Плаче от мен - случвало ли ви се е?

  • 1 715
  • 22
  •   1
Отговори
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 982
Здравейте, дами!
Синът ми е на година и половина. Допреди 2 месеца аз сама си го гледах (с таткото), но от средата на април започнах работа. Свекърва ми идна всяка сутрин в къщи и вечер си тръгва. Тя е изключително всеотдайна, много обича детето, много се грижи за него, има чудесен подход към децата.
От известно време забелязвам, че малкото сякаш не държи да общува с мен. Постоянно вика "баба", или пък търси татко си.
Не ме разбирайте погрешно - това не е ревност и не е насочено към бабата, нито към таткото. Просто не мога да разбера защо така детенцето не търси контакта с мен. Аз не му се натрапвам, за да се опита да се "откопчи", нито съм хладна с него.

Случвало ли ви се е подобно нещо?

# 1
  • Мнения: 3 034
да случвало ми се е. с голямата - беше на възраст горе-долу като твоето детенце.

с течение на времето се върнахме към старите топли отношения, макар че и сега откровено предпочита татко си. не ревнувам, знам, че търси различно отношение при двамата.

изглежда, че при някои деца това е свързано с осъзнаването на собственото "аз" и отделянето им от мама. не смятам,ч е има нещо притеснително, просто изчакай търпеливо, не го питай, не противопоставяй обичта му към дугите на обичта му към теб.

заигравай се с него, без д аму се натрапваш. дори с цената на това да не е сервирана вечерята....

# 2
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
да когато оставях сина си на баба му и дядо му
беше ми сърдит
един от първите пъти - отидохме в неделя с мъжа ми да го видим - той ме подмина и отиде да гушка баща си...при положение, че в къщи не дава друг да го пои освен мен...въобще ен се отделяше от мен
дори като се роди щерката така вревнуваше то нея, че остава с мен, че тотално отказа пък да ходи при баба си и дядо си

за мен това е признак, че е обиден, че си го оставила
дай му време да свикне, да преболедува и ще му мине
висчик деца малко или много реагират на отделянето на майка им
всяко различно, някои еднакво Wink

# 3
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
аз пропуснах да говоря със сина си тогава - щото той бе по-бавничък и сякаш не схващаше
сега съжалявам
говори с детето - напр "знам сега си ми сърдит, но мама трябва да ходи на работа, за да имаме парички...." и т.н.
обяснявай, показвай му чувствата си към него и се опитвай да го караш да показва своите чувства

# 4
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 982
Благодаря ви, дами!  Hug

# 5
  • Мнения: 9 814
Да случвало ми се е подобно нещо. Дъщеря ми буквално ме гонеше, но бързо разбрах причината- сърдела ми се е, че ходя на работа.
Макар и да не го показват на пръв поглед децата преживяват всичко, което им се случва.

# 6
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 982
Хм, че не е ли мъничък - на година и 3 месеца беше, когато тръгнах на работа... newsm78

# 7
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Хм, че не е ли мъничък - на година и 3 месеца беше, когато тръгнах на работа... newsm78
не е
ДАни на толкова почна ад се сърди
а нашата съседка и негова приятелка бе и по-малка, но тя си върви по-бързо детето

# 8
  • Мнения: 3 034
Хм, че не е ли мъничък - на година и 3 месеца беше, когато тръгнах на работа... newsm78

не е мъничък, просто в различните възрасти по различен начин го показват.

# 9
  • Мнения: 4 564
по принцип  когато майката тръгне на работа в тази ранна възраст за детето съм забелязала че се получават два варианта
първия когато се прибере в къщи детето не се откопчва от нея  и буквално не и дава въздух да си вземе
втория свиква с тези които го гледат и си ги търси постоянно и други не му трябват

# 10
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210

втория свиква с тези които го гледат и си ги търси постоянно и други не му трябват
с това не съм съгласна
мъжа ми ходи на работа, но децата не приемат, че той "не им трябва"
просто им трябва време да приемат това, че ходи на работа, да свикнат с разделите и да нагласят живмота си
независимо на каква възраст детето се отделя то майката /сина е на 3.5г когато се тодели за детска/ - детето преживява трудно и по различен начин,но винаги преживява това отделяне

# 11
  • София
  • Мнения: 62 595
Децата се привързват към този, който се грижи за тях. Така са устроени да оцеляват - важен е този, който ги храни.

# 12
  • Мнения: 5 391
Радостина, принципно да, но пък нашият син в момента е привързан повече към баща си, иначе е по цял ден с мен.

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 10 340
Децата се привързват към този, който се грижи за тях. Така са устроени да оцеляват - важен е този, който ги храни.

И аз съм на това мнение за съжаление.Сина ми ходи на ясла, но като се разболее  свекърва ми го взима на вилата за през седмицата когато аз съм на работа.Като отидем да го вземем в петък и той първо бяга, търси баба си и дядо си.Много мъчно ми е ставало защото съм очаквала като не ме е виждал цяла седмица да ми се хвърли на врата, ама не.В такава ситуация сядам без да го закачам, започваме да си говорим със свекърва ми, да ми разказва какво е правил и т.н. И след 10-15 мин. той вече се е "сетил", че ние сме майка му и баща му и се мята на ни прегръща.А като си е вкъщи  ни търси и мен и баща си, но може би защото през деня е на ясла за това.До сега многократно съм се убедила, че децата са на периоди и това със сигурност ще отмине.Дори после сигурно ще дойде другата крайност - да не се отлепя от теб като се прибереш.За сега единствено можеш да се опитваш да се включваш в игрите му или да купите някоя нова играчка с която можете да играете заедно - конструктор, кубчета и разни такива.Дано бързо премине.

# 14
  • София
  • Мнения: 6 767
Не знам какво да ти кажа, освен - ще премине този период. Моя е от другия тип, като се върнем от работа се залепя за мен и го нося навсякъде, поне 2 часа, защото като го пусна почва неистов рев.
Няма идеален вариант, просто изживяват раздялата някакси, няма начин.

Общи условия

Активация на акаунт