Как бихте реагирали, ако....

  • 2 606
  • 56
  •   1
Отговори
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
Как бихте реагирали, ако 2, 3, 4... годишното Ви дете ви посяга?
Днес в парка бях свидетел как една красива 2 годишна госпожица крещеше нещо на майка си, удряше я, пищеше и се мяташе ядосана.
Майката нявъзмутимо седеше на пейка и гледаше настрани, все едно нищо не се случва.
Това ли е правилната реакция?
Определено да се разкрещи или нашамари дъщеря си също не е правилно. Но пък да се оставя малката пикла да я шамари и да я игнорира също не е.
Как вие бихте реагирали?
Случвало ли ви се е?

Моя син само на игра се опитва да ме хапе или щипе, но му обяснявам, че ще ме боли и той спира.

# 1
  • Oslo
  • Мнения: 659
Не ми се е случвало, сигурна съм, че заслугата дори да не си го помислят е моя... Не са ми крещяли, да не говорим пък за удряне.Мисля, че нещо във възпитанието на малката дама е сбъркано още в началото на процеса.

# 2
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
Е,не рано е още.
По скоро е кризата при двегодишните.Случаи всякакви.Въпреки ,че моите не са го правили. Wink

# 3
  • Мнения: 4 564
децата правят каквото видят и говорят каквото чуят
със сигурност  посягането го е видяла някакъде от други деца , телевизия , семейство
аз с малкия минах през всякакви кратки периоди на хапане , скубане , посягане  са радост бързо се оттучихме и сега някой много трябва да го ядоса  за да реагира по такъв начин
мислила съм си че са някакви инстинкти , но после се светнах че е копирал от някъде
аз никога не съм реагирала с невъзмутимо на такива прояви  и престана когато разбра че да скубиш  и удряш боли , дори съм го скубала за да му покажа какво е чувството и хич не му хареса

# 4
  • Мнения: 2 307
Никога не ми е посягала!
Много ще ми е неприятно ако го направи,дори и на игра,въпреки,че разбирам ,че е малко дете !

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Правила го е , но мерки съм взимала веднага. И не се е повтаряло.  Мисля си, че ако не бях обърнала внимание щеше да се повтаря тази ситуация многократно, защото щеше да мисли, че не е кой знае колко лошо това държание.

# 6
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Ами, добра реакция, по мои впечатления. Опитвала съм се да спирам, да обяснявам, понякога съм се ядосвала, файда няма.

Напоследък правя нещо, което действа при моя син (а мен би ме вбесило  Wink) Почвам да се смея и казвам "Вижте, едно дете набило майка си" Той започва да се смее и спира, нищо възпитателно няма в подобна реакция, но нещо напоследък съм загубила вяра във възпитателните мерки по отношение на мойто и просто чакам-обикновено, два месеца след останалите, акълът му се появява  Laughing.

# 7
  • Мнения: 17 402
Случвало се е да я нашамаря, както и да я гушна, за да се успокои. НЕ толерирам да посяга на когото й да е. Да се тръшка колко си ще.

# 8
  • Мнения: 1 632
На тръшкане не реагирам,просто се обръщам и им минава бързо мерака.1 път ми посегна синът ми и се направих,че плача, и бях много сърдита,като спрях да му говоря близо час,и не изпълнявах желанията му.И до там беше с посягането.

# 9
  • Мнения: 1 896
Може би бих хванала ръцете на детето и бих му обяснила, че така не се прави и защо не се прави така.
Бих показала разочарованието и огорчението си от това му поведение.
Но не бих подминала и игнорирала подобно поведение.

# 10
  • Мнения: 9 814
Всяко действие има противодействие.
Поведението на децата ни е в почти 90% от случаите копиране на нашето поведение.

# 11
  • Мнения: X
Това е нещото, което със сигурност не позволявам за нищо на света и се боря със всякакви средства и методи. Голямата се опита някъде около 2-рата година, но пресякох опитите и много бързо. Как? Ами хващах и ръката, много сериозно и се карах и ако повтореше я наказвах - да си седи в стаята, да не и говоря, ама нещо се случваше. Случвало се е и да я плясна. Забраних и много категорично тези опити и така.

# 12
  • Мнения: 24 467
Да, минавали сме през такива етапи. При нас по- скоро ме дърпаше яростно за ръката или ме удряше по ръката, когато не изпълнявах някакво негово желание. Просто му хващах ръцете най- спокойно и го отвеждах в стаята му. С леден глас винаги му заявявах едно и също- не го бия, не позволявам и той да бие и да си стои сам докато реши, че може да се държи прилично. Напусках след това стаята моментално. Периодът трая около месец, всъщност съвпадна с т.нар. "тръшкане".
Моята рецепта- предимно спокойствие и последователност. Все пак следва да се реагира, не да се стои и чака безмълвно, да се обяснява- винаги спокойно с прости думи, винаги едно и също.
И не беше виждал да се посяга- никой в къщи не го прави, не е ходил на детско заведение, с малки деца не обичаше да играе. Просто някаква инстинктивна реакция при неудовлетворяване на желание, чийто вид зависи от темперамента на детето, който пък е вроден и винаги различен с този на останалите. Реакцията е първосигнална при малките.
С малкия пък не сме минавали през такива неща. При него беше хвърляне на играчки и късане на тапети, но не е имал яростни периоди, просто съвсем нормални бебешки реакции.

# 13
  • Мнения: 2 090
Случваше се понякога както играем и да посегне да ме удари Stop.Хващах му ръчичката здраво,и му казвах че не трябва да прави така(освен ако не иска да си играе сам а това е най-големият му кошмар).Обикновено не повтаряше,а  макар и в малкото случаи в които се случваше(в началото),тогава го наказвах да стои сам в стаята си,и без играчки Rolling Eyes.Бързо му пресякох мераците  Peace.

# 14
  • Мнения: 46 437
Как бихте реагирали, ако 2, 3, 4... годишното Ви дете ви посяга? ...

Правилната реакция е различна за всяко дете, а и от 2 до 3 и от 3 до 4 разликата е огромна, различно реагирам според възрастта.

София не го е правила много често, но се е случвало преди да стане на 3 г. И да, пълния игнор беше единственото, което помагаше.

Опитвала съм всичко - говорене, хващене на ръката, наказание и т.н., но всичко водеше само до истерия, понякога от рев не й стигаше въздух и повръщане  Crazy след като стана на 3 г. все едно дойде друго дете, истериите изчезнаха, а сега на близо 4, вече в 90% от случаите се справям само с говорене  Peace

Общи условия

Активация на акаунт