Когато децата си тръгнат от дома

  • 12 578
  • 96
  •   1
Отговори
  • Бургас
  • Мнения: 1 256
Мили момичета,знам,че голяма част от вас са още с малки деца и този въпрос им е много отдалечен във времето.
В специализираната литература го наричат "синдром на празното гнездо" Когато децата са самостоятелни хора,имат си свой живот,дори да не са напуснали дома,те си решават някакви сввои житейски проблеми,все по-малко имат нужда от съвет и помощ.Вечер все по-често сте сами със съпруга, не ви питат какво ще се яде,може ли да излязат..
До преди време се смяташе за проблем на западните общества,сигурно и по филмите ви е направило впечаление, колко често семейството се разпада точно в този момент,когато децата заминат да учат в колеж.Просто се загубва общата тема-проблемите на децата и се оказва,че съпрузите нямат какво да си кажат.Замисляли ли сте се за това?Знаете ли за разводи в този период от живота?

# 1
  • Мнения: 18
Здравейте, не съм писала от много, много време, но тази тема в момента е много болезнена за мен.
Имам двама сина и дъщеря. Големият си син е вече на 25 г. и е на път да стане тати, има си собствено семейство, което много ме радва, но същевременно и безкрайно много ми липсва въпреки че често се виждаме.
Другият ми син е на 19 и той е вече почти готов да поеме по пътя си. Наистина това е много, много критичен момент в семейството. Хубавото е, че имаме и една малка принцеса на 5 години, която ни радва и ни кара да не го изживяваме толкова трудно. Като се върна във времето назад и ми става тъжно, пораснаха толкова бързо... Ами това засега, защото ми се плаче...

# 2
  • София
  • Мнения: 4 865
Често се замислям за това. Мечтая си дори... Знам, че ще използвам времето си за четене и пътуване. Не очаквам това да създаде напрежение между мен и съпруга ми, ние и сега не говорим предимно за децата, когато сме сами.

# 3
  • Мнения: 2 401
В интерес на истината често си го представям този момент. Когато хлапетиите в къщи ме докарат до лудост, тази мисъл ме успокоява. Мисля си, че ако сега бях в такъв етап от живота си, щях да предприема нещо екстремно и откачено. Или спорт, или хоби или бизнес.  Тази празнина непременно трябва да се запълни с нещо,  това е и начина и брака да се запази, ако  се усеща  отчуждаване и липса на емоция..

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
От както са се родили децата ми, мисля за това. Наблюдавам ги как растат и с всеки изминал ден стават все по-уверени и самостоятелни. И всеки един техен рожден ден е поредната крачка с която се скъсява пътят до тяхното абсолютно откъсване.
Зная, че всичко това е част от цикъла на живота и така трябва да бъде. И е чудесно, че децата ни са здрави и съзряването им става по начина по който трябва. И въпреки това ми е тъжно. Страхувам се от мига в който ще са далеч от мен.
Но ми се ще и да повярвам в себе си, че егоизмът така присъщ на възрастните и градиращ с напредване на възрастта, няма да замъгли и моето съзнание по начин по който да се превърна в бреме за децата си. Което да ги преследва с безконечни изтощителни щения по тяхното присъствие.
Затова  от сега отделям време да мисля как ще уплътнявам старините си, но на база лични интереси, различни от "деца". Внуци в много краен случай  Laughing
Може би ще се посветя на околосветски пътешествия..   newsm78

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 23 533
Според мъжа ми "Животът започва когато се изнесат децата и умре кучето." Laughing Очаквам много свободно време Simple Smile И внуци, разбира се Laughing

# 6
  • Мнения: 205
Ох,големия ми син е на 16,малкия на 4-предимство на голямата разлика е че малко отлага това във времето.Така ми е добре ,не ми се страда излишно.

# 7
  • Мнения: 2 431
След като излетяхме и трите дъщери от гнездото, родителите ми си запълват времето с пътешествия основно.
Родителите на мъжа ми се чудят какво да правят в същата ситуация.
Явно за всяко семейство е различно.

# 8
  • Мнения: 3 034
не мисля, че празнината може да се усети преди да е станала факт. то е същото като появата на децата - колкото и да си я представяме, няма как да я усетим отвътре предварително. и да, правим си планове, мислили сме, макар да е много рано, но не очаквам да имаме и най-бегла представа каква дупка всъщност ще се отвори. и едва ли можем да прогнозираме дали ще бъдем в настроение да я запълваме с пътешествия или спортове. за себе си по-скоро мисля, че не.

# 9
  • Мнения: 2 401
Няма начин в труден момент в живота да имаш настроение. Трябва да работиш по въпроса. И ако всичко е наред с децата, т.е. те се справят сами,  няма нищо по- естествено (за мен) от това да седнеш и да начертаеш и своите бъдещи планове.

# 10
  • Мнения: 804
Според мъжа ми "Животът започва когато се изнесат децата и умре кучето." Laughing Очаквам много свободно време Simple Smile И внуци, разбира се Laughing
Ами, ние сме точно в това положение. Мъжът ти е прав.
От студентските години не сме били толкова свободни и безотговорни.
Никакви ангажименти, никакъв график... Свобода! Изведнъж усетих колко е хубаво да не бързаш за никъде, да не се мяташ върху печката щом се прибереш, да не се ослушваш в късни доби и да очакваш да се приберат, че да заспиш спокойно.
Не е истина, че хората се очуждават. Тъкмо напротив. Сега имаме повече време за себе си. Говорим повече за нас, няма я суматохата. В къщата цари спокойствие. Имаме време за всичко.
Не отричам, че понякога ми липсва смеха им и шумотевицата, която създаваха. Но в събота и неделя компенсирам липсата. Къщата отново е пълна с деца и внуци, аз пак готвя по 1000 любими неща и като си тръгнат - блажена тишина и спокойствие, до следващите почивни дни.

# 11
  • Мнения: 604
Съвсем нормално развитие на нещата е
децата да поемат своят път!Не мисля че
е възможен развод ,ако разбира се брака
не се крепи само въз основа на грижите за
децата!Всеки от нас има нужда от време за себе си!
Единственото ми желание е дъщеря ми да е
по-близо до мен за да мога да си виждам внучето
по-често!

# 12
  • Бургас
  • Мнения: 1 256
Започнах темата точно защото сме в подобна ситуация.Дъщерите са големи,едната учи в нашия град,но си има свой живот,приятел,в когото остава и да преспива понякога.Малката ще кандидатства другаде,дано я приемат,но отсега ме стяга под лъжичката,като си помисля,че леглото в детската ще е празно,тя е много ескпанзивна-винаги има емоция с нея.Слава богу,положителна.
Та си мисля колко ще ми липсват,и колко е егоистично от моя страна,че ми се иска винаги да имат нужда от мен.
А със съпруга наистина си намираме собствени занимания,дори тръгнах на риба с него.И куче имаме,което не ни оставя да скучаем,дори да сме само тримата в къщи.

# 13
  • на село
  • Мнения: 821
От студентските години не сме били толкова свободни и безотговорни.
Никакви ангажименти, никакъв график... Свобода! Изведнъж усетих колко е хубаво да не бързаш за никъде, да не се мяташ върху печката щом се прибереш, да не се ослушваш в късни доби и да очакваш да се приберат, че да заспиш спокойно.
Изобщо не бях се замисляла за това. Признавам, звучи доста приятно! Толкова сме свикнали с отговорността да сме родители, че не можем да си представим живота без тях.

# 14
  • Мнения: 419
Замисляли ли сте се за това?
Дори го изживяхме в лайт-вариант. Синът ни, който сега е на 16, от миналата есен учи в друг град. Аз се бях поболяла от питеснения от момента, в който го записахме  #Crazy. Кой ще го изглади, кой ще го пере, кой ще го целува, кой ще говори с него, как ще се оправя сам, какво ще стане с успеха му, кой ще го контролира, как ще слагаме само три прибора за вечеря и други такива.
Сега се усмихвам - язък за всичките притеснения. Детето се адаптира чудесно в големия град. Сам се оправя, погрижил се е и за целувките - има фен клуб от обожателки.
Всъщност притесненията ми бяха свързани предимно с него, защото си мислех че ще му е трудно. Сега се гордея с него. Ужасно много. Семейството ни не "пострада" от излитането на едното птиче, напротив, сега много повече говорим - за сина и неговото житие, за малката, която малко трудно свикна да стои сама в къщи и да спи без бати.
Предполагам, че след една-две години, когато и дъщеря ни тръгне да учи някъде, отново ще го изживеем (или по-скоро аз) същата моментна криза, но по принцип съм спокойна - децата ни са добри, да са живи и здрави  Hug. Ние се оженихме мноооооого млади, сами си гледахме децата, та когато останем сами, отново ще бъдем млади, и ще имаме възможност да наваксаме всичко пропуснато, щото мнооого има за наваксване   Flutter Crazy

Последна редакция: чт, 19 юни 2008, 11:52 от Танцуваща с вълци

Общи условия

Активация на акаунт