В единият случай детенцето , което измъчено свири на пиано , а "приятелката" казва на самодоволната майка - " Той е гений" или за момичето , което едвам се е напъхало в тясна пола , а продавачката я убеждава колко добре и стои , пък и " ще се поотпусне малко .. "
Вие правите ли така ?
Спестявате ли истината ?
Нужно ли е да говориш глупости на някой , дори и когато не ти искат мнението ?
Аз предпочитам да си замълча , а ако не мога казвам директно , каквото мисля .
Отделно никак не понасям да ми говорят на мен , краен реалист съм ... не казвам , че това е добрият и печеливш вариант
Но ето , преди малко в една тема тук , една съфорумка се превъзнасяше да обяснява на друга , колко добре изглежда , при положение , че първата беше с явно наднормено тегло , а и си го знаеше , т.е. не е търсила някой да и го казва ...
Защо е нужно да се изказваш без да те питат и след като очевидно не мислиш това , което говориш
Много въпроси станаха , ама ако ви се пише , ще ми е интересно