна от церебрална парализа. Тогава за мое учудване тя започна да ми обяснява, че това е огромна тежест, никога нямало да се зарадвам истински, няма да се справя и, че трябва да я оставя в дом. Просто нямало смисъл. Отвърнах, че това ще го преценим аз и баща и и започнах да си прибирам нещата, за да си тръгна. Не и обръщах никакво внимание, но за мой ужас тя каза :"Още тези дни идете да я оставите, до 2-3 дни го направете. То е трябвало да го сторите докато е била бебе - С ВАШЕ СЪГЛАСИЕ ЩЯХА ДА И БИЯТ ЕДНА ИНЖЕКЦИЯ!!!!!???? И КРАЙ"!!!!!!!!! Направих се, че изобщо не съществува и тогава тя си тръгна, като ми каза :"Довиждане"!!!!!!!!!! Просто нямам думи. Остава ми да си пожелая по аналог на " face control " да има такъв и за мозъка, та да не се разхождат луди хора по градинките, а да обитават обособени за тях места. Извинявам се за дългото писмо. Благодаря ви за вниманието.