Тъпо ми е да питам, но още по-идиотско се чувствам, че изчистих с прахосмукачката. Вярваща съм, научена съм, че на големи християнски празници не се чисти, но съм забравила, нищо че свекърва ми днес ходи на гробища, като се върнахме вкъщи и пуснах прахосмукачката. тотално изперках. Майка ми като разбра ме направи на нищо и сега ми е още по-гадно. Мисля си да запаля една свещичка и да се помоля за прошка. Вие какво ще ме посъветвате?
- Публикувана: 14 юни 2008, 22:05 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2008, 14:08 ч.
Забравих, че е Черешова задушница и изчистих
Освен това го знаех!
И аз се опитвам да ги спазвам църковните празници, но за днес забравих. 
Вчера ни бяха на гости едни приятели от София, и днес, след като си тръгнаха, изчистих къщата, без даже да се замислям, съвсем забравих...
Вчера ни бяха на гости едни приятели от София, и днес, след като си тръгнаха, изчистих къщата, без даже да се замислям, съвсем забравих...
Майна,да идем до св,Марина да запалим свещ!
И аз от 1-2 години се опитвам да ги спазвам тези празници,но все забравям
...В Библията пише - не кради , не убивай, не лъжи , никъде не пише, да не се пере, да не се чисти и т.н.
Снощи имахме гости. Тръгнаха си след 2 часа и аз веднага си легнах. Започнах с миенето на чините и чистенето тази суртин. До кога трябваше да оставя мивката пълна? И сме в ремнот. Просто няма начин да не мина поне веднъж с прахосмукачката и парцала из цялата къща. Поне майстори днес нямахме
хъмз... аз знам по принцип, че не се пере, не се шие, но не знаех, че не трябва да се почиства. Така, че явно и аз днес съм прекрачила забраните според православната църква. И ние сме в едни ремонтни дейности и се налагаше да почистим.
И въпреки всичко, аз мисля, че това са правила, измислени от хората, а не от Бог и според мен са повече като суеверие, отколкото като повели. Или може би просто се опитвам да се оправдая. Незнам... Но стореното, сторено, така че и да се тормозим и да не се- просто нищо не можем да променим. Единствено да се помолим и да се поуспокоим.
Аз като се замисля стигам до заключението, че чувството за вина не идва от Бог. Той ни изобличава, а не ни обвинява.
Ох почнах много да философствам. Явно и аз се чувствам гузна.
И въпреки всичко, аз мисля, че това са правила, измислени от хората, а не от Бог и според мен са повече като суеверие, отколкото като повели. Или може би просто се опитвам да се оправдая. Незнам... Но стореното, сторено, така че и да се тормозим и да не се- просто нищо не можем да променим. Единствено да се помолим и да се поуспокоим.
Аз като се замисля стигам до заключението, че чувството за вина не идва от Бог. Той ни изобличава, а не ни обвинява.
Ох почнах много да философствам. Явно и аз се чувствам гузна.
