Защо влизам анонимно, не знам, не ми пука, че някой ще ме познае...
Искам само да си поплача, а пък дано ми олекне малко.....а може би и съвети ще ми дадете, може и да ме оплюете......приемам всичко.
Проблема ми не е свързан с детето и биологичния баща на детето ми, личен е, но понеже съм разведена и затова реших тук.....ако не е за тук темата, махнете я.
Любов е....
Разведена съм. Имам 1 дете. Имала съм 2 уж сериозни връзки, разпаднаха се. Започнах да живея ей така, 1 година просто се забавлявах - нищо сериозно не исках. Добре ми беше. Финансово съм добре.
Запознанството ни....
Познаваме се от година, виртуално(не в сайт за запознанства), по работен въпрос ми помогна за нещо. Той е от моя град, но не живее там. Пишехме си на 3 месеца веднъж, само да се питаме как сме.
Срещата ни.....
Преди 2 месеца пак ми писа и ми каза, че ще идва в града. Видяхме се. Пихме кафе, похвали фризьорката ми, каза, че съм много чаровна, каза че съм много забавна. След няколко дни ми писа - Харесах те много, точно мой тип си! Започнаха едни телефонни разговори през деня, чат вечер.
Видяхме се седмица след първата ни среща , в хотел. Беше невероятно. Аз имах приятел, който работи в чужбина, той знаеше за него.След срещата ни в хотела, той започна всеки ден да идва до моя град, километрите и недоспиването не му пречеха. Цялото внимание беше за мен.Имах празник, бях на заведение с детето ми , поканих и него, запознаха се. Той много го хареса (той не е бил семеен, деца няма). След няколко дни ми каза, че намеренията му са сериозни към мен. Аз му казах, че нали знае, че имам дете. Той ми каза - аз съм дете на разведени родители, има преродени братя и сестри и е наясно.Поканих го една вечер, когато бях сама в къщи.Той започна да идва всеки ден, хареса му. Запознах го с родителите ми, детето ми много се привърза за кратко време, той го обсипваше с подаръци, тренираха заедно....и всичко това за два месеца, толкова много неща се случиха, той сам изпреварваше събитията, донесе си дрехи в къщи, пазаруваше,все едно семейство бяхме...личеше си, че му е хубаво. Водеше ме къде ли не, глезеше ме.
казваше ми - ти си жената, която съм търсил
- обичам те (по 20 пъти на ден)
- искам ти да си майка на детето ми, време ми е вече
- никога няма да те оставя
- нали ти няма да ме оставиш?
- нали няма да ми изневериш, ако ме няма седмица
............................................
Преди седмица говорехме по телефона, аз му креснах за нещо, затвори ми телефона, след малко му звънях, написа ми, че е бесен в момента, после ще ми се обади. Обади се след 2 часа и ми каза, че иска да се разделим, не можел така да му повишават тон, предишната му връзка била такава, тя непрекъснато му крещяла и нямало да позволи някой да му крещи отново. Аз му се извиних, помолих го да си помисли, той ми каза, че като съм му креснала се разплакал, толкова мъчно му станало. След ден му се обадих пак, казах му, че ще отида при него, не искаше, каза, че това му е решението, няма какво да ми каже повече, просто край, искал да е сам, да си гледа рабботата......сринах се изведнъж, станах виновна, за поведение на приятелката му, когато не съм го познавала......дни преди да се скараме, направихме резервция за почивка, той толкова чакаше този момент, когато ще сме заедно и ден и нощ.....питах го какво ще кажа на детето, след като той му беше обещал нещо да му изпълни след месец- мълчи.
Моля ви момичета, може ли да разгадаете поведението му, защо направи така, какво го спря, какво го отдалечи от мен за ден? Използваше като причина повишаването на тона ми, което не е поводът за крайното му решение.
Ох, много ми е тежко, влюбих се като първата глупачка, той наистина изглеждаше сериозен.
Какво му стана!?