Вече дори ми посяга...заради скандали за пари

  • 3 420
  • 21
  •   1
Отговори
Не знам дали темата ми е за тук, но може много скоро да стана една от майките, отглеждащи децата си сами. Ако историята не е за тук, моля да я преместят или изтрият, но не мисля, че в ДИС могат да ми дадат съвети от гледна точка на опита, който имате тук,а и искам да ви разкажа, дори само за да споделя с някой и да ми олекне.
Познавам съпруга си отдавна, след доста години бури и раздели все пак ме убеди че сме един за друг и резултатът е 5 години брак и 2 деца. Парите са главния повод за дълбокото ни неразбирателство, но и не са само те. Той явно иска да ме контролира всячески. Няма да се разпростирам нашироко във всички фази на отношенията ни, ще кажа само, че докато бях в майчинство (което не получавах редовно) ме оставяше най-редовно с детето/децата без една стотинка вкъщи или ако оставеше някакви пари искаше  подробен отчет за какво са употребени. Купуваше храна,наистина,но каквото той поиска и прецени - аз трябваше да отгатна какво следва да се сготви с въпросните продукти. Да пия кафе с други майки - това е всекидневно разхищение.Пуша - как не ме е срам да харча толкова пари за цигари,като все нямам....и така.Не казвам,че той е разполагал със страшно много средства,но пък сам си решаваше как и за какво да ги изразходва. Аз бях (и още съм) неблагодарницата,която е отишла в неговото жилище и чака наготово всичко. Аз нищо не бях купила,той трябвало да бъде глупакът,който да ми го осигури. Нямаше значение,че не мога да работя,защото гледам нашите деца,че не си и помислям да си купя дрехи или обувки (не че има с какво) и че преди да се оженя за него съм била самостоятелна, с добри доходи и съм живяла повече от добре, плащайки си сама и квартирата и сметките.Той е прецакания,че изплаща заем,който сам изтегли -уж за ремонт,който продължава отпреди брака ни, но още е доникъде, а пари няма. Аз искам някой да ми осигури живота, без да си мръдна пръста за нищо. Купуваше мебели,обзавеждане,каквото и когато той прецени. Нищо,че стаите са пълни с боклуци и излишни багажи и че новите неща ще се употребяват евентуално след някоя и друга година,а преди това има много по-спешни...Всичко това придружено с ревности, заплахи и постоянно напрежение.
 Започнах работа. Заплатата ми е средна хубост. Плащам всички сметки и купувам храна за вкъщи и всичко необходимо за децата, неговите ангажименти се простират до заема,а работи и допълнително и вади средно два пъти повече от мен. Продължихме ремонта,но...пак ми се иска подробен отчет за всеки лев, независимо,че това е моята заплата и че когато планираме заедно някоя покупка винаги давам едва ли не всички пари, които имам. Дори било редно парите ни да стоят вкъщи общи (с две думи контролирани и харчени от него). След един опит, когато уж потръгна добре,но после му се накриви кефа и ме остави без пари и за хляб се убедих,че няма да се получи така. Заредиха се спорове, караници и грозни сцени. Нарича ме е каква ли не и то и пред децата, а като се случи и пред родителите си. Гони ме от жилището си - то си е негово. После размисля (заради децата) и следват периоди на затишие, когато дори твърди,че ме обича и че се чуди как така не можем да се разбираме. Последните 2-3 месеца ми посяга няколко пъти. Не ме пребива - отнасяла съм по няколко удара и блъскане,от които дори следи не остават, но се чудя дали скоро и това няма да стане...Заплашва ме дори,че ще ме убие. Бях си тръгнала веднъж преди години с децата - знае,че няма шанс да му ги оставя и ако не живее с мен няма да живее и с тях и ще ги вижда рядко - това е причината, поради която ме заплашва.
Аз съм дете на разведени родители и съм се чудила винаги как толкова не можаха да се разберат и да останат заедно заради децата си. Мисълта,че утре и моите деца ще се питат същото и страха от това дали мога да им осигуря достатъчно добър живот сама са ме спирали винаги от стъпката развод,жъпреки че съм била на крачка много пъти. Но вече не знам какво да правя.Чувствам се виновна, глупава, отчаяна и пълна некадърница, защото избрах този човек и му родих две деца, а е можело да предвидя какво ме чака. Имам чувството,че повтарям живота на майка ми,която е прекрасен човек, но по редица причини просто не успя да създаде подходяща среда за да живеем нормално като деца.

# 1
Много дълго стана,дано не ви отегча...

# 2
  • Мнения: 588
Помисли си сериозно по въпроса, но аз лично
ма МНОО мразим стиснати мъжове, па да не говорим за такива дето си позволяват да ме удрят.

Оф и твойта не е лесна
Прегръдка  Hug
и спокойно премисли ситуацията

Искаш ли да си с него, обичаш ли го?
Помисли за себе си, децата ще са добре, ако ти си добре.

# 3
Не го обичам и не мисля,че може да се обича някой, който се държи с теб по подобен начин и за когото вещите са по - важни от хората...но въпреки всичко не знам какво да правя.

# 4
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
Отговорът се съдържа в горецитираните думи. Според мен единственото което те спира за момента е това
 
Цитат
Имам чувството,че повтарям живота на майка ми,която е прекрасен човек, но по редица причини просто не успя да създаде подходяща среда за да живеем нормално като деца.

Въпроса е сега дали осигуряваш нормален живот на децата си?

# 5
Отговорът се съдържа в горецитираните думи. Според мен единственото което те спира за момента е това
 
Цитат
Имам чувството,че повтарям живота на майка ми,която е прекрасен човек, но по редица причини просто не успя да създаде подходяща среда за да живеем нормално като деца.

Въпроса е сега дали осигуряваш нормален живот на децата си?
Напълно си права, но ме е страх. Страх ме е и да се разведа, страх ме е и да живея с него вече.

# 6
  • Мнения: 588
Препрочетох пак поста ти.

Ами нещата хич не ми изглеждат розови.

Защо се тормозиш така? Според мен дай един ултиматум, след който ако не се променят нещата,
действай по - драстично.

И без страх - помисли, той с това те притиска само, със собственият ти страх.

От друга страна, имай предвид, че ако наистина нямаш
А/жилище
Б/работа с нормални доходи да покрива нуждите на теб и децата
В/помощ от родители/приятели

ще ти е МНОООООООГО трудно сама.

От друга страна - ако го имаш, нещата ще си дойдат лека - полека на мястото.

# 7
  • Мнения: 1 023
нямам време да из4итам - на мен заглавието ми е достатъ4но.
или - 4антата, вратата и довиждане.
щото по4нат ли веднъж - не спират.
а такъв живот не струва.
заради детето, ако не заради теб.

# 8
  • Мнения: 103
На времето много често ми се налагаше да се чудя как с 200 лв. да покрия сметки за 500 лв. Моят бивш правеше обратното, даваше ми парите и ми казваше да се оправям. Верно е че изкарваше повече от мене ама тоя месец реши да работи и изкара другия не му се работи и не изкара. Никога незнаех парите които ми дава до коя дата трябва да ми стигнат. Е писна ми в един момент / и други работи имаше де / и реших че така не ми се живее. Две години отлагах решението си. Верно е че аз имам едно дете и родителите ми ни прибраха с радост, но знаеш ли, установих че с мойта малка заплата се справяме. Поне я харча за нас двамата, а не мисля за сметки, наеми, заеми и всякакви други давания. Когато се изнесох той стана точно това което исках да бъде, ама късно. Края на историята е – аз живея един по спокоен живот с нов човек на ново място, детето ми няма баща / биологичен /, защото той реши да ме наказва отказвайки се от сина си. За това минало време ми напомнят само белите ми коси и снимките. Не бих ти казала направи това или направи другото ти най добре си знаеш, дано това което аз ти написах ти помогне по някакъв начин.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 274
С голяма увереност бих ти казала - събери смелост и го напусни. Била съм в подобна ситуация и изход друг не мисля, че има. Наистина както ти казват другите, първо ако ти е посягал ще продължи и второ колкото и да е трудно сама, мога да те уверя, че това да не си подложена на психически тормоз няма цена. Спокойствието ще ти върне живота, а и на децата ти предполагам. Доста време си търпяла, предполагам и си направила опити да подобриш нещата, но щом не става не продължавай да пропиляваш живота си в борба с невъзможното. Насочи ги тези усилия към това вие с децата да сте щастливи.
Прегръдки от мен и най-вече не показвай страх пред мъжа си-щом те удря бъди сигурна, че това той го прави от слабост.

# 10
Благодаря на всички които писаха, виждам че много са прочели темата, но повечето са си спестили мнението. Събирам сили да се реша на някаква стъпка, не мога повече да си разбивам здравето и да няма ден без стрес и напрежение какво ще се случва вкъщи и за какво пак ще съм виновна. Мъчно ми е за децата, те са привързани към баща си, особено по-голямото, не знам какво бих им обяснила и дали няма да ги настройват срещу мен (по-скоро със сигурност ще). Трябва да помисля и къде евентуално ще живеем, защото жилището си е негово и не знам дали бих могла да остана там, а при който и да е от родителите ми няма да имаме необходимото спокойствие. Изобщо много неща имам да обмисля и ще разчитам на вашия опит и подкрепа.

# 11
  • Мнения: 103
Няколко поколения под един покрив хич не е лесно, но пък може да се окаже че е по малкото зло. На квартира с две деца е много трудно, да не кажа невъзможно ако заплатата ти е около средната за страната. Децата изживяват много трудно раздялата на родителите си, но по добре по рано като са по малки, защото ако са на възраст в която осъзнават нещата задават кофти въпроси, а и си позволяват да обвиняват / личен опит /. За манипулации от страна на бащата е ясно, че ще има. Но с твърдост и търпение всичко минава и се преживява.  Peace

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 274
Ная ти е отговорила много добре. От личен опит и аз мога да кажа, че това е по-доброто зло. Оставих му апартамент и всичко останало,  само и само да приключи всичко. Живях 3 год. при родителите си. Три поколения на едно място беше доста "весело". Но не съжалявам, освен може би за апартамента-трябваше да мисля повече за бъдещето, а не за момента, че искам да се отърва от него.
За това премисли всичко, съветвай се с адвокат, дори потърси няколко професионални мнения и тогава действай смело.
Късмет ти пожелавам.

# 13
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Била съм дете на разведени родители, оставено при баба.
Била съм и дете, гледащо ужасни сцени между възрастни от които единият е родителят ми.

Първото определено е за предпочитане.
Никога не съм съжалявала, че нашите са разведени, а дори не съм ги виждала да се карат.

# 14
  • Ispania
  • Мнения: 4 482
Ах мила...направо като те 4ета ми се кьса сьрцето Cry,едно такова 4увство на безпомоЩтност ме обзема Sad...
Не мисля аз,4е супругьт ти Ще се промени..НО най_лоШото в цялата история ,е 4е децата виждат какво става между вас........
Аз съм дете на разведени родители и съм се чудила винаги как толкова не можаха да се разберат и да останат заедно заради децата си. Мисълта,че утре и моите деца ще се питат същото и страха от това дали мога да им осигуря достатъчно добър живот сама са ме спирали винаги от стъпката развод,
А питала ли си се ,ако децата виждат тези скандали и" безобидни" посягания кьм теб когато  посраснат дали няма да се питат заЩо не си го напуснала??

Общи условия

Активация на акаунт