Плашещата истина за българските болници

Успокой се малко и постни това, което трябва да прочетем.

Там е линка,за момент го изпуснах,но мерси за бтрзата реакция

Снимките...,ах,снимките...виждала съм го това наяве.
Отвратително е.

Миналата година бяхме 2 пъти в Инфекциозна. Трябваше да снимам и там!

Брат ми на 14 години се разболя от вирусен хепатит докато лежеше в една стая с болно циганче с неуточнена диагноза (познайте каква). Какво да кажа повече?!
Брат ми бе вътре за банални изследвания, за които липсваха направления, но за хоспитализиране - дал Бог!

 

Това наистина е отвратително. Ние с моя син също сме били в инфекциозна, и единственото предимство от Пирогов сигурно е че има легло и за майката. Но каква мрасотия е там, не е истина. Паюжината беше на 7/8 пласта, не е обирана с години. Не знам от опит в Пирогов как е , моля се да не ми се налага да узная. Мога да кажа, че не навсякъде е така. В Национална кардиологична болница е много различно. Там стаите са за 2 деца и две майки. Има телевизор, гардероби, шкафове, мивка. В отделението има занималния за децата, с компютри, телевизори, ДВД и много играчки. Има си столова, с хладилник който се ползва от майките. Чисти се най-малко по 2 пъти на ден, но се чисти старателно. А за отношението на лекарите и сестрите - какво да кажа, освен че са добри професионалисти са и хора. Минават на визитация по 2/3 на ден, сестрите винаги са готови да поговорят с теб, да те успокоят малко и т.н. Същото е и с херурзите и анастезиолозите. Задължително идват предния ден да говорят с родителите, да обеснят какво точно ще правят, да те подготвят, да ти дадат надежда и т.н.
Та дано в Пирогов и Инфекциозна вземат пример от НКБ, и не само от нея.

За съжаление и аз имам опит с болниците, като най-травмиращият, естествено е с детето. Няма да навлизам в подробности. Не беше Пирогов, но снимките успешно дублират и онази реалност. Само дето нямаше самостоятелен санитарен възел, а обща тоалетна в отделението и за децата, и за възрастните. Само ще кажа, че през цялото врее се притеснявах да не лепнем някоя вътреболнична инфекция и постоянно ходех с един памук и бутилка спирт да чистя всичко, до което се докосва моето 2-годишно дете. В стаята в един момент санитарката реши да си оставя кофата и парцала, с които чисти цялото отделение, включително и тоалетните. Сещате се какъв скандал вдигнах, но по правилата, които бях научила наизуст, докато кръстосвах болничния коридор изнервена от безсънието и притесненията по детето. По едно време настаниха в стаята дете с неясна диагноза, но с много висока температура, а майката беше сополива и кашляща, при положение, че моето беше много отслабнало и можеше да лепне всичко и да отнесем още седмици в мизерията След излизането от болницата няколко месеца се страхувах да не сме се обзавели с хепатит А, например или с някаква друга "екстра".
Няма какво да крия, детето няма никакви спомени, но на мен това много зле ми се отрази. Не можех да повярвам, че влизайки в болницата вместо да се почувствам по-сигурна, че детето ще се оправи, бях ужасена, че може да се излекува едно, а да се разболее от нещо друго заради ужасната хигиена и на всичко отгоре никой няма да е виновен.

Ужас! Боже, боже дано никога и на никой да не се налага да изживява и вижда такива неща. Аз за себе си бих издържала, но за детето бих се побъркала. Съчувствам на всички майки минали през такова нещо и им се възхищавам на силата!

Вижте какво намерих!
Относно ремонт на павилиони Южен и Среден на Инфекциозна Болница.
http://dv.parliament.bg/?page=a&master=11&Document=18622
Дали наистина са ремонтирали поне тези два павилиона?

Потресена съм Ще ми се да замълча, защото всъщност не знам какво точно да кажа Освен едно, което не ми дава мира от няколко дни...Предстои ми раждане, ходих да разглеждам една болница...какво да ви кажа, картинката ви е ясна...Но всички, всички без изключение ми обясняват как най-важното е да има добри специалисти, условията се изтърпяват някак...Съгласна съм, така е.. Но защо да нямаме и двете, по дяволите Толкова ли е непостижимо в едно болнично завдение да име едновременно добри лекари и нормални условия на бит и хигиена

И аз съм била в болница, знам какво е
Не мога да си кривя душата- персонала беше безупречен!
Обаче другото...
Всъщност има и болници и отделения, където успяват да се справят...не говоря само за материални условия, макар че и те са много важни в такъв момент...
Пирогов, инфекциозна...това са болници с голямо значение, които поемат случаи, които не се взимат на други места

Декември месец лежахме с малкия в инфекциозна болница...
За всеки, който може да смята е ясно, че бях бременна с малкия...
Думи нямам...
Благодаря на д-р Мангъров, за това, че се постара да ни пуснат, защото детето ми беше ЗДРАВО!!!
Защо и кой им разреши да държат здравото ми дете и мен с бременния корем там, незнам, но знам, че ни измислиха безумна диагноза, за да си оправдаят разходите
Аз не успях да събера сили да напиша какво се случиваше там, защото нямам сили да го преживея отново.
Дано децата ни са здрави

много точно описано... Това е цялата и гадна истина. 
И ако можеше тоз материал да грабне вниманието на някой чужд журналист...
Евентуално в Токуда е друго. Но дали разполагат с точно тези най-добри бг специалисти?! 

За жалост и аз имам опит с болниците от, който и до сега сънувам кошмари ( образно казано). Когато бебето ми беше на 2 месеца, се наложи да влезнем в болница. Лежахме в Александровска, в детско очно отделение. Платих такса за придружител - 5 лв. на ден. Бях изумена. Бебе на 2 месеца... Ако не искам да плащам, оставям бебето и си тръгвам. Не, че 5 лв са нещо, но ми се стори огромна глупост, още повече , че реално нямаш избор да си оставиш детето, няма кой да се грижи за него. Не че щях да го оставя, никога, именно за това се отказах от други детски отделения, защото не се разрешава придружител, но както и да е.  А отделението трудно може да се нарече детско. За хлебарките не ми се говори. Започваха от размера на ориз, до размера на огромно бобено зърно. Избор има, каквито поискаш. Оставяхме лампата да свети, защото иначе полазват бебето. Ставаш нощем и усещаш как стъпваш по тях. Общо взето стоях през нощта будна да си пазя бебето да не го налазят. Имаше едно момиченце на около 4 годинки, на втория ден получи обрив, оказа се, че е от хлебарките. Изпратиха ги да си отиват, след два дни се върнаха, а на детето му нямаше нищо вече.  Точно до леглото на бебето ми нямаше мазилка на стената, по скоро плочките бяха опадали.. Едно петно от около 2-3 кв.м. и от там основно излизаха хлебарките. Но пък лазеха из цялата стая абсолютно спокойно. Оказа се, че в отделението за възрастни нямаше места, та съжителствахме в стаята с две баби, едно момче на 17-18г., и още няколко деца, като едното момиче беше циганче на около 15г. Да, преживяхме една седмица в абсолютен кошмар. Не ми стигаше притеснението покрай проблема с бебенцето ми, а условията бяха много по зле от колкото изобщо някой може да си представи. Беше края на септември и вече беше станало хладно. Дадоха ми една печка тип "духалка" да стопля стая с размерите на хамбар. Та това е най-общо казано. Плащам си здравни осигуровки, платих си и престоя в болницата, платих си и консумативите. Купих си дори лейкопласт и реванол за превръзките на бебето, защото имали само обикновен лейкопласт, но ме предупредиха, че той можел да раздразни бебешката кожа, та ако искам да си купя друг. Те нямали. Това в детско отделение. Отделно бяха всички други лекарства. За отношението на анестезиоложката също много мога да разкажа, как, когато я попитах за подробности и рискове около упойката 9 все пак става дума за двумесечно бебе), тя със задгробен и заядлив тон, видимо изнервена от въпросите ми, ми каза " вие медицинско лице ли сте...", а аз отговорих "не, майка съм на детето", но то е друга тема. Нямам думи просто. Иначе сестрите бяха разбрани. Позволиха и на съпруга ми да остане една, две вечери, когато нямаше такова преселение от другите отделения. Гадост от главата до петите.