Буба-жените тровят мъжете!
Обаче и мъжете тровят жените. Сигурно голям процент от писалите тук са изпадали в дупки именно заради мъж. Или греша?
- Публикувана: 20 юни 2008, 15:14 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2008, 14:00 ч.
"Били ли сте мъртви"?
Буба-жените тровят мъжете!
Обаче и мъжете тровят жените. Сигурно голям процент от писалите тук са изпадали в дупки именно заради мъж. Или греша?
Буба-жените тровят мъжете!
Обаче и мъжете тровят жените. Сигурно голям процент от писалите тук са изпадали в дупки именно заради мъж. Или греша?
Малко лежерно отклонение ще направя....
Преди два дни се срещнах с един ''умрял'' познат!
Мъж!Или поне беше.Сега е зомби!
Само за Нея говори!
Съвет иска!Как да постъпел...Ама какво да направел...
Ако говори-говори само за нея!
През другото време мълчи и гледа в една точка.Гледа тъпо!
Иначе не е тъп.Обаче една жена го е отровила!Яко!
Знаете ли какво каза той....
''Защо Тя беше толкова гадна с мен?Защо постъпи така?Защо не пожела любовта ми?Не се ли сети,че щом постъпи така с мен аз никога няма да съм същият!Ще пати само следващото момиче с което ще бъда след нея...щото ще и е'авам майката както Тя на мен!Ще си го върна...но,не на Нея а на следващата!''
Още мисля над думите му!
Буба-жените тровят мъжете!
Обаче и мъжете тровят жените. Сигурно голям процент от писалите тук са изпадали в дупки именно заради мъж. Или греша?
Макар да звучи доста обобщено е точно така. Жените страдат от липса на любов.......от мъж, от предателство....от мъж, от самота....мъж..............
Знаете ли какво каза той....
''Защо Тя беше толкова гадна с мен?Защо постъпи така?Защо не пожела любовта ми?Не се ли сети,че щом постъпи така с мен аз никога няма да съм същият!Ще пати само следващото момиче с което ще бъда след нея...щото ще и е'авам майката както Тя на мен!Ще си го върна...но,не на Нея а на следващата!''
Още мисля над думите му!
''Защо Тя беше толкова гадна с мен?Защо постъпи така?Защо не пожела любовта ми?Не се ли сети,че щом постъпи така с мен аз никога няма да съм същият!Ще пати само следващото момиче с което ще бъда след нея...щото ще и е'авам майката както Тя на мен!Ще си го върна...но,не на Нея а на следващата!''
Още мисля над думите му!
Това е точно така! Много е тъпо. Още повече, че той го осъзнава. Не е редно някое нищо неподозиращо момиче да си пати заради някаква си друга....
Аз лично не мога да си представя да наказвам мъж, заради грешките на предния?! Че какво ми е виновен той?
Също не мога да си представя, че ще се държа с всеки мъж по един и същ начин, като че съм излята по калъп...Моето виждане е, че към всеки човек трябва да има различен подход. Обаче знам жени, че и мъже, които като ги гледам, все едно дали с този или онзи, те се държат еднакво към всички- реплики, поведение.... 
Буба-жените тровят мъжете!
Обаче и мъжете тровят жените. Сигурно голям процент от писалите тук са изпадали в дупки именно заради мъж. Или греша?
Макар да звучи доста обобщено е точно така. Жените страдат от липса на любов.......от мъж, от предателство....от мъж, от самота....мъж..............
В десятката стреляш и ти
Аз пък приемам, че много хора може никога да не са "били мъртви", както каза Джейн. Може би е късметлийка , може би е просто силна, важното е как го усеща.
Искам да кажа, че противно на общоприетото моето "умиране" изобщо не беше свързано с мъж.
Не всичко в живота е любовна драма.
Вярно е, че за любов се страда много, но лично аз от това и заради това не съм "умирала".
Искам да кажа, че противно на общоприетото моето "умиране" изобщо не беше свързано с мъж.
Не всичко в живота е любовна драма.
Вярно е, че за любов се страда много, но лично аз от това и заради това не съм "умирала".
pasinet, извинявай че пак след твоя пост, ама.....
Аз лично нито в моя, нито в поста на Буба визирам любовна драма!
Ще дам пример - докато живеех с мама, животът ми беше безметежен- тя ми даваше всичко от което имах нужда / не в материален план/. И когато родих и заживях с бащата на детето ми /в последствие съпруг, и аз действително заживях с него след родилния дом/, се почувствах като дете с дете и без любов. Той и до ден днешен не може да ми даде това, от което имам нужда и се побоболях!!!!От нелюбов!!!Чувствах се като сама в целия сват, сама - това чувство е страшно, да знаеш че никой не може да ти помогне. Но аз научих своя урок - трябва да се науча да живея живота си като голям човек! Трудно е, ами ми се получава напоследък! Да не ми е уроки
Аз лично нито в моя, нито в поста на Буба визирам любовна драма!
Ще дам пример - докато живеех с мама, животът ми беше безметежен- тя ми даваше всичко от което имах нужда / не в материален план/. И когато родих и заживях с бащата на детето ми /в последствие съпруг, и аз действително заживях с него след родилния дом/, се почувствах като дете с дете и без любов. Той и до ден днешен не може да ми даде това, от което имам нужда и се побоболях!!!!От нелюбов!!!Чувствах се като сама в целия сват, сама - това чувство е страшно, да знаеш че никой не може да ти помогне. Но аз научих своя урок - трябва да се науча да живея живота си като голям човек! Трудно е, ами ми се получава напоследък! Да не ми е уроки
и в трудните моменти никога не съм била сама 
Като се психясам от куп проблеми и ме избива на здрав дълбок и дълъг сън .Не съм в състояние нищо друго да правя .
Аз пък приемам, че много хора може никога да не са "били мъртви", както каза Джейн. Може би е късметлийка , може би е просто силна, важното е как го усеща.
Искам да кажа, че противно на общоприетото моето "умиране" изобщо не беше свързано с мъж.
Не всичко в живота е любовна драма.
Вярно е, че за любов се страда много, но лично аз от това и заради това не съм "умирала".
Искам да кажа, че противно на общоприетото моето "умиране" изобщо не беше свързано с мъж.
Не всичко в живота е любовна драма.
Вярно е, че за любов се страда много, но лично аз от това и заради това не съм "умирала".
Горчилката (или витриолът, както предпочиташе да я нарича д-р Игор) взема на прицел най-вече волята. Хората, засегнати от тази болест, постепенно згубват желание за каквото и да било и след няколко години вече не са в състояние да излязат от своя свят, понеже са изразходили огромно количество енергия, за да издигнат високи стени и да направят действителността такава, каквато те искат да бъде. Тези хора не само избягват външните атаки, но ограничават и духовното си израстване. Продължават да ходят на работа, да гледат телевизия, да се възмущават от уличното движение и да създават деца, ала това става автоматично, без особени вътрешни емоции, защото всичко у тях е под контрол. Основният проблем на отравянето с горчилка се състои в това, че силните чувства - омраза, любов, отчаяние, ентусиазъм, любопитство — също престават да се проявяват. След известно време у отровените с горчилка изчезва всякакво желание - нито им се живее, нито им се умира, и точно в това се състои проблемът им.
Из "Вероника решава да умре" Пауло Куелю
Линк към книгата
П.С Препоръчвам книгата, разказва се точно за една Верояника, която е решила, че вече е умряла...
Из "Вероника решава да умре" Пауло Куелю
Линк към книгата
П.С Препоръчвам книгата, разказва се точно за една Верояника, която е решила, че вече е умряла...
Това което ме убива, ме кара да се чувствам жива. Май това съм го чувала някъде, но се отнася много за мен. Не не съм била мъртва.Била съм смазана, отчаяна, боляло ме е и ме боли, но не ни ли прави точно това живи хора.
Съгласна съм с това - така е, но аз вярвам че не сме родени, за да прекараме живота си в болка, а за да бъдем щастливи и да правим и другите щастливи. Но когато човек има да учи урок или се е отклонил от пътя идва болката, за да ни научи как да живеем правилно!
Минавало ми е през ума - Това беше, не мога повече.......
Но хората като ДЖЕЙН не са малко и не са единици и не преиграват.
Не искам и няма да се предам, назад не гледам, каквото съм сторила - сторила съм го, каквото било - било. Много тежко преживявам всички проблеми,особено свързани с обичаните от мен хора, но никога не съм се чувствала умряла, утрото винаги е настъпвало и винаги е било по - светло от вечерта
Но хората като ДЖЕЙН не са малко и не са единици и не преиграват.
Не искам и няма да се предам, назад не гледам, каквото съм сторила - сторила съм го, каквото било - било. Много тежко преживявам всички проблеми,особено свързани с обичаните от мен хора, но никога не съм се чувствала умряла, утрото винаги е настъпвало и винаги е било по - светло от вечерта
Умирала съм - няколко пъти. Но още съм жива...
Ама аз съм прекален егоист, за да се оставя дълго на това усещане и да не намеря начин да продължа.
Но пък има части от мен, които така и не се върнаха към живот /особено след загубата на момченцето ми/...
Лошото е, че познавах хора, които искрено си повярваха, че са мъртви и сами преминаха "отвъд". А в момента съм искрено притеснена за мой познат, който е на ръба и дано намери сили...
Господи!
Ама аз съм прекален егоист, за да се оставя дълго на това усещане и да не намеря начин да продължа.
Но пък има части от мен, които така и не се върнаха към живот /особено след загубата на момченцето ми/...
Лошото е, че познавах хора, които искрено си повярваха, че са мъртви и сами преминаха "отвъд". А в момента съм искрено притеснена за мой познат, който е на ръба и дано намери сили...
Господи
!