Нервно-психологическо развитие на бебето

от nnnina:
Ето ти развитието на речта и езика по месеци:


В края на 0 м. – плаче интензивно при неприятни усещания
В края на 1 м. – гласни звукове А, И, съгласен Х, по-рядко К
В края на 2 м. -  гърлени звукове КГХ, в комбинация с гласна Е
В края на 3 м. -  „гукане”, първи вериги от срички, гласна У, отваря уста и я движи, когато човек говори срещу него – т.нар първично подражание
В края на 4 м. – отделя слюнка „като балончета” върху устните, радостно „пищи”, съгласни звукове МБВ
В края на 5 м. – ритмични вериги от еднакви срички, гласна О, вокализира в отговор на човешка реч, опитва се да „бръмчи”
В края на 6 м. – своеобразно ‘дърдорене” – навързва различни ясни срички, с различна интонация
В края на 7 м. – гласна Ъ, тананика си като се приспива само
В края на 8 м.   – шепти, като си говори само ( този период мойе да се появи и по-късно 10 12 месец, като това не се смята за отклонение), може да „бръмчи”, подражава на различни шумове, казва двойни срички без значение, търси майка си или баща си след запитаване
В края на 9 м. – ясно сричково удвояване на еднакви срички, поватрящи се 2, 3 и повече пъти, част от тях със значение, реагира по различен начин на похвала или забрана
В края на 10 м. – фонетично правилно подражание напознати срички, имитира интинация, търси познат човек или предмет при назоваване от възрастния, като обръща глава, разбира „ела”, „дай”
В края на 11 м. – първи бебешки думи, казва най-малко две бебешки смислени думи, които обозначават хора или предмети, реагира на забрана, чрез кратковременно прекъсване на дейността, казва целенасочено мама и тати, търси след запитване предмет, с които е играло преди малко
В края на 12 м. – еднодумни изречения с интонация, изпълнява прости поръчки от едно действие, казва най-малко три бебешки смислени думи, които обозначават хора или предмети, търси след запитване нговата храна или чаша
В края на 13 м. – тананика си,като модулира силата и височината на гласа си, познава най-малко една телесна част, разбира командата „отвори”
В края на 14 м. – казва най-малко две двусрични думи, в които има различни гласни и съгласни, посочва най-малко две картинни изображение след команда „Къде е ..?’
В края на 15 м. – назовава предмет, след запитване „Какво е това?”, показва къде му е корема, разбира и изпълнява двойни инструкции
В края на 16 м. – използва целенасочено „дай” и „ам”, иска”още”
В края на 17 м. – повтаря спонтанно последната чута дума от изречението, посочва най-малко четири картинни изображение след команда „Къде е ..?’
В края на 18 м. – използва целенасочено „не” и „няма”, звук Ц, познава най-малко три телесни части
В края на 19 м. – използва прости изречения от две думи, посочва най-малко осем картинни изображения след команда „Къде е ..?’
В края на 20 м. – назовава най-малко 8 предмета на картинно изображение, имитира животните, разбира „топло” и „студено”
В края на 21 м.- назовава най-малко 2 действия, изобразени на картина, разбира „голямо” и „малко”
В края на 22 м. – използва собственото си име, когато говори за себе си, показва ръката си, като я поглежда
В края на 23 м. – образува изречения на детски език от 3 думи, разбира „тежко” и „леко”, назовава елемантарни храни – вода, бисквита...
В края на 24 м.   -  назовава най-малко 12 предмета на картинно изображение. Звукове СЗ, посочва най-малко две форми на движение, изобразени на картина, отговаря с „да” и „не”, звук Л
В края на 25 м. – използва ‘Аз”, разбира най-малко два предлога
В края на 26 м. - образува изречения на детски език от 4 думи, отговаря на въпроса „Какво правиш с...?” най-малко за две неща
В края на 27 м.- различава малко и много, казва две, за неща, които са повече от едно
В края на 28 м.  – използва форми за притежание „на мене”, „на тебе”, вместо мой, твой; разбира значението на двойни въпроси
В края на 29 м.   – използва мнойествено число, но неправилно като гранатична форма, показва си брадата
В края на 30 м.  – образува изречения на детски език от 5 думи, звукове ЧШ, съчетава съществително и прилагателно име, използва сегашно време
В края на 31 м.  – задава въпрос „защо?”
В края на 32 м.  – повтаря правилно поне едно изречение от 5 думи, знае дали е момче или момиче
В края на 34 м.   –използва изречени от 6 думи, различава най-малко две дължини,
В края на 36 м.  –назовава свойства и качества на предмети, опитва се да използва правилно минало време, пита „Какво е това?”, контролира силата на гласа си, опитва се да съгасува думите по дор и число, използва „ще” и „мога”, познава „ляво” и „дясно”
В края на 48 м.  – Формулира правилно въпрос, внимава минимун 5 минути, когато му се разказва или чете нищо, изпълнява две несвързани команди, казва цялото си име, отговаря на въпроса „Как”, разказва собствени преживявания, измисля си приказки, изразява намерение за бъдещо действие, , използва правино единствено и множествено число, разказва последователно два епизода от една случка, звук Р
В края на 60 м.   – изпълнява серия от три заповеди, използва слойни изречени и разпознава части от онект, познава връх и основа на предмет, разпознава липсващи части и нелепости на изображение, изключва един от четири предмета по даден признак, повтаря правилно прости ритми
В края на 72 м.  – назовава адрес и телефон, мойе да обясни къде живее, разказва смешки, определя местоположение и посока, отговаря на въпроса „защо”, разказва 3 до 5 епизода от една случка, определяначало и край на резказ, може да обясни значението на дума, може да назове „обратното на..”, може да обясни „Какво ще стане ако....?”, използва правилно „вчера”, „днес” и „утре”, пита за значението на непознати думи.

После следва постъпване в училище и до този перод се счита за завършено в основни линии развитието на устната реч, наблчга се върху писмената

Тъкани

 При многоклетъчните организми клетките се специализират, за да изпълняват определени функции. Клетките с подобна структура и функция се обособяват в групи. Тези групи заедно с междуклетъчното пространство образуват тъкани. Съществуват четири основни вида тъкани - епителна, съединителна, мускулна и нервна.

 І. Епителна тъкан - клетките са плътно прилепнали една до друга с малко междуклетъчно пространство. Епитела е два вида покривен и жлезист.

1.Покривен - външния слой на кожата постила гръдната кухина, коремната кухина кухините на храносмилателната, дихателната и отделителна система. Покрива кръвоносните съдове. Основна функция на покривния епител е защитна, следвани от всмукателна при червата и отделителна при бъбреците.

2.Жлезист - клетките са приспособени да произвеждат и отделят секрети наречени хормони. Тези клетки изграждат жлезите. Жлезите са външна секреция и вътрешна секреция. Едните изливат секретите си направо в кухините на органите, а другите в кръвта и тя ги разнася. 

ІІ. Съединителна тъкан - изградена е от разнородни клетки и изобилно междуклетъчно вещество. Тази тъкан свързва останалите тъкани при формирането на органите. Съединителната тъкан се разделя на два основни типа.

1.Със защитна и изхранваща функция

2.С опорна функция.

 Съединителната тъкан със защитна и изхранваща функция бива:

·        рехава влакнеста обвива подкожието, кръвоносните съдове, нервите.

·        мастна - подкожието, бъбреците

·        мрежеста - кръвотворните органи - далак, костен мозък

Основна функция на съединителната тъкан е депо за вода, соли, гликоза, топлоизолатор е и защитник от болестотворни организми. Съединителната тъкан с опорна функция се намира в органите на опорно-двигателната система. Тя бива:

·        плътна влакнеста - сухожилия, обвивка на мускули, капсули на стави.

·        хрущялна - ставите, ушна мида, нос, гръклян

·        костна - изгражда костите. Клетките са подредени в концентрични кръгове изпълнени с междуклетъчно вещество. В най-вътрешния цилиндър минава малък кръвоносен съд, който изхранва клетките на тъканта.

Към съединителната тъкан можем да отнесем и кръвта. 

ІІІ. Мускулна тъкан - осигурява предвиждането на организма. Изградена е от клетки притежаващи две основни свойства възбуди мост и съкратимост. Различаваме няколко вида мускулна тъкан.

1.     Напречно набраздена - състои се то огромни клетки на дължина достигат от 1см до 12см. В цитоплазмата им са разположени миофибрилите - белтъчни влакна изградени от тъмни и светли участъци. Те придават свойството на мускулното влакно да се съкращава. Този вид тъкан изгражда скелетните мускули, съкращава се волево, командва се от главния мозък.

2.     Сърдечна мускулна тъкан - тя е напречно набраздена, но клетките са по-малки. Съкращава се не волево, ритмично. Импулсите се зараждат в самата ней, а се регулират от вегетативната нервна система.

3.     Гладка мускулна тъкан - клетките са едноядрени, дълги 0,1мм и не са напречно набраздени. Изгражда стените на вътрешните органи - стомах, черва, пикочен мехур и др. и стените на кръвоносните съдове. Съкращава се неволево, регулира се от вегетативната нервна система. 

ІV. Нервна тъкан - изгражда органите на централната нервна система - главен и гръбначен мозък и на периферната нервна система - нервите и нервните възли.

Нервната тъкан се състои от неврони и помощни клетки-невроглия.

Неврона има две функции - възбудимост и проводимост.

Устройството на неврона се различава от останалите клетки. Той притежава характерните за всяка клетка органели, но и съществено се отличава. Формата му е звездовидна с няколко израстъка. Единият винаги е много по-дълъг и 9се нарича АКСОН. Той провежда импулсите от тялото на неврона навън. Останалите израстъци се наричат дендрити. Те провеждат импулсите обратно отвън към клетката. Дължината на дендритите е рядко на д 1мм, докато аксоните достигат и над 1м. Всеки аксон завършва със специални окончания пригодени да се залавят за дендритите на друга клетка. Връзката помежду им се осъществява с помощта на специално вещество - медиатор. Тялото на неврона и дендритите са покрити само с клетъчна обвивка, а аксона е покрит с миелинова обвивка. Тялото на неврона и дендритите образуват сивото мозъчно вещество, а аксоните - бялото мозъчно вещество. 

НЕРВНА СИСТЕМА

 Нервната система осигурява единството във функцията на всички клетки, тъкани, органи и системи на човешкия организъм. Също така осъществява връзката на човешкия организъм с околната среда.

При човека нервната система бива:

·        централна - обхваща главния и гръбначния мозък

·        периферна - обединява нервите и нервните възли

·        соматична - възприема сигналите от заобикалящата ни среда и контролира волевите движения

вегетативна - регулира вътрешните органи

Нервната система основно се проявява чрез рефлексите. Пътя за осъществяване на рефлекса се нарича рефлексна дъга. Реакциите са придобити и вродени 

ГРЪБНАЧЕН МОЗЪК 

Намира се в канала на гръбначния стълб. Дълъг е около 45см. И дебел около 1см. Горния му край преминава в продълговатия мозък, а долния изтънява и завършва при 2поясен прешлен. Гръбначния мозък има три обвивки

·        външна - твърда съединителна тъкан

·        средна - нежна и прозрачна

·        вътрешна - мека, лежи върху самия мозък. Богата е на кръвоносни съдове. 

Пространството между тези обвивки е запълнено с течност, която омекотява ударите.

Гръбначния мозък е изграден от сиво мозъчно вещество във вътрешността си и бяло от външната страна. При напречен разрез наподобява пеперуда. От двете страни на гръбначния мозък излизат 31 двойки гръбначномозъчни нерви. Всеки нерв започва с две коренчета - предно и задно. Задното коренче е образувано от сетивни нервни влакна, носещи информация от тялото към гръбначния мозък. Предните коренчета се образуват от двигателните нервни влакна носещи информация от мозъка към тялото. Двете коренчета се сливат и образуват гръбначно-мозъчния нерв. Ако се прережат задните коренчета, тази част на тялото, с която се свързани те, губи чувствителността си , но запазва движенията. Ако се прережат предните коренчета, тази част остава неподвижна, но чувствителна.

Функциите на гръбначния мозък са:

1.       Проводна - свръзка с главния мозък и тялото

2.       Рефлексна - в него се осъществяват по-голяма чест от рефлексите.

3.       Вегетативна - регулира процеси извън волята - потна секреция, тонуса на гладката мускулатура, изпразване на пикочния мехур, на дебелото черво, контракциите при раждане и много още други. 

ГЛАВЕН МОЗЪК

Намира се в черепната кутия. Средно тежи 1350гр за мъжете и 1250гр за жените. Тази разлика се получава от по-развитата мускулатура при мъжете. Главният мозък е окончателно оформен около 20години. Характерно за мозъка е, че човек се ражда с определен брой неврони и ти още при раждането изгубват способността да се делят. Нарастването на мозъка се дължи на доразвиването на нервните клетки и най-вече на миелиновата обвивка. Разликите в масата на мозъка не са мерило за умствените способности. Главния мозък е обвит с три обвивки, както и гръбначния мозък. Първият се разделя на няколко части.

1.       Мозъчен ствол - включва продълговат мозък, мост, среден мозък.

2.       Малък мозък

3.       Междинен мозък

4.       Краен мозък 

МОЗЪЧЕН СТВОЛ

1.     Продълговат мозък - пресечен конус с разширението нагоре. Контролира жизнено важни функции - сърдечна дейност, дишане, храносмилане. Най-малкото нарастване води до смърт. Още тук се намират ядрата на някои рефлекси, като кихане, кашляне, бозаене, слюнкоотделяне.

2.     Мостът - намира се над продълговатия мозък. Наподобява сложно кръстовище на автомагистрали.

Тук се намират ядрата за допир, натиск, температура, болка в главата.

3.     Среден мозък - намира се над моста. Състои се от междинна част, четирихълмие и мозъчни крачета.

Мозъчните крачета са връзка с кората.

Междинната част - регулира движенията на тялото, очите, мускулния тонус

Четирихълмието - центровете на зрението и слуха.

4.     Междинен мозък - Намира са над и пред средния мозък, скрит в полукълбата на крайния мозък. Състои се от два хълма и подхълмие.

Хълмовете - съчетават информацията - зрителна, слухова, вкусова, обонятелна и т.н.

Подхълмието - регулира вегетативните процеси в организма. Тежи само 4гр., но регулира жизнените процеси като: обмяна на водата, въглехидратите, мазнините, кръвното налягане, съня, телесната температура. Участва в контрола на поведението - апетит, страх, ужас, радост, половите инстинкти. Подхълмието е и жлеза с вътрешна секреция - произвежда хормони, които се стичат и складират в химофизата. Н една част от хормоните влизат в кръвта и стимулират хипофизата да произвежда собствените си хормони. Подхълмието е известно като хипоталамус.

5.     Малък мозък - намира се над моста и продълговатия мозък. Състои се от междинна част - червей и полукълба. Свързан е с двигателния апарат - запазване на равновесието, положението в пространството и координация на движението. Регулира съкращението на мускулите и регулира тонуса им. 

КРАЕН МОЗЪК

Най-силно развит - покрива всички останали дялове. Състои се от две полукълба свързани с дебела връзка - бяло вещество - мазолесто тяло. Полукълбата се състоят от сиво вещество - кора и бяло вещество, което се намира под кората. Има много ядра разположени в основата на мозъка и в долната повърхност на полукълбата се намира обонятелен мозък.

Мозъчната кора е силно нагъната - гънките увеличават повърхността й, която достига до 2200 - 2600см2 Всяко полукълбо се разделя на четири основни дяла - челен, теменен, тилен, слепоочен. Невроните в кората са около 10милиарда. Мозъчната кора е орган на висша нервна дейност. Цялата съзнателна дейност на човека е скрита в двете полукълба на кората. Кората е разделена на зони.

Двигателна зона - дясна половина регулира лявата част на тялото и обратно. Дължи се на прекръстосване на пътищата.

Зона на човешката реч - лявото полукълбо.

Зона за кожно-мускулна сетивност - допир, болка, натиск от срещуположната половина на тялото.

Зрителна зона

Слухова зона

Обонятелна зона, вкусова зона

Зона на равновесие

Главният мозък е един от най-кръвоснобдените органи. Той е чувствителен към липсата на кислород.

Главният мозък е предпазен от сътресения чрез четири “водни възглавници” - четири кухини изпълнени с течност.

От главния мозък излизат 12двойки черепномозъчни нерви. 

Вегетативна нервна система

Основната й функция е да регулира вътрешните органи и да поддържа равновесието в тялото, да участва в реакциите на поведението.

Изградена е от ядра в главния и гръбначния мозък и периферни нерви.

Процесите регулирани от вегетативната нервна система не се поддават на волята.

Тя има два дяла - симпатиков и парасимпатиков. Те са с противоположен ефект върху органите. 

Ендокринна система

Единството и съгласуваността на жизнените функции се постига благодарение на два механизма - нервен и хуморален. За нервната регулация говорихме. Хуморалната се осъществява от ендокринната система. Органите на ендокринната система са жлезите, а веществата произведени от тях са хормоните. Повечето хормони днес са изучени и се синтезират изкуствено. Когато жлезите образуват повече хормони от нужното, говорим за хиперфункция, когато количеството е по-малко - за хипофункция. Ендокринните жлези в тялото са: хипофиза, щитовидна, надбъбречни, околощитовидни, полови, задстомашна жлеза. 

Хипофизата

Намира се под междинния мозък. Голяма е колкото грахово зърно. Има два дяла - преден и заден. Хипофизата заема централно място в ендокринната регулация. Тя е връзката с междинния мозък и регулира дейността на останалите жлези. Предния дял образува шест важни хормона. Най-важен от тях е хормона на разтежа. Хипофункцията води до изоставане в растежа, а хиперфункцията до гигантизъм. Това се получава ако аномалията настъпи в детска възраст. При възрастните хиперфункцията довежда до болестта акромегамея - нарастват крайните части - ръце, крака, език, нос. Други хормони регулират лактацията при кърмачките, кафявия пигмент на  кожата, черния дроб, сърцето, мускулите и останалите жлези. Задния дял - склад за хормоните на междинния мозък. Единият хормон е антидиуретичния, другият е окситоилен и контролира раждането. 

Щитовидна жлеза

Намира се под щитовидния хрущял и  има формата на щит. Тежи около 50гр. и има два дяла. Произвежда два хормона с почти еднакво действие, съдържащо йод. Тироксин - стимулира обмяната на веществата, регулира телесната температура и растежа. Влияе върху умственото развитие. Хиперфункцията - води до базедова болест - увеличава се жлезата, изпъкват очите, пулса се учестява, нервна възбудимост. Хипофункцията - ако е в детска възраст - кретенизъм - изоставане в растежа и умственото развитие. Хипофункцията при възрастни води до мекседем - забавят се обмяната на веществата, кожата става суха, пада кръвното налягане, появяват се отоци по кожата. Ако липсва йод - се получава ендемична гуша. Няма смущение във функциите, а само е уголемена жлезата. 

Околощитовидни жлези

Четири малки телца разположени по задната повърхност на щитовидната жлеза. Приличат на оризово зърно.  Хормона им регулира обмяната на калциевите и фосфорни соли. Хиперфункцията - извлича Са и Р от костите и те стават чупливи. Намалява възбудимостта на мускулните клетки. Хипофункцията - развива болестта тетания - гърчове по цялото тяло или отделни части, тъй като мускулните клетки са превъзбудени. Отстраняването на околощитовидните жлези води до смърт. 

Надбъбречни жлези

Триъгълни шапки на горната част на бъбреците. Състоят се от сърцевина и корова част. Сърцевината - произвежда адреналин и норадреналин - регулират кръвното, червата, обмяната на веществата, превръщат гликогена в гликоза. При стрес те увеличават секрецията си. Коровата част - отделя хормони регулиращи обмяната на въглехидратите, белтъците, солите, половите функции и имунната защита. Надбъбречните жлези приспособяват организма в състояние на тревога и напрежение.

Задстомашна жлеза

Големината и достига 15-22см. Прилича на тристенна призма. Тя е жлеза с вътрешна и външна секреция. Външната й секреция се състои в отделянето на ензими участващи в храносмилането. Вътрешната секреция се състои в това, че отделя хормоните инсулин и гликоген. Инсулина помага обмяната на въглехидратите - превръща гликозата в гликоген. Гликогена има обратната функция - разгражда гликогена да гликоза. Хипофункцията води до захарен диабет. 

Полови жлези

Те са също жлези с външна и вътрешна секреция. При мъжете те са семенниците, а при жените - яйчниците. Мъжкият хормон се нарича тестостерон - регулира формирането на вторичните полови белези. Хипофункцията води до евнухоидизъм, висок ръст и недоразвити полови белези. Женските хормони - регулират вторичните полови белези. Контролират цикличните промени - менструация и овулация. 

Опорно-двигателна система

В състава на опорно двигателната система влизат костите, свързани в скелет и мускулите. Скелетът е пасивната част на опорно-двигателната система, а мускулите-активната. Те заедно осигуряват преместването на тялото в пространството. Някои кости имат и допълнителна функция - защитна. Образуват кухини, в които са разположени важни органи - мозък, гръбначен мозък, сърцето, белите дробове. Костите са изградени от костна тъкан, хрущялна, влакнеста, мрежеста, съединителна. В междуклетъчното пространство се намират вещества, които придават определени свойства на костите. Минералните соли ги правят твърди, а органичните вещества - еластични. Когато се роди детето - преобладават органичните вещества. Затова децата са с еластични и меки кости. С времето количеството на органичните вещества намалява, а се увеличават минералните соли - костите стават чупливи и твърди. Костната тъкан е изградена от плътно и гъбесто вещество. Те придават издръжливост и здравина на костите. Съществува закономерност при подреждането на плътното и гъбестото вещество в зависимост от натоварването на коста. Спазва се принципа : Най-голяма издръжливост при изразходване на най-малко количество костно вещество. Относително голяма лекота съчетана със значителна здравина. Коста отвън е покрита с подкостница. Тя е богато кръвоснабдена - така изхранва коста.

Скелетът на човека е изкраден от 206 кости. Разделят се на три основни вида.

1.     Дълги кости - те осигуряват бързи движения с голям размах. Наподобяват лостове. Дългите кости са изградени от тяло и два края. Тялото е изградено от плътно костно вещество в средата на което има канал. При новородените е изпълнен с червен костен мозък - произвежда кръв. С нарастване на организма преминава в жълт костен мозък и изгубва кръвотворната функция. Тялото прилича на цилиндър, а краищата са удебелени и са изградени от гъбесто вещество. Една част от тях е покрита с хрущял образуващ става.

2.     Къси кости - изграждат гръбначния стълб, китката и ходилото. Осигуряват здравина, подвижност и гъвкавост.

3.     Плоски кости - черепния покрив, гръдна кост, ребра, лопатка, горна част на тазовата кост. Те образуват кухини, където се поместват важни органи.

Късите  и плоски кости са изградени от два слоя плътно костно вещество, между които се намира гъбесто костно вещество с червен костен мозък произвеждащ кръв. Костите нарастват благодарение на хрущялната тъкан на дължина, на дебелина нарастват чрез надкостницата. 

Свързване на костите.

Костите могат да бъдат свързани неподвижно, полуподвижно, подвижно.

Неподвижно - черепа и двете тазови кости - свързват се чрез специален шев - костите влизат една в друга или чрез срастване. Полуподвижно - възможно е слабо разместване на костите една спрямо друга. Подвижно - осъществява се чрез ставите. Ставата е изградена от ставни повърхности, ставна капсула, ставни връзки. Ставните повърхности са гладки покрити с хрущял, вдлъбнати или изпъкнали. Ставната капсула затваря хермически ставната кухина, изпълнена е със специална течност улесняваща триенето. Ставните връзки са всъщност плътна влакнеста съединителна тъкан, които подсилват ставната капсула, като свързват двете кости. 

Кости на главата

Мозъчен череп - 4единични и 2двойки кости. Всички тези кости ограждат черепно-мозъчната кухина. Отдолу тя е ограничена от черепна основа, а отгоре от черепен покрив.

Клиновидната кост е разположена в средата на черепната основа. В черепната основа има отвор чрез който се свързват продълговатия мозък и гръбначния мозък. Решетъчната кост разделя двете очни кухини и е горната част на косната кухина.

Челната кост образува предния свод на черепа, тилната кост образува задния свод на черепа. Двойките кости - теменни и слепоочни затварят черепната кухина отгоре и встрани.

Лицев череп - двойните кости са горночелюстни, носни, ябълчни, небцови, единичните кости - долночелюсна, реалник подезичник.

От всички тях подвижна е само долночелюстната. 

Кости на туловището /гръбначен стълб и гръден кош/

Гръбначен  стълб

Състои се от 24 прешлен - шийни, гръдни и поясни, кръстна кост - срастнали 5 кръсти прешлена, опашна кост 3-4 недоразвити опашни прешлена. Прешлените са така устроени, че ограждат кухината. Разположени един над друг прешлените образуват канал, в който се намира гръбначния мозък. Прешлените се свързват с хрущялни дискове, стави и връзки. Хрущялните дискове са ресори поемат натоварването, което променя дебелината им. Най-малки са шийните прешлени. Първият шиен прешлен се нарима атлас. Наподобява пръстен с две елипсовидни ставни повърхности, където се поместват два израстъка на тилната кост. Вторият прешлен се нарича аксис. Със специален зъбовиден израстък той се свързва с атласа. Първата връзка между атлас и тилната кост осигурява движението на главата нагоре и надолу. Втората връзка между атлас и аксис осигурява движението встрани.

Гръдните прешлени са по-малко подвижни. Правят устойчив гръдния кош и са опора на горните крайници.

Поясните прешлени - най-големи и най-подвижно свързани. Тялото може да бъде гъвкаво.

Кръстната кост има триъгълна форма и се свързва с тазовите кости.

Опашната кост е недоразвита. 

Гръден кош

Изграден е от гръдните прешлени, гръдна кост и 12двойки ребра. Гръдната кост е разположена отпред - прилича на удължена плоча. Ребрата приличат на тесни извити пластинки чиито пред0ен край преминава в хрущял. С единия си край реброто е свързано подвижно за гръден прешлен, а с други неподвижно за гръдната кост. Последните две двойки са плаващи не се свързват с гръдната кост. Мястото на свързване за гръбначния стълб е по-високо от това на гръдната кост. Така гръдния кош се повдига при дишане.

 Кости и стави на горния крайник.

Скелетът на горния крайник е изграден от рамен3ен пояс и свободен горен крайник.

Раменния пояс включва ключицата и лопотката. Ключицата е дълга кост като разтегнато S заловена е отпред з гръдната кост, а отзад за лопотката. Тя има триъгълна форма. На нея се намира ямката на раменната став. За лопатката се захваща много мускули.

Свободния горен крайник се състои от мишница, предмишница, китка и ръка.

Мишница - образува се от раменна кост, която с лопатката образуват една много подвижна става - раменна става.

Предмишница - включва две кости - лъчева и лакътна кост. Раменната кост се свързва с костите на предмишницата чрез лакътна става. Тя е по-ограничена в движенията. Лъчевата кост в долния край е захваната към палеца, а лакътната към малкия пръст.

Китка - състои се от  8 къси малки кости наредени по 4 в две редици.

Първата редица се свързват с лъчевата кости и й образуват лъчево-киткова става, а втората редица се свързва с костите на дланта.

Ръка - състои се от 5предкиткови кости и 14кости на пръстите - 2за палеца и 3 за останалите.

Палеца само при човека се противопоставя на останалите. 

Долен крайник

Изградена е от пояс и свободен долен крайник.

Пояс - нарича се таз - състои се от две тазави кости - кръстната и опашната кост. От задната страна тазовите кости се залавят за гръбначния стълб със полуподвижвна косно-тазова става, отпред са свързани с плочка влакнест хрущял. Таза е опора за тялото и гръбначния стълб, място за залавяне на много мускули. От двете страни на тазовите кости се намират ямките за тазобедрената става.

Свободен долен крайник - включва бедро, подбедрица, ходило, бедро - бедрена кост - най-дългата и здрава кост в горната си част образува тазобедрената става - здрава става с по-ограничени движения от раменната подбедрица - две кости - голям пищял и малък пищял. Последния е свързан неподвижно, а големият - в горния край образува коленната става. Характерно за тази става е, че се може да се разгъва повече от 1800 - специални ставни връзки ограничават движението. В долния край големия пищял и малкия се свързват с ходилото.

Ходилото - 7 задноходилни кости, 5 предноходилни кости, 2 кости на палеца и по 3 кости за останалите образуват ходилото.

Първата задноходилна кост са свързва с двата хрущяла в глезената става. Костите на ходилото са така свързани, че образуват свод. Тежестта на тялото пада върху три точки - пета - основа на първия и петия пръст. Сводът осигурява пружиниране при ходене, бягане, скачане. 

Скелетни мускули

При човека са над 500. Те са активната част на опорно-двигателната система.

Мускулите имат разнообразна форма и размери в зависимост от функцията им. Дългите са разположени по крайниците, а плоските в туловището. Мускулът се състои от - тяло, сухожилия, фасция. Тяло - активната част. Изградено е от мускулни влакна, кръвоносни съдове и нервни окончания. Сухожилие - съставено е от плътна съединителна тъкан. Обикновено едно сухожилие се свързва с една кост, друго сухожилие с друга кост. Всяка глава на мускулното тяло си има отделни сухожилия. Фасция - обвивка от съединителна тъкан. Може да обвива мускула, група от мускули и цялата мускулатура на дадена част. 

Мускули на главата

Биват два вида - мимически и дъвкателни.

Мимическите - единият им край е закрепен за кост, а другия вплетен в кожата. Те променят израза на лицето.

Дъвкателните - 4двойки. Започват от различни части на черепа и се залавят за долната челюст. Така я придвижват. Мимическите и дъвкателните мускули участват и в речта. 

Мускули на шията

Те са многобройни. Наклоняват и въртят главата. Движат гръкляна и смъкват долната челюст. 

Мускули на туловището

Биват гръдни, гръбни и коремни

Гръдни - движат раменния пояс, мишницата и извършват дихателните движения. Разделят се на голям гръден мускул, междуребрени мускули, диафрагма.

Гръбни - държат изправен гръбначния стълб и участват в движенията на раменния пояс. Биват мускулни изправящи туловището - най-здрави и силни, трапецовидния мускул, широк гръбен мускул. 

Мускули на корема.

Те са широки и плоски - движат туловището напред и го завъртат по надлъжната му ос. Участват в нормалното положение на органите в коремната кухина. 

Мускули на горния крайник.

Делтовиден мускул - отвежда горния крайник в раменната става. Двуглав мишничен - сгъва лакътната става.

Триглав мишничен  - разгъва лакътната става.

Мускули на ръката - осъществяват фините движения на пръстите. 

Мускули на долния крайник.

Тези мускули поемат тежестта на цялото тяло. Те са едри и силни.

Седалищни мускули - осигуряват изправен стоеж и разгъват тазобедрената става.

Четириглав мускул - разчупва подбедричната в коленната става

Мускули, които привеждат тазобедрената става

Мускули, които сгъват коленната става

Триглав мускул на прасеца - чрез ахилесовото сухожилие се залавя за каста на петата. Той сгъва ходилото и глезената става. 

Мускули на ходилото.

Поддържат свода на ходилото и сгъват и разгъват пръстите.

Основни свойства на мускулите са: възбудимост и съкратимост. При възбуда мускула преминава от спокойно, във възбудено състояние. Предимно възбудата се предава по химичен път - завършва с торбичка, в която има химично вещество - ацетилхолин. При нервен импулс, ацетилхолина се излива и предизвиква възбуда на мускула. Това става за 5-10хилядни от секундата. Мускула може да се възбуди и от механични дразнения.

Съкратимостта - способност на мускулите да скъсяват дължината си и така преместват костите. Мускулите извършват определена работа. Големината на мускулната сила зависи от броя на мускулните влакна и от подреждането им. В спокойно състояние в мускулите се поддържа едно леко напрежение наречено мускулен тонус. Той не изчезва никога. Умората е състояние, при което мускула не може да се съкращава и да извършва работа. Тя изчезва след почивка. Умората настъпва в следствие изчерпване на енергийните запаси и на натрупани странични продукти от работата - млечна киселина. Ритмично натоварваният мускул работи по-ефективно и се уморява по-бавно. 

  Наде, страхотна си!
  Браво и Мерси!   

Здравей Петя, ние тук си говорим за хора, имаме една мама биолог - файъербърд - по тези въпроси се обърни към нея - ако постинга ти не е шега или апостроф