Търся идеи за "игри" развиващи мисленето!

  • 2 121
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 587
Или иначе казано как и кога накарахте децата си да мислят?!
Имам една книжка с животни и си играехме като аз задавам въпроси,а дъщеря ми "отговаря".Например "кое от животните на тази страничка има дълги уши?",тя мълчи, мълчи и аз подсказвам.Следващият път когато я попитам вече знае,но то е защото е запомнила моята подсказка,а не защото го вижда в книжката и предценява сама,че на зайчето са му дълги ушите.Досега постоянно съм задавала въпроси от сорта на : "Папка ли при баба?";"Студено ли ти е?";"Спинка ли следобяд? и т.н. и винаги си получавах отговори.Но наскоро открих че тези "отговори" са просто произволно избрано "да" или "не" и в повечето случай не отговарят на истината.Пробвах и с тъпи въпроси ("Скача ли от шестия етаж с баба?",отговор - "да") и окончателно се убедих,че детето ми не мисли и дори не се и опитва.Иначе запомня всичко и говори много и постоянно,тоест не е съвсем "тъпичко".
Не знам дали не е още малка за "мислене",затова и питам кога вашите деца започнаха да го правят,както и очаквам предложения как да развивам това качество.

# 1
  • Мнения: 1 896
Най-големи усилия в тази посока синът ми полага, когато иска нещо и търси начин да изрази желанието си-тогава развива усилена мисловна дейност по какъв начин да ми 'подскаже' какво точно иска да се случи. Другият момнет в който го улавям, че се замисля е когато иска да ми покаже нещо, което му е направило силно впечатление-някое дете, кола, животно или съоръжение което сме видели докато ходим по улицата.Сочейки към обекта привлякъл вниманието му ми казва:"Мама, виж кола".Тогава започвам да го питам:'Какво прави колата?', 'Кой я кара?', 'Къде стои?', 'Какъв цвят е?'. На въпростите на които не може да ми отговори все още, сама си давам отговор и му обяснявам или пък го поправям ако сгреши.Така, когато сам е проявил интерес към нещо по-лесно усвоява и запаменява  новата информация.
На въпроси, които в момента не го вълнуват и не занимават съзнанието му най-често получавам механични отговори, които не осмисля.

# 2
  • Мнения: 2 018
Най-големи усилия в тази посока синът ми полага, когато иска нещо и търси начин да изрази желанието си...

Моя син пък му е намерил лесното -  Rolling Eyes когато иска нещо започва да вие сякаш е попарен. Отскоро го забелязвам, че действа по този начин.  Sad Въобще не си напъва мозъчните клетки.
Още не може да говори ясно, но си мисля, че все пак трябва да се опитва да ми каже, а не да пищи. Казвам му, че няма смисъл от виенето, а да ми каже, че иска вода примерно - "га-га" / така си я е кръстил.  Laughing

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 481
Или иначе казано как и кога накарахте децата си да мислят?!
Имам една книжка с животни и си играехме като аз задавам въпроси,а дъщеря ми "отговаря".Например "кое от животните на тази страничка има дълги уши?",тя мълчи, мълчи и аз подсказвам.

Просто ме уби с този въпрос!







# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 481
Или иначе казано как и кога накарахте децата си да мислят?!
Имам една книжка с животни и си играехме като аз задавам въпроси,а дъщеря ми "отговаря".Например "кое от животните на тази страничка има дълги уши?",тя мълчи, мълчи и аз подсказвам.








newsm78

# 5
  • Мнения: 5 877
Не знам кога и как, тоест не помня, тя е вече на пет. По принцип винаги се старая да не я подценявам.
Гледам да не й представям готови решения, а да разсъждавам на глас пред нея, да показвам кога съм сбъркала и понякога да й давам сама да прецени важни за нея неща - какво да си облече, за да не й е студено и да се харесва, какво да вечеряме и т.н.
Друго - на въпроса "защо" по едно време започнах да отговарям - а ти как мислиш? И сама да я питам - според теб това защо е еди-как си?
Как да направим, че... примерно хем да успеем да поиграем, хем да приготвим вечерята.
Казвам й, като имам някакъв проблем. Да не си мисли, че ние сме всесилни и всезнаещи и само спускаме вселенската мъдрост към нея.
Когато се получи някое недоразумение или пък когато четем за някой герой, който нещо си там е сглупил, винаги обсъждаме какво е помислил, как е по-правилно и т.н.

# 6
  • Мнения: 3 367
Oswen казаното от Анда играем на "какво ще стане ако..." особено в колата и на дълъг път; измисляме рими ; играем на "искам да съм..защото.."; измисляме нетрадиционни употреби на вещи ; със стефан играем на по-прости "мами момче ли е или не"/ "ядем ли тухли" и пр..

# 7
  • Мнения: 2 587
Или иначе казано как и кога накарахте децата си да мислят?!
Имам една книжка с животни и си играехме като аз задавам въпроси,а дъщеря ми "отговаря".Например "кое от животните на тази страничка има дълги уши?",тя мълчи, мълчи и аз подсказвам.

Просто ме уби с този въпрос!

Че кое му е толкова убийствено? newsm78
Дъщеря ми познава животните,знае и частите от тялото.Все си мисля че като погледне в страницата(на която има ТРИ животинки,не хиляди) ще може да различи на кое са му дълги ушите.Просто не иска да го прави.Явно не й е интересно.Точно затова искам идеи за други подобни игри.

със стефан играем на по-прости "мами момче ли е или не"/ "ядем ли тухли" и пр..

Ами на "ядем ли тухли" най-вероятно е да получа отговор "да" и като започна да обяснявам защо Не го правим,вече никой не ме слуша.Гледа ме в очите, но умът й не е там.

# 8
  • Мнения: 2 018
Вниманието на децата е доста нетрайно и лесно се отвлича. Може би възрастта е малка или пък трябва да се поднася по забавен начин инфото.

# 9
  • Мнения: 3 367
jmoto- няма дълги обяснения, казвам "аз мисля, че не яден тухли",при 1ва възможност му давам да пробва и така..или казвам "неееееееееее,пробвай пак" -като цяло се опитвам да го държа ангажиран и активен него ,не аз да говоря (мразех като дете да питам нещо просто и после 4 часа да слушам обяснения)

# 10
  • Мнения: 25 441

Че кое му е толкова убийствено? newsm78
Дъщеря ми познава животните,знае и частите от тялото.Все си мисля че като погледне в страницата(на която има ТРИ животинки,не хиляди) ще може да различи на кое са му дълги ушите.Просто не иска да го прави.Явно не й е интересно.Точно затова искам идеи за други подобни игри.


А ти формулира ли му на детето понятието "дълги уши" и изобщо що е то "дължина"?  Laughing

Виждам, че си много амбициозна, не е зле да почетеш малко детска психология, по-точно как се развиват мисловните процеси при децата и техните етапи, за да не извадиш очи, вместо да изпишеш вежди.

# 11
  • Мнения: 2 587


А ти формулира ли му на детето понятието "дълги уши" и изобщо що е то "дължина"?  Laughing

 

Детето много добре знае какво значи "дълги уши",както и гледайки едно детско филмче само решава че на слона хобота е.... цитат:"дълъг и то мнооооого".
И не мисля че съм амбициозна-детето е на две години и половина,не е пеленаче.А и въпроса съвсем не беше за това.Попитах за игри,тъй като книжката не й е интересна(на самата книжка пише че е за деца от две до три години и има примерни въпроси и предложения по темата).
Моля за отговори по темата,а не нападки и заяждания!

# 12
  • Мнения: 5 877
Знаеш ли, според мен мисленето не е нещо, което се учи с конкретна игра. По-скоро е нещо, което се получава в процеса на общуване с детето. И от личен пример, когато мислиш на глас или водиш интересен разговор с някого.
Иначе игри има, вземи "Изкуството да бъдеш родител" или "501 занимания с деца", или нещо подобно. Има много хубави идеи, а и на вас със сигурност ще ви хрумнат още по-хубави.

Между другото, детето ти мисли, естествено - може би се закача с теб, предизвиква те, играе на някаква игра, включваща случайни отговори... може би го забавлява твоята реакция. Може би усеща, че правиш нещо нарочно, че го поставяш в ситуация, в която то е все едно "изпитвано".
Пробвай да му зададеш въпроси, които имат конкретни последствия за него - не "скачахте ли с баба през балкона", а "да ти изям ли шоколада"? Да видим дали отговорите ще са толкова напосоки  Mr. Green
Моята версия е, че детето просто ти прави напук. Че много добре знае за какво става въпрос и просто отказва да играе по правилата ти.. Дете, което говори много, може много добре да мисли - мисленето се основава на езика, някои теоретици дори приравняват двете неща. Тъй че няма място за тревога.

# 13
  • София
  • Мнения: 62 595
Всяка игра развива мисленето. Няма да навлизам в подробности, но природата го е измислила много хитро - колкото повече едно дете играе, толкова повече се научава да мисли и действа, накратко, учи. Ние като модерни хора си мислим, че само ученето от учебници и енциклопедии или играенето на шах развива мисленето. Няма такова нещо, дори съм склонна да мисля, че подценяваме играта като начин на учене във всеки един момент, независимо дали е спонтанна или организирана. Не е случайно, че човешките деца имат най-дълго детство - те имат най-много да учат докато станат възрастни индивиди. И елементарната игра на кукли или колички,  която и да е друга игра има своята стойност в развитието на децата. Независимо какво правят, те мислят (което е в природата на всички хора).

# 14
  • Мнения: 25 441

Моля за отговори по темата,а не нападки и заяждания!


Точно по темата още веднъж те съветвам да почетеш повече, преди да изискваш от детето си. Детското развитие си има етапи, които не могат или поне не е здравословно да се прескачат. Запознай се с видовете мислене, виж кое от тях е специфично за конкретната възраст, пък чак тогава търси начини да го развиваш.

Общи условия

Активация на акаунт