съвет за объркана

  • 2 483
  • 18
  •   1
Отговори
Дълго се чудех дали да пиша, но вече не издържам. Имам чувството, че ще се пръсна. Имам нужда от кураж и съвет.  Страх  ме е , но мисля, че по-добре всичко да свършва, отколкото да се самозалъгваме. Проблемът е, че бракът ми никак не върви, като се замисля имало е сигнали от самото начало. Седнах и запчнах да пиша, да не забравя какво ми е причинил. Като го прочетох осъзнах, че това не са нормални неща. Едно от тях е, че ми е посягал, както и да е, по- гадното е, че после не казва "извинявай", а , че съм си го заслужила. Не е било често и винаги след караници.Много ме лъже, казва, че било благородна лъжа, да не ме притеснявал...И разни други, които няма смисъл да пиша. Не изпитвам вече нищо към него, само съжаление,става ми жал като го гледам, не знам защо.Страх ме е един ден да не стана като него, да не накарам някой друг да изпита същото , което изпитвам аз сега. Освен това поведението му страшно ме притеснява. Допреди 2-3 месеца упорито ни гонеше от дома (мен и детето), защото искал да си почине. Заплашва ме с развод много отдавна. Накрая заминах при родителите си за 3 седмици и като се прибрах разказах тук там на познатите си за неговите желания. И изведнъж стана много мил, дори ми е казвал, че се старае да е мил, а аз не му обръщам внимание. В същото време има моменти, в които става грубиян и говори противни неща, цинизми по мой адрес. Пред познатите ни сме идеалната двойка, дори за някои черната съм аз, защото съм по-емоционална. Само 2-3 познати са ми намеквали, че някои неща не са нормални.  И така, като се прибрахме се оказа , че савсем сме се отчуждили. Питам го кога иска да се развеждаме-не знае точно. Притесняват ме и странните му разсъждения, че момче, което живеело при майката ставало или гей или пълен простак, за момичетата нямало проблем. А в същото време е сигурен , че детето ще остане при мен. Тотално объркана съм, обърква ме странното му противоречиво, лицемерно поведение. Не мога да му простя, прекалено много ми се събра. Оказа се ,че му бях необходима да му износя и отгледам детето до градина....Страх ме, след 3 години изолация в майчинство изведнъж сама, без работа (това е първия проблем след детската градина, които трябва да реша) и с "мъж", който е решил, че това е най-удачното време за развод. Не , че не съм имала желание за работа, имах, имах и възможности, но той не беше съгласен и не ми позволи да работя. Отношенията ни са охладнели може би от преди 3 години, но за сметка на това редовно си получавам предупреждението:"Кръшнеш ли, всичко беше до тук". Просто не знам от къде да я захвана.... Няма на кого да разчитам, не мога да се върна при родителите си, особено ако си намеря работа тук, но и на квартира с дете...?Вие как се справихте, как преодоляхте слабостта си, заплахите, страхът?

# 1
  • Мнения: 588
Преодоляхме ги поради липса на друга опция  Rolling Eyes

# 2
Днес все на подобни теми попадам. #Crazy
Виж,момиче,щом те унижава и ти е посягал се махай.
Няма какво да ни питаш,махни се .
Детето ти е малко вярно,но помисли за начин да се измъкнеш от този мъж.
При близки и познати ли ,незнам,но се премести.
Събери сили и кораж и бягай.Щом ти е посягал,щом те обижда-махни се.
Нищо добро не те чака с него.

# 3
vij ti si ot xorata koito ne sa re6itelni iska6 da se poopla4e6 tuk za6toto ne smee6 drugade ne smee6 da go napusne6

# 4
Колко подобна на моята ситуация...с тази разлика, че моя поне децата си никога не е гонил от къщи и заради тях иска да сме заедно...Остава да си намериш и работа и картинката ще заспи...ще търсим седемте разлики с моя случай...И сега като чета отстрани ми идва да ти кажа - зарежи го, ще се справиш...а аз самата не знам какво да направя със собствения си живот Confused. Ако и той иска да се разделяте няма смисъл според мен да се надяваш нещо да се оправи. По-скоро се опитай да се подготвиш възможно най-добре за момента,когато ще се разделите. Намери си работа, за да имаш поне някаква финансова независимост - започни с това.

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 274
Относно едно от изказванията-никой не е силен в такива моменти и ситуации.
А на теб пустиня, бих ти казала не продължавай да си пропиляваш живота. Намери начин къде да живееш, дори това да е при родителите ти докато си стъпиш на крака. Аз живях с моите 3 години-беше малък кошмар за всички, но друг изход нямаше. Просто избери по-малкото зло, особено за детето ти, защото то предполагам присъства в скандалите, които описваш.
Посъветвай се с адвокат или минали по този път майки и действай.

# 6
  • Sf
  • Мнения: 978
Търси си работа и след това квартира - не е чак толкова голям проблем да живееш на квартира с малко дете, стига да можеш да си покриваш разходите. Няма да ти е лесно, ама сегашното ти положение не е живот.

# 7
  • Мнения: 1 217
vij ti si ot xorata koito ne sa re6itelni iska6 da se poopla4e6 tuk za6toto ne smee6 drugade ne smee6 da go napusne6
Майката няма нужда от психопортрет,а от подкрепа и съвет.
Моят съвет към авторката съвпада с останалите-какъвто и друг вариант да избереш,все по-добре ще е! Постепенно всичко ще се нареди! Hug Hug Peace

Последна редакция: пт, 20 юни 2008, 09:09 от тинтириминтири

# 8
Sneja1993 не знам как го разбра, но си напълно права. Никой не предполага как се чувствам. Роднините ми са на мнение, че жената трябва да слуша (често съм го получавала като съвет), дори  някои са ми разказвали за не знам си какви случаи....., т.е. това  от което се оплаквам е нищо. Сякаш не искат да ми повярват. Разбира се подробности не съм споменавала и нямам намерение. И напълно имам нужда от психотерапевт, защото ми е писнало от тая нерешителност и най-вече от страхът от неизвестното. Това , което ме държи още, но и ме обърква е противоречивото му поведение- сутрин като излиза е най-любящият и грижовен съпруг, а вечер и уикендите е....Гледаме да се събираме с други само, за да не се караме и може би да не се замисляме как живеем.
Притеснява ме и какво ще се случи с детето по-нататък. Със сигурност няма да си спази обещанията за цивилизован развод и приятелски взаимоотношения. В момента , в който се намесят родителите му става друг човек. А те могат да го подпомогнат и финансово, имали са опит с дела, макар и не бракоразводни...Знам ли в тая корумпирана държава нямам вяра на никого. Имам и усещането, че си подбира свидетелите сред познатите ни. Повечето ги е подпитвал уж  на шега, дали ще станат свидетели.
Все пак ви благодаря, явно и други са се чувствали така. Дано намеря сили да се справя.Просто не ми се мисли.

# 9
  • Мнения: X
А детето? Как се чувства? Истерични кризи, агресия и т.н.?

# 10
Детето си е спокойно, даже много, като гледам другите деца какви са бесни. Инати се по-често на баща си, когато не може да го разбере какво иска или ако не иска да му угоди, но не виждам нещо ненормално в това. Определено си е с характер и трябва всичко да му се обяснява, не може просто ей така да му се наложи мнение, както правят повечето родители. Към другите деца не проявява агресия и дори ако някое му посегне, стои и нищо не прави, само си пази нещата. Ако някой не му харесва и му досажда го квалифицира като лош и ако има нужда ни вика на помощ.
Всъщност при нас всичко е решено и е въпрос на време. Моля се само да няма  от класическите истории, които ежедневно чета тук и гледам по тв, за разправиите между разведени родители.....

# 11
Чета и чак не ми се вярва....все едно за бившият ми разказваш....да същото говедо имах 13 г. е накрая след една поредна свада ми каза" ще те пречукам за да не ми пречиш"..и така..в кащи не ме искаха..дори са на негова страна и сега след 4 години...все аз сам лоша защото съм емоционална ..пак него не са виждали като се пени....и така как аз постъпих...мълчах си и се отганизирах..една сутрин му казах че си трагвам и взимам децата..трашкаше се ..драми..и отидох при майка която не ме искаше но на нея казах че не я питам а се прибирам...и аз бях без работа..без пари и с 2 деца...разбираш смяна на град, училище идваше зима....но ....след 1 година му дадох даже 2 шанс... е издържахме почти 2 г. заедно пак и накрая сам си трагна заради моето безразличие ..промяната не му се нравеше вече неможеше да ме манипулира.......помни едно...в гърне в което е имало лайна неможеш наля мед...та сега сам сама с децата но имам работа...и както казват съм много лоша станала....истината е че не цепя басма като ми каже някой да сам се примирявала...как пак не....някой друг ли ще дойде да ми живее живота...та съкъпа моя....няма да се даваш веднъж се живее и по добре че ти е малко детето....живота ще те дари с това от което се нуждае сърцето ти!

# 12
Мая7, много ярост в поста ти. Аз едва ли ще търпя 13 години. Просто ми трябва още малко сила и смелост, както и да си организирам живота. Страх ме е за детето, защото ще си го изкарат на него, особено родителите му, които и сега при срещите ни все предлагат да се разкараме и да го карат в провинцията. Малкия  вече разбира и се стряска от тези неща. Пуснах тая тема , защото наистина ме обърква поведението му. Докато ни пъдеше, ревеше за развод ( и сега не пропуска да подхвърли някой злобен намек), сега след като се върнахме усещам как се опитва по всякакъв начин да угоди, докато е вкъщи.Особено добър е преди да излезе на работа. А аз се чувствам ужасно подтисната, но няма смисъл да пиша за ежедневните ни разправии. Мисля, че и между нас никакви чувства не са останали, живеем като съквартиранти в различни стаи, ядем заедно само , когато имаме гости....Не мoгa да разбера само защо изпитвам такова майчинско съжаление спрямо него и защо така си мени поведението като хамелеон. Но от другите отговорили разбирам, че май всички са такива и от компромиси повече няма смисъл.

# 13
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
признавам, не съм изчела всичко до край
няма да те съветвам за ситуацията докато не изчета
за сега ще кажа следното - не се коси
когато си готова ще си събереш багажа и даже няма и да ни питаш за мнение
явно не си готова по една илии друга причина
затова стой си на д-то докато узрееш в решението си
за мен няма по-лоши последици от прибързани решения дори и правилни - просто защото в един момент човек се оказва неподготвен да завърши делата ис и решенията си и се излага като кифла...
затова почакай да ти назрее решението
за мен обаче няма път назад с мъж който бие и се държи така арогантно, и за мен заслужаваш ако не повече поне спокойствие да не си на тръни и под обстрел на злобни нападки
мъжа ти е добър манипулатор и няма да ти е лесно, но когато си готова ще си идеш
успех

# 14
  • Мнения: 2 655
Не си писала на колко години е детето и на кого е семейното жилище?
1. Намери си доходна и добре платена работа;
2. Започни да си отделяш пари;
3. Малко се вземи в ръце и се стегни, за да не звучиш депресарски;
4. Консултирай се с адвокат от града в които живееш, за да си запозната с правата и законните си интереси;
5. Започни да се обичаш и да се уважаваш, тогава и той ще погледне на теб с други очи.

Сега: ти си зависима от него, той те тъпче и унижава. Стани независима и се бори за свободата си!

Общи условия

Активация на акаунт