"Били ли сте мъртви"?

  • 4 965
  • 87
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 840
Била съм около една година но ми помагаше ето това на Дамян Дамянов,
...


Странно... Той самият има няколко неуспешни опита за самоубийство и почти всяка сутрин се е събуждал с думите "Искам да умра" и много често е казвал "Седя в живота като в неудобен стол", наричал живота "кочина". Както и да е....

Да, намирала съм се в подобно състояние и то когато бях на двайсет и няколко години. Мечтаех си да заспя и да не се събуждам повече и ми се искаше никога да не съм се раждала. (Прости ми, Господи!) Струваше ми се, че всичките ми усилия са обречени на провал и че всички врати за мен са затворени. Много е гадно. Дано никога повече да не се чувствам така! Дано и децата ми никога да не се чувстват така - ще ми бъде много мъчно за тях. Намерих си начин да изляза от това състояние и сега се чувствам добре.

# 31
  • Мнения: X
Била съм около една година но ми помагаше ето това на Дамян Дамянов,
...


Странно... Той самият има няколко неуспешни опита за самоубийство и почти всяка сутрин се е събуждал с думите "Искам да умра" и много често е казвал "Седя в живота като в неудобен стол", наричал живота "кочина". Както и да е....

Така е,Маги, мъдрите противоречат на себе си.

# 32
  • Мнения: 620
Това не съм го знаела от биографията на Д. Дамянов но сиховете му определено ми помагаха, когато бях на дъното, дано помогнат и на други намиращи се сега в това кофти състояние

# 33
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
От няколко години съм душевно мъртва, ама не ми личи. Отвътре съм погълната от тъмнината. Обаче съм инат и не се давам. Оптимистка съм и винаги в черното намирам малко сиво. А когато наистина стане гадно, чакам да ми мине и да дойде по-гадното  Laughing. Винаги виждам светлина в края на тунела и понякога дори успявам да стигна до нея. Няколко пъти ми се е искало да приключа със себе си, но никога не съм изпълнявала това си желание. Има доста други дето чакат на опашка и за това все не остава време  Twisted Evil.
Всъщност веднъж само съм виждала живота си на лента и реших, че това е момента в който ще се простя с живота - за малко щях да се удавя в морето, но по едно време се сетих, че мога да плувам  Mr. Green.....

# 34
  • The new Earth
  • Мнения: 1 941
От девет месеца не живея!
Преди това, каквито и да трудности да имах, колкото и животът да се опитваше да ме събори, не се предавах и винаги успявах да се издърпам за косата.
Борих се и опитвах да помагам и на другите!
Дори когато ми е било безпределно тежко, включвах вродения си оптимизъм и се запасявах с много надежда.
Сега не мога! А може би просто не искам!
Животът ми спря на 29.09. и оттогава живея на автопилот. След това най-близкия ми човек, на когото мислих да се облегна и заедно да преминем през този Ад, ме предаде за пореден път.
Чувствам се, като в капан на тази земя. Вкарана съм в една капсула, пълна с вакуум и само отвреме-навреме забелязвам как около мен всичко продължава да си тече.
Казваш да не споменаваме децата, но няма как да не го направя.
Защото животът ми спря от болката по едното, а все още продължава заради другите две!
Всичко друго загуби смисъл!
Сигурно отново ще изплувам някой ден, защото знам, че нямам право на друго.
Но все още не!

# 35
  • Под липата
  • Мнения: 620
Прави ми впечатление от постовете, че "умирането" ви съвпада с раждането на дете Mr. Green
Пък може и да не съм разбрала Peace

# 36
  • Под липата
  • Мнения: 620
Постът ми излезе неуместен сле този на Искрица...Едновременно сме писали.. Съжалявам !  Cry

# 37
  • Мнения: 2 401
Прави ми впечатление от постовете, че "умирането" ви съвпада с раждането на дете Mr. Green
Пък може и да не съм разбрала Peace

Ама хич не си разбрала.. Confused

# 38
  • Мнения: 2 172
Извинявам се за заглавието, но така ми дойде а и най-точно илюстрира мисълта ми. Имали ли сте период или миг в живота си, в който да сте си казвали  "Това беше.", "Няма смисъл.", " Отказвам се." и т.н  За част от ден или от дните си да сте почувствали че сте се изгубили и ви е уморително да драпате.
 Темата е особена, признавам.

 Пояснявам че децата крепят, те са и стимул и смисъл. Да не ги намесваме. За съвсем други части от човешката душа става въпрос.
 

Да, и то доста- преди двадесетина години..........................После стъпих на крака, .....за да прескоча още един- два "трапа".........

# 39
  • Мнения: 502
  Мислех да пиша нещо,но като прочетох написаното от Искрица се разплаках.Мила,прегръщам те,не се предавай! Hug Hug

# 40
  • Мнения: 6 617
Прави ми впечатление от постовете, че "умирането" ви съвпада с раждането на дете Mr. Green
Пък може и да не съм разбрала Peace
От къде ти хрумна не разбирам  newsm78 newsm78 newsm78

iskrica_nadejda нямаш право наистина ,трябва да се държиш  Hug

# 41
  • Мнения: 11 747
била съм, преди 15г и имаше конкретен повод. Превъзмогнах го и повече не съм била.
Поезията не ми е помагала, напротив повече ме забива.
За Дамян Дамянов, защо да е странно? Човека го е написал, защото се е чувствал така, за себе си го е написал. Щастлив човек ли да напише такива стихове? Който не го е изпитвал?

# 42
  • Мнения: 3 540
iskrica_nadejda,миличка за пореден път  Sad,и  се моля да намериш пътя към светлинката! Hug

# 43
  • Мнения: 2 448
Била съм.
Не успях да възкръсна цяла.
Това, което остана и то се опитва да умре понякога, за щастие съдбата винаги ми поднася по някое малко чудо, което ме дърпа обратно.....

# 44
  • Мнения: 413
Да.
Имах чувството, че са ми изпили къвта ... гадно е но се оцелява.
Инат и кураж трябва, първото идва само от вътре второто може и да ти го дадат.
С двете ръце съм ЗА тези думи, абсолютно вярно,
Понякога си мисля че единствено ината ме държи жива, колкото и грозно да прозвучи, и все пак съм Овен, то ми е в кръвта Tired

Общи условия

Активация на акаунт