Лято е.
Топло, жизнерадостно едно такова....
Лошо ли е, да се чувстваш щастлив? Или просто добре?
Топло, жизнерадостно едно такова....
Лошо ли е, да се чувстваш щастлив? Или просто добре?
- Публикувана: 23 юни 2008, 13:45 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2008, 18:32 ч.
It`s a Perfect Day!
щастието на изток считат, че е постижение на духа - не на тялото
и то не зависи от обстоятлствата около нас - те.е истинския мъдрец успява ад е щаслив дори в болкаат си и тъгата си
това е разликата в източната и западната тъга - едната напълно допуска да тъгуваш и да си щаслив, а другата счита, че трябва да си тъжен и щастието е несъвместимо с тъгата ти...оттам чувствотот на вина у харата, опитващи се да оцелеят въпреки тежка загуба и болка....
аз съм за източната мъдрост, но е трудно на нашите промити мозъци да разберат, че тъгата не се изразява в слонски рев, да лежиш на леглото като мумия и само да боли боли...
тъгата може да е различна - тя пак ще присъства, но няма да сковава духа в една постоянна болка и агония...
раз0бира се всеки трябва да си преживее болката и агонията - това е също закономерност, но не бива да им става роб с фалшивата идея, че ако не ги чувства повседневно - изневерява на тъгата и загубатаа....
дано да си ме разбрала правилно
мисля си, че ако се усмихваш и намираш щастие в дните си - това не значи, че ис забравила или не тъгуваш...просто си намерила покой и разиране на съдбата извървяла си целия духовен път и си осъзнала какво е духовното спокойствие което трябва в тежки трагедии за да се запази духа цул
и то не зависи от обстоятлствата около нас - те.е истинския мъдрец успява ад е щаслив дори в болкаат си и тъгата си
това е разликата в източната и западната тъга - едната напълно допуска да тъгуваш и да си щаслив, а другата счита, че трябва да си тъжен и щастието е несъвместимо с тъгата ти...оттам чувствотот на вина у харата, опитващи се да оцелеят въпреки тежка загуба и болка....
аз съм за източната мъдрост, но е трудно на нашите промити мозъци да разберат, че тъгата не се изразява в слонски рев, да лежиш на леглото като мумия и само да боли боли...
тъгата може да е различна - тя пак ще присъства, но няма да сковава духа в една постоянна болка и агония...
раз0бира се всеки трябва да си преживее болката и агонията - това е също закономерност, но не бива да им става роб с фалшивата идея, че ако не ги чувства повседневно - изневерява на тъгата и загубатаа....
дано да си ме разбрала правилно
мисля си, че ако се усмихваш и намираш щастие в дните си - това не значи, че ис забравила или не тъгуваш...просто си намерила покой и разиране на съдбата извървяла си целия духовен път и си осъзнала какво е духовното спокойствие което трябва в тежки трагедии за да се запази духа цул
Ефа, нищо лошо няма в това да се чувстваш щастлива!
Чакай само да помисля това признак на силен характер ли е, на слаб, на геройство, на лекомислие, на любов към живота, на ..., на ...
Чакай само да помисля това признак на силен характер ли е, на слаб, на геройство, на лекомислие, на любов към живота, на ..., на ...
За мен е признак на любов към живота!Въпреки всичко което ми се случи и аз на моменти се чувствам щастлива,
научих се да се радвам на малките неща в живота!
Така е .На човек докато не му се случи най- лошото просто не забелязва тези дребните неща ,които го правят щастлив .Оценяме живота ,но твърде късно. Искаме много ,а всъщност ни трябва малко.
Чувствам се щастлива ,когато гледам големия си син и в следващия момент съм много нещастна ,че другото ми момченце вече не е с мен .Досега плаках и бърсах сълзи. Липсва ми много, ужасно много......................
Чувствам се щастлива ,когато гледам големия си син и в следващия момент съм много нещастна ,че другото ми момченце вече не е с мен .Досега плаках и бърсах сълзи. Липсва ми много, ужасно много......................
Какво лошо има да се чувстваш щастлив? От загубата боли, но не може да се затвориш в черупката си и да не допускаш нищо друго вътре освен болката...
Аз съм щастлива, въпреки че ме боли всеки ден...
Снощи приспах дребосъка и с приятелки ходихме на кино. Гледах "Сексът и града". Една реплика на Шарлът ми хареса много. Ставаше въпрос за щастието. Тя каза "Щастлива съм всеки ден, не през целия ден... но всеки ден".
Аз оценявам, че имам страхотен мъж, уникално палаво и сладко дете, невероятни родители и безценни приятели. И никога не съм се замисляла дали е хубаво или лошо
Просто съм щастлива за това...
Аз съм щастлива, въпреки че ме боли всеки ден...
Снощи приспах дребосъка и с приятелки ходихме на кино. Гледах "Сексът и града". Една реплика на Шарлът ми хареса много. Ставаше въпрос за щастието. Тя каза "Щастлива съм всеки ден, не през целия ден... но всеки ден".
Аз оценявам, че имам страхотен мъж, уникално палаво и сладко дете, невероятни родители и безценни приятели. И никога не съм се замисляла дали е хубаво или лошо
Просто съм щастлива за това... 
Да,тук сме събрани от болката си,но това не трябва да забранява щастието ни!
Аз приех своята мъка и това,че ще си я нося цял живот,и винаги ще съм белязана от тъгата!
Но се уча да живея с нея!Уча се да я нося на плещите си когато ходя.Уча се да се разплача,а после да избърша сълзите си и да се посмея със сина си ,или просто на нещо весело.Уча се да мечтая пак.Уча се да обичам любимите си хора още повече!Уча се да се радвам на всяко следващо утре,да изживявам със сърцето си всяко днес,да пазя в спомените си всичко от вчера!Уча се да живея без Миа.Трудно ми е,но се боря!
И когато снощи привечер моето дете поиска сладолед и се разходихме до Фантастико,за да вземем,ей така,докато си вървяхме в сумрака,сред уханни липи и изгряващи звезди...,се почувствах жива и щастлива!И се усмихнах...Незнам.много сложно е...и трудно да си щастлив в мъката си...,но е така!И това го има!И е хубаво,че го има!
Аз приех своята мъка и това,че ще си я нося цял живот,и винаги ще съм белязана от тъгата!
Но се уча да живея с нея!Уча се да я нося на плещите си когато ходя.Уча се да се разплача,а после да избърша сълзите си и да се посмея със сина си ,или просто на нещо весело.Уча се да мечтая пак.Уча се да обичам любимите си хора още повече!Уча се да се радвам на всяко следващо утре,да изживявам със сърцето си всяко днес,да пазя в спомените си всичко от вчера!Уча се да живея без Миа.Трудно ми е,но се боря!
И когато снощи привечер моето дете поиска сладолед и се разходихме до Фантастико,за да вземем,ей така,докато си вървяхме в сумрака,сред уханни липи и изгряващи звезди...,се почувствах жива и щастлива!И се усмихнах...Незнам.много сложно е...и трудно да си щастлив в мъката си...,но е така!И това го има!И е хубаво,че го има!
