Публикувана: 20 юни 2008, 15:14 ч.
Последно мнение: 24 юни 2008, 14:00 ч.

"Били ли сте мъртви"?

4 958
87
1

20 юни 2008, 15:14 ч.

Мнения: 4 710

Извинявам се за заглавието, но така ми дойде а и най-точно илюстрира мисълта ми. Имали ли сте период или миг в живота си, в който да сте си казвали "Това беше.", "Няма смисъл.", " Отказвам се." и т.н За част от ден или от дните си да сте почувствали че сте се изгубили и ви е уморително да драпате.
Темата е особена, признавам.

Пояснявам че децата крепят, те са и стимул и смисъл. Да не ги намесваме. За съвсем други части от човешката душа става въпрос.

# 1 20 юни 2008, 15:24 ч.

Мнения: 6 615

Мда, сега съм долу -горе в такъв.Бели кахъри са така да се каже ,но като се понатрупат само проблеми .............в един момент ти писва .

# 2 20 юни 2008, 15:26 ч.

Мнения: 4 710

Цитат на: смачкано цвете в пт, 20 юни 2008, 15:24

...

По пътя нагоре как успяваш?

# 3 20 юни 2008, 15:27 ч.

Мнения: 3 459

Мдаммм. Тези дни ми се случиха един куб все "хубави" неща. Още се чудя как не ми е паднала тухла върху главата Rolling Eyes

Тотално бях изпушила отвсякъде Confused

# 4 20 юни 2008, 15:29 ч.

Мнения: 606

Аз пък съм расово Зомби. Мъртъв съм, ама драпам като жив.

# 5 20 юни 2008, 15:31 ч.

Мнения: 6 615

Цитат на: Kasidy в пт, 20 юни 2008, 15:26

Цитат на: смачкано цвете в пт, 20 юни 2008, 15:24

...

По пътя нагоре как успяваш?

Ами още съм долу, пък и каза да не споменаваме децата .
Оптимист съм ,уморен но все пак оптимист.

# 6 20 юни 2008, 15:32 ч.

Мнения: 793

Не съм се чувствала така Rolling Eyes

Винаги си казвам, че след лошото идва и доброто, било то и в една усмивка на случаен минувач Wink

Държа да кажа, обаче че имам невероятно семейство и рода Heart Eyes

и в трудните моменти никога не съм била сама Peace

# 7 20 юни 2008, 15:34 ч.

Мнения: 4 710

Цитат на: Леля Зеля в пт, 20 юни 2008, 15:32

и в трудните моменти никога не съм била сама Peace

За мен това е интимно състояние. Не допускам да ми личи и предпочитам да си го скрия от близките.

# 8 20 юни 2008, 15:38 ч.

Мнения: 3 459

Цитат на: Kasidy в пт, 20 юни 2008, 15:34

Цитат на: Леля Зеля в пт, 20 юни 2008, 15:32

и в трудните моменти никога не съм била сама Peace

За мен това е интимно състояние. Не допускам да ми личи и предпочитам да си го скрия от близките.

Кас, и при мен е така за някои неща, но е адски кофти. Трупаш, трупаш в себе си и в един момент направо изригваш.

# 9 20 юни 2008, 15:42 ч.

Под липата
Мнения: 620

От година и половина.... Sad

В емоционална дупка съм, а и не знам как да изплувам... Според лекарят ми съм в класическа форма на стрес... Мисля да запиша на йога.
Реално погледнато, действително се чувствам като мъртва.. Нямам живец, нищо не ми задържа вниманието, нищо не ме радва...Само когато пътувам се посъживявам, но толкова рядко ми се случва, че...

# 10 20 юни 2008, 15:43 ч.

Мнения: 793

Цитат на: Kasidy в пт, 20 юни 2008, 15:34

За мен това е интимно състояние. Не допускам да ми личи и предпочитам да си го скрия от близките.

Според мен, точно там ти е грешката, друго е да си го кажеш и да чуеш и други гледни точки Peace

# 11 20 юни 2008, 15:46 ч.

Мнения: 5 647

Преди няколко месеца бях изпаднала в много странно състояние. А като се замисля и миналата година бях в такава дупка, при това доста дълго. Знам и причината за това ми състояние, но е прекалено лична, за да я коментирам във форума.

Цитат на: сълзичка в пт, 20 юни 2008, 15:42

Нямам живец, нищо не ми задържа вниманието, нищо не ме радва...Само когато пътувам се посъживявам, но толкова рядко ми се случва, че...

Именно и аз се чувствах по този начин.