За коловозите..

  • 4 522
  • 79
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 3 359
Онези коловози, в които неизменно се влиза след нарастването на задълженията и отговорностите.
Работата, децата, домът, изобщо всичко онова, което се превръща в ежедневие, един кръг, в които започваш да се въртиш и неусетно животът влиза в релси, които понякога малко отегчават, независимо, че носят спокойствие, сигурност и прочие.
Въпросът ми е дали понякога ви се иска да излезете от тези коловози?
И дали го правите изобщо, или остава само мисъл в главата?
Как връщате блясъка в очите, вятъра в косите и изобщо бушува ли понякога тази лудост в главите ви?
Поглед на възхищение, от страна на непознат мъж..
Шофиране без цел и посока с определена музика в колата..
Танци със стара бойна дружка, която ви разбира без думи, само по интонацията на гласа ви..
Също така ме интересува как възприемат мъжете ви тези ви моменти?
Усещат ли приближаването на бурята? Оставят ли ви търпеливо да отмине или се борят със зъби и нокти, за да ви върнат в нормалните ви измерения?
Нека уточня, че не говоря за крайности, а само за леки нюанси, така да се каже.
Не знам дали ме разбрахте какви мисли ме занимават, но ще се раздвам да си поговорим по тази леко луда тема.

# 1
  • Мнения: 78
Опитвам се да не влизам в коловози...
За сега живота ми е доста динамичен и разнообразен,
но сигурно ще ми се случи... Една екскурзия
би свършила работа  Thinking

# 2
  • Мнения: 3 405
Държа посоките здраво. Променям ги плавно.
Понякога се движа с бясна скорост. Вятърът тогава ме пронизва до кости.
Но общо взето съм фен на бавното движение, така имам възможност да се любувам на гледката, да спра, ако нещо ме привлече, да се отколня внимателно. Няма защо да бързам.
Мъжете около мен? Питай тях  Grinning

# 3
  • Мнения: 2 386
И аз се боя от коловозите, затова и не съм се качила на влака. Все още подтичвам около гарата и не ми стиска.

# 4
  • Мнения: 851
Напълно разбирам за какво питаш! Аз съм в един такъв коловоз от много време. И понякога ми се иска да подишам различен въздух, но няма как без да сгафя. Затова си позволявам да правя малки забежчици, ама съвсем малки, с които да се залъжа. Засега се получава, но докога...

# 5
  • Мнения: 2 161
И аз съм в коловоза,невъзможно ми е да не бъда.Но през определени периоди започвам да се чувствам неспокойна и дотежи ли ми ежедневието,отбивам.Azzy спомена за шофирането без цел.Снощи бях на Златни пясъци,навръщане слушах музика в колата и запраших безцелно.Обиколих хууубавичко града и чак тогава оставих приятелката си пред дома й.Тя ми казва:ти си луда,но аз разбрах,че тя е наясно защо го направих.И мисля,че й хареса.Погледите на чуждите мъже също ме карат да заблестявам,въпреки,че, между нас казано,не са ми нужни.Не са ми нужни самите мъже,незнам от колко време чужд мъж не ме е вълнувал.Но да ме гледа одобрително,о,да ме гледа одобрително и пожелателно...умирам от удоволствие.Не танцувам и не пея,защото твърде не умея,но обичам да бъда само с приятелките си някъде,за кратко и с много наситена програма.
Мъжът ми ли как ме приема?Той ме познава като петте си пръста.наблюдава ме много внимателно,това го знам.И засега успява с непредвидени за мен моменти да ми върне сладостта от брака,когато ми натежи.

# 6
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
мене ме спасява движението, извън коловоза! среща, природа, комплимент, понякога една усмивка или шега! внимание отвън, морето, книга,телефонно обаждане с хубава новина!и семейните дискотеки, тогава сме някак слети, родители и дете! хармония! или един дълъг маршрут с колата, хиляди км пред нас, да разполагаме с нощта за да видим морето и изгрева!зависи от състоянието, такова и ле4ението на рутината!

# 7
  • Мнения: 2 759
                     Влязох, и много ми тежи... Най-вече ходенето на работа, и всъщност ужасно многото време, което отделям за работата си... Тежи ми много, избеснявам чак, търся начини, но засега си остават само в главата ми  Tired...

# 8
  • Мнения: 4 841
Да не изключваме и варианта, когато си се носил във всички възможни посоки и си залитал и от най-малкия полъх на вятъра; попадал си на места, от които едва си се измъквал, както и на такива, на които не би се върнал за нищо на света...

Тогава добрия, стар, отъпкан коловоз, се оказва най-привлекателния начин да ... се поспреш, самоопределиш, насладиш на предвидимостта на мига.

Засега ми харесва. Но може би защото съотношението свободно летене:коловоз е 5:1 като продължителност Peace

# 9
  • Мнения: 85
И аз се боя от коловозите, затова и не съм се качила на влака. Все още подтичвам около гарата и не ми стиска.


и аз така...влакове много а един не избрах да се кача...вече си мисля дали нетрябва да сменя превозното средство... на самолет например   Thinking

# 10
  • София/Варна
  • Мнения: 2 413
Аз гледам да не влизам много много в коловоза на живота. Все намираме начин със съпружието и дребния да си направим живота интересен - спонтанни излизания извън града, импулсивни срещи с приятели, пътувания до екзотични дестинации.
Да не забравя и няколкото дружки от отчетната, които направиха така, че майчинството ми да е наситено с много приятни разпивки. Наздраве, мацки!

# 11
  • Мнения: 4 965
Неизбежно е да не влизаме малко или много в определени коловози, но пък всеки човек е хубаво да има своите малки "бягства". Аз ги имам - понякога това е оставането сама, друг път разходката без чадър в някой пороен дъжд; понякога е лудото танцуване в някоя дискотека, друг път е изненадващото заминаване нанякъде или пиенето на бира на "лафче" с някоя "стара" приятелка; понякога е невинното флиртуване с някой красив екземпляр от мъжки пол, друг път е шопингът; понякога е почивката някъде с приятелки и много спа, друг път е "отвличането" на половинката някъде извън къщи на романтичен уикенд; понякога е вдетеняването покрай собствените деца, друг път е пушенето на балкона със собствените ми мисли в малките часове и т.н.
Не обичам еднообразието (вж. подписа ми).
А половинката ми? Той обича сигурността и спокойствието и тази моя моментна лудост го обърква - започва да се притеснява и да ревнува. Опитвам се и него да го въвличам в моите малки бягства и тогава му харесва, ама не винаги...
Благодарна съм, че работата ми е такава, че ми позволява постоянно разнообразие, пътувания и повишаване на адреналина. В семейството предпочитам спокойствието, но пак в умерени дози...

# 12
  • Мнения: 2 386
Мен пък така описаните откраднати моменти на щастие ме натъжават. Напомнят безгрижното детство, веселата и бурна младост и после.. влакът тръгва. Колкото и да излизаш от коловозите, все трябва да се върнеш в тях. Иначе не става.

(Може да греша, защото още нямам дете, което да осмисля останалите моменти. Не съм се решила и това е.)

# 13
  • Мнения: 3 405
Няма нищо лошо в коловозите, или в руслото, или на познатите релси. Уютно е, познато е, а и нищо не пречи да се отклониш, да смениш бавния влак с влак-стрела, да заобиколиш, да полетиш и пак да се върнеш на утъпканата пътека  Simple Smile

# 14
  • Мнения: 3 447
Мен пък така описаните откраднати моменти на щастие ме натъжават. Напомнят безгрижното детство, веселата и бурна младост и после.. влакът тръгва. Колкото и да излизаш от коловозите, все трябва да се върнеш в тях. Иначе не става.
Така е. Натъжават. И детето не помага даже.

Общи условия

Активация на акаунт