"Били ли сте мъртви"?

  • 4 964
  • 87
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 6 617
Била съм.
Ама за хубаво или лошо бързо възкръсвам Hug
И да добавя все пак,че за възкръсването са ми помагали други хора. Човек трябва да има освен вяра в себе си,понякога и доверие на другите.
Джей, Kasidy   не подценявайте близките си .
Аз така се опитах да скрия проблема си от мъжа си и в един момент избухнах за една глупост и то пред хора и ги надробих едни.Добре ,че и той не ми влезе в тона ,а замълча .

# 16
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Да.
Имах чувството, че са ми изпили къвта ... гадно е но се оцелява.
Инат и кураж трябва, първото идва само от вътре второто може и да ти го дадат.

# 17
  • Мнения: 2 401
Само веднъж, ама то на младини - не се брои. Новото гадже ме измъкна.  Simple Smile

# 18
  • София
  • Мнения: 5 289
В момента съм умрела отвсекъде Tired...

# 19
  • Мнения: X
В момента съм умрела отвсекъде Tired...
КАРЧ, ти си пич бе. Никакво умиране Hug

# 20
  • Мнения: 581
 Ако изключа най-трагичния момент от живота ми, свързан със загубата на едното ми бебе, не не съм била "мъртва".Винаги гледам да решавам дребните проблеми, за да не се превърнат в големи, не мълча относно нещата, които ме дразнят.Страшен инат съм и постигам всичко каквото реша.Отделно в природата ми е да мисля винаги позитивно, голям оптимист съм.
и в трудните моменти никога не съм била сама  Peace
За мен това е интимно състояние. Не допускам да ми личи и предпочитам да си го скрия от близките.
Аз също не съм сама и имам страхотни близки.Винаги си казвам какъв ми е проблема. Според мен едно от нещата, водещи до състоянието "мъртъв съм" е точно премълчаването и трупането вътре в себе си.

# 21
  • MUC
  • Мнения: 297
Да, била съм.
Но има нещо у мен, което не ми позволява да се откажа, съживява ме, без дори да го искам, дори в моментите, когато единственото ми желание е да се предам. Имало е един единствен "мъртъв" период, който продължи дълго, няколко месеца. Иначе някак дори пряко себе си се възстановявам бързо.

# 22
  • Мнения: 2 759
                      Отдавна умрях, предполагам, че вече съм почти изгнила. Някак нямам желание да драпам и да се изровя сама... Но отчаяно ми се иска някой да се сети за мен и да ме изрови. Или поне да ме целуне и да се събудя, стига само са ме претаковали  ooooh!.

                      П.С. Моля постинга ми да ме се разбира буквално  Twisted Evil.

# 23
  • Мнения: 1 616
Често съм мъртва, понеже не нося на стрес и най-дребни неща могат да ме сринат. Вече почти свикнах да съм мъртва, даже все по-трайно ми се насажда мисълта, че е нормално да съм мъртва...

# 24
  • home!sweet home!
  • Мнения: 506
Да, бях до преди няколко месеца! Не чувствах живота - само страх и страхотна тъга, безсмислие и болка!
Мислила съм да сложа край на безсмисленото си /според мен/ съществувание, и дълго съм мислила дали имам право да го направя! И реших - след като не съм дала сама живота си, нямам право да го отнемам!!!!. Драпах, драпах, драпах, чувствах се като в животно в капан - нито жива сред живите, нито умряла. Това продължи точно 3 години /от както родих, не мисля че е съвпадение  Embarassed/И се обърнах към хомеопатията. Ето така се справих!!!!Успешно. И не , детето не ми беше стимул, от което още повече се измъчвах и самообвинявах!!!!
След черните птици изват винаги белите. И след най-силния мрак е още по-светло!!! Heart Eyes

# 25
  • Мнения: 528
Да, била съм, няколко пъти съм се чувствала "мъртва". Това са моменти, които те променят за цял живот и остават рани в душата ти.
Обикновено се случват, тогава, когато не ти остава нищо друго, освен да се почустваш щастлив.
Сякаш Онзи Там Горе, преднамерено ни е поставил нещо като прекъсвач, който се задейства в случаите, когато някои от нас
започнат да получават повече от полагаемото по замисъл-твърде много радост, да кажем, или твърде много надежда

# 26
  • Мнения: X
Междудргото аз пък точно обратното не го умея. Не умея изкуството да се вглъбявам в себе си. Споделям всичко и сигурно много натоварвам хората около себе си. И колкото от една страна се радвам,че винаги съм намирала отдушник за проблемите си, толкова от друга чувствам вина,че търся съучастници,които да подържат бремето за момент,докато си отдъхна и поразмисля. Не знам дали някаква част от моето бреме не остава в тях да им тежи. Но след като съм постъпила по този начин,мога само да им бъда благодарна.

# 27
  • Мнения: 5 622
Разбира се. Не ми се говори за това, обаче. Как продължавам ли? Ами просто нямам друг избор.....

# 28
  • Мнения: 620
Била съм около една година но ми помагаше ето това на Дамян Дамянов,
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

# 29
  • София
  • Мнения: 344
Била съм...няколко пъти...справях се успешно- понякога сама, понякога с помощ от близки и приятели.
Сега обаче няма начин- продължава вече втора, трета година.Не остана почти нищо, което да се реанимира.
Движа се, макар че ме няма . Wink
Да, нямам друг вариант. Продължавам напред, защото и така може.
Ще видим какво ще стане.

Общи условия

Активация на акаунт