подсъзнанието може всичко

  • 236 544
  • 810
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 029
явно много от вас са чели вече тази книга, други я подминават с насмешка като едно от многото подобни писания ,гарантиращо да промени живота ни.Всеки сам прави избори.И аз бях скептична отначало, все пак съм чела минимум десетина подобни книги и нищо не се е променило...
Вече разказах историята в друга тема, но ето я отново:
2 дни преди Великден разбрахме, че майка ми има плоскоклетъчен карцином на вулвата.Беше ужасно, естествена човешка реакция- всички изпаднахме в ужас, едва ли не я оплакахме жива.Тя беше съсипана, имах чувството , че е готова да се примири с болестта и да се самосъжалява вечно.Това продължи около две седмици.След това една моя приятелка й подари книгата "подсъзнанието може всичко".Сбутахме я при другите книги, естествено без да очакваме кой знае какво четиво.Все пак това е комерсиална литература.Но изненадата ми беше просто удивителна от резултата , който майка постигна след като я прочете.Тя наистина се промени.Промени мисленето, нагласата си, светоусещането, дори външния си вид.Вече беше убедена, че тя владее нещата и, че каквито и да са те, ще са в нейна полза.Накара ме да прочета книгата.Нищо съществено.Нищо ново.Дори не е поднесено особено интересно.Но хора, усещам, че и аз полагам старания да се изграждам отново.И съм доволна.

Мислите ли, че подсъзнанието наистина може всичко?
Вярвате ли в собствените си сили и в тези на мисълта ви?
Вярвате ли в интуицията си?

# 1
  • Мнения: 1 029
ето малка част от книгата:

  ...Организмът е самоизцеляващ се механизъм
Джон Кехоу


Позволете ми да ви представя Мартин Брофман. Той ще ви разкаже своята история:
„На 34 години се озовах в болница и лекарите ми казаха, че имам тумор, обхванал гръбначния ми мозък. Беше злокачествен и диагностициран като навлязъл в неизлечим стадий. Казаха ми, че ми остават от два месеца до една година живот. След няколко седмици на пълно отчаяние реших да опитам да си помогна сам.
Започнах да медитирам два пъти на ден по 15 минути. На въображаем екран, в ума си, изобразявах своето тяло и рака. Всеки път, когато „виждах" тумора, си го представях по-малък от предишния път. Все пак всичко се извършваше в ума ми. Можех да си го представям, както си искам. Мислено виждах как раковите клетки се разпръскват под действието на имунната ми система и си казвах, че ги изхвърлям от тялото си всеки път, когато ходех до тоалетната. Щом дочуех някакъв вътрешен глас, нашепващ ми, че състоянието ми не се подобрява, аз го усмирявах, настоявайки, че в действителност се оправям. Медитирайки, си повтарях непрекъснато: „Всеки ден, във всяко едно отношение аз ставам все по-добре и по-добре", докато не си повярвах.
Освен заниманията с медитация, реших да подкрепя усещанията си за подобрение на състоянието ми и по други начини. Когато в тялото ми възникнеха странни усещания или болка, аз вече не се плашех от мисълта, че това е ракът, който расте и ме приближава към смъртта, а си казвах, че това е „енергия", която действа върху рака, свива го, прави го все по-малък и по-малък и ме кара да се чувствам все по-добре. След това вече очаквах с нетърпение тези усещания, от които преди така се боях.
Постоянно, всеки ден аз си напомнях за начините, по които състоянието ми се подобрява. Внушавах си, че храната, която ям, е изпълнена с енергия, постепенно възвръщаща ми здравето. Напомнях си за хората, които ме обичат и утвърждавах, че тази любов също е енергия, която може да бъде използвана и да ускори процеса на оздравяване.
Нямаше как да знам дали всички тези техники действаха или не, но реших, че ако се чувствам по-добре, значи сигурно са ефикасни. А всеки ден, точно както си внушавах, подвижността и енергичността ми нарастваха.
Минаха два месеца от момента, когато започнах да препрограмирам съзнанието си и дойде време да отида на преглед при лекаря си.
Лекарят остана изумен. От рака нямаше и следа. Той просто не можа да повярва. Реакцията му беше точно каквато я бях визуализирал. Аз тръгнах към къщи да съобщя чудесната новина на жена си и по целия път се усмихвах."
И имайте предвид, че това далеч не е изолиран случай. Съществуват безброй примери за възстановяване на здравето след прилагане на подобни методи.
Спомням си как веднъж казах това на група студенти и една жена стана и сподели следното:
„Още от малка си повтарям: „Аз съм човек, който никога не настива". Винаги съм си казвала това и знаете ли какво? Никога не настивам."
В мига, в който тя спря да говори, се надигна добре облечен мъж на около петдесет години. „Това е много интересно - каза той, - знаете ли, че откакто се помня все си повтарям, че на година мога да понеса една-две простуди". Винаги съм си казвал това и знаете ли какво? Всяка година се простудявам един или два пъти." Ние се засмяхме, но и усвоихме важен урок...
...Серия експерименти, описани от Джером Франк, специалист по плацебо ефекта, прекрасно демонстрират как това, в което вярвате, влияе върху онова, което ви се случва. При експериментите на Франк на пациентите била давана една от три различни субстанции: много слабо обезболяващо, безвредно, но неефективно плацебо и голяма доза морфин.
Две трети от пациентите, които получили безполезното плацебо, но били уверени, че получават морфин, казали, че болките им са изчезнали.
Повече от половината пациенти, на които дали морфин, но им било казано, че взимат слабо обезболяващо средство, съобщили, че все още имат болки.
А когато на пациентите дали плацебо с информацията, че „лекарството" е предизвиквало главоболие при предишни експерименти, то три четвърти от пациентите се оплакали от главоболие!
Това, което пациентите са повярвали, че се случва, се оказало по-важно от онова, което всъщност се е случило. Експертите по медицина отдавна са признали плацебо ефекта, но този експеримент отишъл още по-далеч, показвайки много интересни резултати. Той бил проведен вече и без знанието на лекарите, те също били заблудени и последиците били просто изумителни. Когато лекарите давали плацебо, мислейки, че това е морфин, неговият ефект върху пациентите нараствал. След това експериментът бил изменен. Когато лекарите мислели, че предписват плацебо вместо морфин, действието на морфина отслабвало. Очевидно убедеността на лекарите повлияла на резултатите по същия начин, както и убедеността на самите пациенти. Но как е възможно това? Как мислите на лекарите могат да влияят върху пациентите? Не е ли по-важно какво мисли болният? А може би някак подсъзнателно лекарят предава на пациента своите очаквания за това как ще подейства лекарството? Ако е вярно, това е нещо, което трябва да си спомните, когато се наложи да се грижите за болен приятел или близък. Нашето отношение може да лекува и нас самите, и околните.

ВСЕКИ ЧОВЕК Е РАЗЛИЧЕН

Доктор Патрисия Норис от фондация Карл Менингер, която учи своите пациенти да използват силата на мисълта за борба с болестите, разказва историята на едно деветгодишно момче, което се излекувало от злокачествен тумор с помощта на визуализация тип „Междузвездни войни".
„Гарет Потър се намираше в последен стадий на болестта - оставаха му само около шест месеца живот. Имаше вирулентен, злокачествен тумор. Лечението с облъчване не даде никакъв резултат. Хирургичната намеса беше невъзможна заради местоположението на тумора. Ако паднеше, момчето дори не можеше да се изправи само.
Той започна да си представя своята имунна система като силна и могъща. Използвал визуализация от филма „Междузвездни войни" - мозъкът му бил слънчевата система, а туморът - зъл нашественик. Себе си той си представял като предводител на боен звезден ескадрон, който се сражавал с рака и побеждавал.
Гарет използваше тази техника в продължение на двадесет минути всяка нощ. Отначало неговото състояние се влоши, после постепенно започна да се подобрява. След пет месеца беше направена томограма на мозъка. Туморът беше изчезнал.
След като се стигна до заключението, че лечението с облъчване не помага, беше използван само методът на визуализация".
Всеки човек е различен. Техниката, която е проработила при Гарет Потър, може да не е подходяща за всички. Понякога е нужен по-мек подход към болестта.
Доктор Дейвид Бреслър, директор на отдел по обезболяване в Лос Анджелис, описва техника, използвана от него, за да помогне на пациент. „Човекът имаше страшни болки. Опитахме всичко, за което се сетихме. Накрая се реших да използвам направлявано създаване на образи." Казвайки на мъжа да се настани удобно на един стол, доктор Бреслър го помолил да изобрази болката си възможно най-точно. Скоро пациентът казал, че може да „види" огромно, свирепо куче, захапало гръбначния му стълб. След това пациентът трябвало да си представи, че се сприятелява с кучето, че говори с него. Като направил това, пациентът почувствал, че болката утихва, след няколко сеанса изчезнала напълно. Както и мнозина други, той си върнал здравето едва след като престанал да воюва с болестта.
Спортистът Кевин О'Нийл успял да спаси своята кариера, като използвал силата на мисълта си. След сериозен инцидент по време на колоездене едната му ръка била лошо счупена и това подронило неговата увереност в себе си. Това се случило седмица преди важно състезание по триатлон, но О'Нийл започнал да си представя как влиза в тялото си и собственоръчно сглобява счупените си кости. В резултат на тази визуализация, костите сраснали два пъти по-бързо от очакваното и той бил в състояние да вземе участие в състезанието.
Такива истории могат да бъдат разказвани до безкрай.
Доктор Пол Рение от Ванкувър, Британска Колумбия, обобщава всичко много добре: „Умът е неоползотворен ресурс, който тепърва предстои да бъде напълно изучен. Именно той трябва да стане предмет на щателно изследване". А друг голям авторитет и лауреат на Нобелова награда, Джошуа Ледърбърг, нарича изследването на тази област „най-важната крачка в съвременната медицина."
Нашето здраве е в наши ръце. Ние сме длъжни да играем активна роля при опазване на здравето си и при лечение на организма. Разболявайки се, не трябва пасивно да даваме път на болестта, а да поемаме отговорността за своето изцеление. В крайна сметка, както доктор Алберт Швайцер винаги е казвал, „истинският доктор е вътре в нас."

# 2
  • Мнения: 3 506
Мислите ли, че подсъзнанието наистина може всичко?
Не. Може много, но не и всичко.

Интересна тема.

# 3
  • Мнения: 352
Наистина много интересна тема!   bouquet

# 4
  • Мнения: 1 029
ти прилагаш ли някакви техники?

# 5
  • Мнения: 705
Описаните истории от книгата наистина вече са много. Но хубавото е, че имаме български истории   Grinning

venny_b, благодаря, че ни разказа за майка ти. Как е тя сега? Как се промени живота й?

Аз не съм чела книгата. В много глупаво положение съм - искам да я прочета и я имам в компютъра, но не си я разпечатвам, а и не си я купувам, защото я имам. Все пак ще я прочета от някъде  Grinning

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 5 009
И аз още не съм я чела, скоро си взех книгата му за деца. Много ме впечатли. Наистина е полезна.  Peace

# 7
  • Мнения: 491
Вярвам в интуицията си и в силата на мисълта. Още не съм прочела книгата.

А книгата за деца дали я има някъде в електронен вариант?

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 5 009
Има я навсякъде по книжарниците - "Подсъзнанието може всичко, за деца от 3 до 12 г.", струва 6,99лв.  Peace

# 9
  • Мнения: 491
Благодаря ти  bouquet
Прочетох откъси от книгата, харесаха ми. Отдавна търся подобно четиво, непременно ще си я взема!

# 10
  • Мнения: 1 029
http://www.kehoeducation.com/content/category/2/15/149/

това е сайта на автора и е на български
Книгата наистина не е нещо особено, а като я прочетеш нещо в теб се променя Heart Eyes

# 11
  • Мнения: 1 029
Описаните истории от книгата наистина вече са много. Но хубавото е, че имаме български истории   Grinning

venny_b, благодаря, че ни разказа за майка ти. Как е тя сега? Как се промени живота й?


Майка ми вече е здрава HugМного бързо взе решение (след като прочете книгата) да се оперира и да направи всичко възможно , за да оздравее ( защото в първоначалния критичен период беше отхвърлила тази възможност).В дните преди операцията вече ви разказах, че започна да прилага някои техники, започна да мисли за болестта си като нещо, което е зависимо от нея, а не обратното.Промени гардероба си.Излизахме всеки ден.Събирахме се с приятели.Говорихме за рака, така, като че ли вече е минало.
След това я оперираха.Чакахме новата хистология- познайте- няма и следа от карцинома Praynig
Това според мен не е случайно.Ако беше действала и мислила както в началото, когато разбра , че е болна, едва ли нещата да се наредят така гладко.
А ние мислихме, че тя е здрава преди да е оперирана.Вече го бяхме решили.Така и стана.
Сега мама е добре.Минаха 2 седмици от операцията.Възстановява се.Ходи на работа.Не мисли за рака.Вярва, че е здрава.
Разказа ми, че в Исперих често я питали дали е вярно, че е болна (градът е малък и бързо се разчува) и тя им казвала: Да ви приличам на болна?Няма такова нещо! И това беше още преди операцията.

# 12
  • Мнения: 352
ти прилагаш ли някакви техники?

venny_b ,
Мен ли питаш?  newsm78

Ами аз не мога да цитирам какво правя всъщност,...чета,"отсявам си",опитвам се да работя с мисълта си,общо взето карам по интуиция...и все по-ясни ми изглеждат някои неща !Ама още съм си начинаещ де!  Wink

Майка ми вече е здрава Hug
Вярва, че е здрава.
Разказа ми, че в Исперих често я питали дали е вярно, че е болна (градът е малък и бързо се разчува) и тя им казвала: Да ви приличам на болна?Няма такова нещо!

Моите поздравления за положителния резултат!    bouquet

# 13
  • Мнения: 1 029
Цитат на: Бяло Цвете
Ами аз не мога да цитирам какво правя всъщност,...чета,"отсявам си",опитвам се да работя с мисълта си,общо взето карам по интуиция...и все по-ясни ми изглеждат някои неща !Ама още съм си начинаещ де!  Wink

и аз съм начинаеща.
Значи заедно ще се учим Hug

# 14

Общи условия

Активация на акаунт