Здравейте мили мами. Много се радвам, че форумът се развива така. Преди години и аз го посещавах, но спрях поради изричната забрана на тогавашният ми съпруг(според него тук само ми пълнеха главата с глупости 
). Бях научила колко са добри хората в България и много се зарадвах, че всички мили мами като вас са се събрали тук и си помагате.
Моята трагедия ...
дъщеричката ми вече е на почти 6 години и израстна без баща си. Всичко започна още преди да се роди. Съпругът ми започна да закъснява доста често от работа като се покриваше с колегите си, че излезли на по бира и тн. Добре няма проблем ... но ... след време започна да не се прибира вкъщи. Аз бременна в 6 месец не съм спала по цели нощи - притеснявах се къде е, а той се връщаше на другата вечер ухилен до уши щастлив и доста, прекалено бих казала, мил. Не ми отговаряше на въпросите казваше ми, че имал много работа и е оставал да спи в офиса. Една вечер след подобно завръщане след като му закачах сакото бръкнах в джоба му и изкарах нечий копринени чорапки
След като ги намерих се разплаках и отидох при родителите си като си мислех, че той ще ми се обади и ще дойде да ме прибере - но не!!! И така след 4 дена без никаква заинтересованост към бременната си съпруга реших да се върна. Когато отворих входната врата чух някакъв женски смях в нашата спалня. Отворих врата и какво да видя... той се натискаше с "най-добрата ми приятелка" . С цялото си нахалство те се обрънаха към мен и започнаха да ми се смеят и да ме сочат с пръст, а тя каза: - Ей къде е бременната бе 
Целият ми живот се СРИНА в този момент. Абсолютно всичко закоето бях живяла досега си отиде. Разплакана, си събрах набързо нещата, които ми трябваха най-много докато те продължаваха да се натискат в спалнята, и си тръгнах. Благодарна съм на родителите ми, защото без тяхна помощ никога нямаше да мога да преодолея това. След седмица той донесе 2 куфара с останалите ми неща и каза, че никога не иска да ме вижда повече. Бях в болница с нервна криза замалко щях да загубя и мъничето ми моето сладко бебче. Оттам нататък се започна с мудната процедура за развода ... и се тръгна по едни съдилища по едни адвокати и тн. Родих малката без никакви проблеми, но оттам нататък животът като че ли за мен свърши. Живеех само заради малката заради нищо друго. Той не искаше дори и да я вижда неискаше в съда дори и дни за свиждане нищо просто нищо надявах се поне това да поиска. И така мили мами мина още една годинка в която малката порасна и стана красавица, но без баща. Делото се проточи доста знаете нашата съдебна система каква е. Бях се затворила в себе си мислех само за малката не излизах почти никъде. След година и половина срещнах едно момче с което съвсем невинно някак си запламтяха искри между нас. Почнахме да излизаме бях много шастлива не знам може съм допуснала и грешка но му показах и малката те много се харесаха. Виждах как един непознат който си няма нищо общо с нея се превърна в нейно голямо щастие. Те наистина се разбираха много добре той си играеше с нея колко сладки бяха двамата. Чувствах, че нещо ме гризе отвътре нещо недовършено и постоянно ме тревожеше. Имах чувството, че този човек се опитваше да ме откъсне от нещо да ме накара да избягам от проблемите си, а аз просто нямаше как да го направя. Не след дълго му казах, че не искам да се виждаме повече, докато не си подредя нещата. Разбих сърцето му, разбих и моето, но нямаше какво друго да му кажа не се чувствах готова за нещо отново. След няколко месеца със сумати проблеми и цяла година и половина (почти 2) в спорове адвокати и тем подобни най-после успях да се разведа. Тогава се чувствах свободна толкова свободна в душата и сърцето ми. Започнах нов живот започнах да обръщам повече внимание на приятелите си излизахме забавлявахме се. Живееше ми се. Никога досега не бях правила секс без чувства, но опитах и не съжалявах тогава ми беше хубаво. Излизахме на дискотека, натискахме се с някой, аз си тръгвах с него след дискотеката правихме си секса и това е. След време с друг, след време с трети беше ми забавно и се чувствах истинска жена и най-важното охажвана и харесвана. Мили мами, може би това беше най-голямата грешка в живота ми че се отдадох на плътското без никакви чувства. Един ден се бях превърнала в "обща" за моите приятели. Навсякъде ме бяха говорили, че съм си го търсила само и тем подобни. Дори и такива, които ги имах за мой много добри приятели ми пускаха намеци. Казваха ми оная вечер беше с него хайде ела с мен тази и тн. В какво се превърнах мили мами в какво от едно момиче което вярваше в любовта се бях превърнала в една забава за мъжете в компанията ми. Още по голямата трагедия стана когато това момче с което бях преди разбра в каква съм се превърнала. Той никога не ми прости вече. Не го бях виждала години и вчера го видях със сегашната му жена и едно малко детенце до тях. Тогава разбрах какво съм имала и какво съм загубила. Тогава разбрах, колко много съм го обичала и колко много го бях наранила след това което разбра. Той някак си беше моето бъдеще и аз като една майка бях намерила в него силна опора и може би баща за моята дъщеричка, но всичко си загуби смисъла след като се разведох. Сега съм отново самотна не съм имала връзка от години вглъбила съм се в работата си, а дори вече нямам и толкова много време да и отделям. Това е моят живот моят несполучлив живот
Благодаря ви имах нужда оттова бях го събирала толкова време в себе си и не знаех какво да правя.
Надявам се, че тук в този форум ще намеря много нови приятели с които ще можем да споделяме житейските си проблеми.
). Бях научила колко са добри хората в България и много се зарадвах, че всички мили мами като вас са се събрали тук и си помагате.Моята трагедия ...
дъщеричката ми вече е на почти 6 години и израстна без баща си. Всичко започна още преди да се роди. Съпругът ми започна да закъснява доста често от работа като се покриваше с колегите си, че излезли на по бира и тн. Добре няма проблем ... но ... след време започна да не се прибира вкъщи. Аз бременна в 6 месец не съм спала по цели нощи - притеснявах се къде е, а той се връщаше на другата вечер ухилен до уши щастлив и доста, прекалено бих казала, мил. Не ми отговаряше на въпросите казваше ми, че имал много работа и е оставал да спи в офиса. Една вечер след подобно завръщане след като му закачах сакото бръкнах в джоба му и изкарах нечий копринени чорапки
След като ги намерих се разплаках и отидох при родителите си като си мислех, че той ще ми се обади и ще дойде да ме прибере - но не!!! И така след 4 дена без никаква заинтересованост към бременната си съпруга реших да се върна. Когато отворих входната врата чух някакъв женски смях в нашата спалня. Отворих врата и какво да видя... той се натискаше с "най-добрата ми приятелка" . С цялото си нахалство те се обрънаха към мен и започнаха да ми се смеят и да ме сочат с пръст, а тя каза: - Ей къде е бременната бе Целият ми живот се СРИНА в този момент. Абсолютно всичко закоето бях живяла досега си отиде. Разплакана, си събрах набързо нещата, които ми трябваха най-много докато те продължаваха да се натискат в спалнята, и си тръгнах. Благодарна съм на родителите ми, защото без тяхна помощ никога нямаше да мога да преодолея това. След седмица той донесе 2 куфара с останалите ми неща и каза, че никога не иска да ме вижда повече. Бях в болница с нервна криза замалко щях да загубя и мъничето ми моето сладко бебче. Оттам нататък се започна с мудната процедура за развода ... и се тръгна по едни съдилища по едни адвокати и тн. Родих малката без никакви проблеми, но оттам нататък животът като че ли за мен свърши. Живеех само заради малката заради нищо друго. Той не искаше дори и да я вижда неискаше в съда дори и дни за свиждане нищо просто нищо надявах се поне това да поиска. И така мили мами мина още една годинка в която малката порасна и стана красавица, но без баща. Делото се проточи доста знаете нашата съдебна система каква е. Бях се затворила в себе си мислех само за малката не излизах почти никъде. След година и половина срещнах едно момче с което съвсем невинно някак си запламтяха искри между нас. Почнахме да излизаме бях много шастлива не знам може съм допуснала и грешка но му показах и малката те много се харесаха. Виждах как един непознат който си няма нищо общо с нея се превърна в нейно голямо щастие. Те наистина се разбираха много добре той си играеше с нея колко сладки бяха двамата. Чувствах, че нещо ме гризе отвътре нещо недовършено и постоянно ме тревожеше. Имах чувството, че този човек се опитваше да ме откъсне от нещо да ме накара да избягам от проблемите си, а аз просто нямаше как да го направя. Не след дълго му казах, че не искам да се виждаме повече, докато не си подредя нещата. Разбих сърцето му, разбих и моето, но нямаше какво друго да му кажа не се чувствах готова за нещо отново. След няколко месеца със сумати проблеми и цяла година и половина (почти 2) в спорове адвокати и тем подобни най-после успях да се разведа. Тогава се чувствах свободна толкова свободна в душата и сърцето ми. Започнах нов живот започнах да обръщам повече внимание на приятелите си излизахме забавлявахме се. Живееше ми се. Никога досега не бях правила секс без чувства, но опитах и не съжалявах тогава ми беше хубаво. Излизахме на дискотека, натискахме се с някой, аз си тръгвах с него след дискотеката правихме си секса и това е. След време с друг, след време с трети беше ми забавно и се чувствах истинска жена и най-важното охажвана и харесвана. Мили мами, може би това беше най-голямата грешка в живота ми че се отдадох на плътското без никакви чувства. Един ден се бях превърнала в "обща" за моите приятели. Навсякъде ме бяха говорили, че съм си го търсила само и тем подобни. Дори и такива, които ги имах за мой много добри приятели ми пускаха намеци. Казваха ми оная вечер беше с него хайде ела с мен тази и тн. В какво се превърнах мили мами в какво от едно момиче което вярваше в любовта се бях превърнала в една забава за мъжете в компанията ми. Още по голямата трагедия стана когато това момче с което бях преди разбра в каква съм се превърнала. Той никога не ми прости вече. Не го бях виждала години и вчера го видях със сегашната му жена и едно малко детенце до тях. Тогава разбрах какво съм имала и какво съм загубила. Тогава разбрах, колко много съм го обичала и колко много го бях наранила след това което разбра. Той някак си беше моето бъдеще и аз като една майка бях намерила в него силна опора и може би баща за моята дъщеричка, но всичко си загуби смисъла след като се разведох. Сега съм отново самотна не съм имала връзка от години вглъбила съм се в работата си, а дори вече нямам и толкова много време да и отделям. Това е моят живот моят несполучлив животБлагодаря ви имах нужда оттова бях го събирала толкова време в себе си и не знаех какво да правя.
Надявам се, че тук в този форум ще намеря много нови приятели с които ще можем да споделяме житейските си проблеми.
/
