Детска книга

  • 19 679
  • 60
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 539
С коя детска книга непременно бихте искали да запознаете децата си и защо?
Задължително ли е да възпитаваме у детето любов към художествената литература? Няма ли вече достатъчно заместители на писаното слово?
Бъдете така добри да споделите какво мислите по тези въпроси.

# 1
  • Мнения: 466
Ами като за начало възнамерявам да му чета много приказки, стига той също да желае, тъй като мен са ме лишили от удоволствието да ми четат приказки и си нямате представа колко са ми липсвали и ми липсват все още.
И сега чета приказки за удоволствие.
Единствено в света на приказките човек може да се отпусне, да бъде себе си .

# 2
  • София
  • Мнения: 15 197
Преди време купих "Тримата мускетари" с всичките им продължения. И точно с мисълта някой ден да може да ги прочете детето ми.
Сега имам момченце-да ми е живо и здраво! Мисля, че много може да научи от тези книги-какво означава да бъдеш доблестен, да обичаш, да бъдеш верен на една идея, да бъдеш предан на приятелите си....
Надявам се някой ден да ги чете със същата страст, с която на времето ги изчетох и аз.

# 3
  • Мнения: 6 314
Обожавам детските книжки и е огромно удоволствие четенето преди "Лека нощ", както за мен, така и за хлапетата.
Искам да им прочета всички мои любими детски книжки - Мери Попинз, Тайната градина, Роня - дъщерята на разбойника, естествено всички класически незабравими приказки... и да искам, надали бих могла да изредя всички.
Вечер, след като децата си легнат е много забавно - сина ми започва да скандира "Би-и-бан, Би-и-бан"... явно книжката за Бирлибан е била първата, от която е поразбрал и позапомнил нещо и сега асоциира четенето вечер с Бирлибан, независимо какво четем.

# 4
  • Мнения: 6 314
Цитат на: stella77
Ами като за начало възнамерявам да му чета много приказки, стига той също да желае, тъй като мен са ме лишили от удоволствието да ми четат приказки и си нямате представа колко са ми липсвали и ми липсват все още.
И сега чета приказки за удоволствие.
Единствено в света на приказките човек може да се отпусне, да бъде себе си .


Аз се чудя кое е по-добрият вариант. На мен също не са ми чели много, баща ми го нямаше, а майка работеше почти денонощно, за да може да ме изгледа... през нощта превеждаше, още си спомням как се унасях от тракането на старата пишеща машина и заспивайки се опитвах да хвана някакъв ритъм и такт в звука от тракащите клавиши докато мама работеше.
Отнесох се...
Исках да кажа, че поради тази причина, и тъй като обожавах приказките и книжките се научих много рано да си чета сама... Честно казано - сега наблюдавайки моите деца (дъщеря ми е вече на 6 г. и половина), ми се струва невероятно, но аз четях преди да навърша 5 годинки...
Иска ми се да помогна на хлапетата те сами да открият магията на книгите и приказките. Не става въпрос за болни амбиции да накарам детето си да чете Хамлет на 5-6 години, а просто да се научат по-рано да четат сами, за да могат винаги, когато поискат, да се потапят в приказния свят... От друга страна, не ми се иска да ги лишавам от вечерната приказка, прочетена за "Лека нощ", макар че напоследък имам все по-малко време за това.

# 5
  • Варна, морето и сините вълни!
  • Мнения: 2 618
Аз бих прочела на моя малък палавник "Мечо Пух" ,"Карлсон",
"Том Сойер" и всяка книжка която ми донесе. Не мисля че някога нещо че замени хубавата книга.
Сега нямам много свободно време за да се излегна и да си почета книжчица. Но мисля че е добре децата да обичат да четат книжки .
Ние имаме малка чантичка с детски книжки - с картонени корици която Борко ми носи когато иска да му чета. И дори вече сам избира приказката Wink

# 6
Според мен КНИГАТА е много важна в развитието на едно дете. Тя може да го пренесе в различни страни, различни култури, различни ситуации, игри, смешни случки и т.н. Никога няма да забравя Пипи Дългото Чорапче, Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада, Емил от Льонеберия и др. Надявам се мойте малчугани също да  изживеят детството си и с книга в ръка.
Не мисля, че има заместител на книгата. Един път влюбиш ли се в нея е за цял живот!

# 7
# 8
  • Мнения: 2 655

Нищо не може да замести написаното слово.

Книгите са едно от най-големите богатства. Те са ме развили и направили човекът, които съм днес и сега. От малка чета, а когато пораснах все не ми стигаше времето. Мисля, че те развиват доста добре едно дете и зрелите хора също. Живееш часове и дни наред в свят от фантазия и действителност. Речника на използванете думи става по богат.
Няма по голямо удоволствие от прочетената книга. Мога да прекарам часове наред с книга в ръка и да не ми трябва друго. Един древен източен философ, бе казал: "Ден без прочетен ред написано е загубен ден".

С моят баща често четяхме едни и същи книги и с часове сме ги обсъждали. Е аз четях под негово ръководство за зло или добро. В шести клас вече знаех Толостой и повечето му романи бях чела. “Война и мир” прочетох същото лято през ваканцията. В осми клас вече обсъждахме философите, по лесните разбира се.
Сега не знам дали съм била съзряла за тези велики автори, но друг е преценявал тогава. Wink  Wink  Wink

Децата си ще възпитам с книга в ръка. Първо приказките. Всички, които ги има български, руски, индийски, френски и т. н. Ще ги науча да четат великите творци и аз ще си ги припомням отново с тях. Ще им чета разказите на Йовков, които са неизчерпаем извор на мъдрост и доброта, стиховетя на Яворов и много много други български и чужди творци. Ще ги възпитам в култ към книгата.

Дано ми стигне времето, а и силите. Wink  Wink  Wink

# 9
  • Мнения: 5 500
А, какво ще кажете за българските автори Confused:

# 10
  • Мнения: 6 314
Цитат на: AFRODDITA
А, какво ще кажете за българските автори Confused:


Добър въпрос  Simple Smile

От българските книжки ние започнахме с Ането, Тошко Африкански, Ян Бибиян естествено (любимец на дъщеря ми), Чернишка, Златните български приказки...

# 11
"Малкият принц" е книгата,която винаги ме разплаква.Приказки четях и в тийнеджърските си години и съм щастлива,че го правя и сега с моето съкровище,което все още не разбира много-много,но явно му харесват тези моменти,когато разглеждаме и прочитаме нещо от книжките.А томовете с приказки на Ангел Каралийчев винаги са били на почит у дома.
И аз като mamma се научих да чета преди петата си годинка и за жалост като Pela днес нямам много време за това.Но истински желая да успея да възпитам у детето си любов към книгата,защото съм убедена,че киното,телевизията и светът на компютрите възпитават,но не го правят по най-добрия начин за нашите деца.

# 12
  • Мнения: 822
това по-горе бях аз... Sad

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 2 449
Ооо, книгите са прекрасна магия - не може да има заместител! То е необяснимо...не мисля че нещо друго може да създаде такъв свят.

Като малка в интерес на истината не помня да са ми чели - научих се сама от много малка. Винаги от разходка се прибирахме с книга - аз можех да чета още в детската градина и винаги ми е доставяло огромно удоволствие. Даже си спомням, че когато ходехме на гости с нашите първата ми работа беше да преровя библиотеката на домакините Laughing.

Към всички изброени до тук книжки добавям още няколко любими - всичко на Джани Родари  Grinning

А сигурно са ви попадали страшни находки - книжки от не толкова известни автори, но със страхотни неща - например "Моят прадядо и аз " - авторът не си го спомням - скандинавски е, обаче книжката е със страхотни морски разказчета, "Приказки от улица Брока" - те пък са магически Wink  - ммммм, за колко още се сещам.....много хубава темичка Grinning

А, още нещо подходящо за мъници - приключенията на Мунка малката маймунка Grinning  Grinning - голяма е скица тая мунка - помните ли я?

# 14
  • Мнения: 3 042
Задължително с Пипи Дългото Чорапче и Барбароните.
Също така с много народни приказки - от цял свят.

Общи условия

Активация на акаунт