Имам една книжка с животни и си играехме като аз задавам въпроси,а дъщеря ми "отговаря".Например "кое от животните на тази страничка има дълги уши?",тя мълчи, мълчи и аз подсказвам.Следващият път когато я попитам вече знае,но то е защото е запомнила моята подсказка,а не защото го вижда в книжката и предценява сама,че на зайчето са му дълги ушите.Досега постоянно съм задавала въпроси от сорта на : "Папка ли при баба?";"Студено ли ти е?";"Спинка ли следобяд? и т.н. и винаги си получавах отговори.Но наскоро открих че тези "отговори" са просто произволно избрано "да" или "не" и в повечето случай не отговарят на истината.Пробвах и с тъпи въпроси ("Скача ли от шестия етаж с баба?",отговор - "да") и окончателно се убедих,че детето ми не мисли и дори не се и опитва.Иначе запомня всичко и говори много и постоянно,тоест не е съвсем "тъпичко".
Не знам дали не е още малка за "мислене",затова и питам кога вашите деца започнаха да го правят,както и очаквам предложения как да развивам това качество.