Защо не можем да осиновим конкретно дете?

Не държа да съм права, моля написаното да не се тълкува по никакъв друг начин освен в прав текст /няма нищо между редовете/ и чувството ми за хумор да не бъде приемано за сарказъм /о, боже колко предупреждения и обяснения, за да не засегна някой докачлив и да запазя бон-тон/

Такова животно, като "да ти притрепери под лъжичката" нЕма.
1 на 1000 са "познали" детето си по така наречената тръпка.

Мисля си, че този въпрос е като логично следствие от т.нар. "розов период" на форума.

Разсъжденията ми са на база някакъв опит в осиновяването и определено са избистрени с течение на времето. Просто си направих труда да погледна реално на нещата отстрани.

И за да не съм голословна ще дам пример - Милен буквално залепна за нас на първата среща - гушна се, въздъхна и залепна. Нормално - за година и половина беше зажаднял за ласка.
Митето определено на първо виждане можеше да предизвика тръпки в стомаха. И позиви за повръщане. Не лъжа - ей-на - не ви ли трепва.

Съжалявам, ако въпросът ми е бил такъв, че за пишещите тук да е нужно усилие, за да запазят бон тон. Но аз ни най-малко не говоря за това, че едно детенце, което намира родителите си чрез съответната служба, не може да предизвика "трепване" и т.п. Само не мога да разбера защо "машината" не е по-гъвкава. Защо да не може, ако аз срещна такова детенце, което има нужда от родители, да не мога да поискам да ми се разгледат документите, да бъда одобрена и да осиновя точно това детенце. Продължавам да не разбирам кое му е лошото? Не искам да се отмени досегашната система, искам да бъде допълнена, за да се получат повече възможности за деца да намират своите семейства. Освен това, доколкото знам, може да бъркам, но в доста страни по света, вкл. САЩ, е именно така. Много ще се радвам, ако има сериозни доводи, да ги разбера и да се съглася с тях. Ако ли не - още по ще се радвам, ако някога в бъдеще това се промени... 

ibm, въпросът ти е нормален, просто очаквам разгаряне на страстите до червено 

Просто на мен влизането в дома и "избиране" на детенце ми прилича на почукването на дините при купуването - най-накрая остават най-намачканите дини, набедени за зелени или презрели. А всъщност сред тях има много сладки. 

Всъщност, за да съм точна, държа да отбележа, че мнението ми касае осиновяване в по-ранна възраст - до към 2-3 години. Когато детето е по-голямо, мисля че има значение двустранната връзка и тогава има резон в това, което пишеш.

Не можеш да си представиш колко ме зарадва с този отговор, аз наистина отначало си помислих, че съм настъпила в някоя тема-табу и че всички осъществени вече осиновители заклеймяват това. Аз всъщност нямах предвид да си избираш детенце в дом (честно казано, ми изглежда ужасно, а това, дето социалните предлагат среща с детенце, на която ти можеш да го харесаш или не, ми изглежда точно по този начин). Основно имах предвид съвсем друго - когато съдбата те срещне с определено дете, защо да не можеш тепърва да поискаш да осиновиш точно него. Както в случая с моя (макар и доста бегъл) познат и намереното в парка новородено. Или както ти казваш, ако детето е по-голямо и просто си допаднете, и е ясно, че се срещате като половинки на едно цяло... Или ако отидеш в някой дом да занесеш дрешки и изведнъж срещнеш там едно по-различно от всички останали дете... Или както Тити Папазов осинови импулсивно бебето, чиято майка имала СПИН... Сигурно много бюрократи ще кажат, че импулсите не бива да играят в толкова важни дела, но аз  не съм съгласна. Трябва да има начин хората да осъществяват добрите си импулси, просто държавата трябва да следи да не злоупотребяват, вместо да ги прекършва... 

Много голям прозорец за злоупотреби ще се отвори. Какъв ти прозорец - направо врата - порта в полето.

Чудно ми е само аз ли имам мнение по въпроса за "тръпката" 

А по повод харесването или не на детенце - честно да ти кажа повече от половината мами на кафето пред блока са ми обяснявали как хич не им е трепнало като им показали детето, а те очаквали да е като по филмите 

Е, не само ти, но лично аз чувствам някаква умора, когато се отвори пак тази тема, толкова пъти съм го казвала вече... Не, не вярвам в "разпознаването" или "тръпката". Вярвам в това, че някои деца са ти по-симпатични, други по-малко, нормално е. Но това е едно повърхностно привличане.
Разбира се, че е по-лесно да "разпознаеш" дете, което реагира радушно, усмихва се и показва приемане, отколкото друго, което те отхвърля.
Но всички знаем вече от опит, че това не е свързано с някакви мистични събития, а със съвсем реални фактори.

Относно осиновяването на конкретно дете, аз лично,нямам идея как законът да бъде формулиран така, че да не отвори наистина порти за несметен поток.
Понякога и аз тайно негодувам срещу този закон, затова миналата година спрях да ходя в един "дом", защото имаше едно детенце, което ни хареса много с Иринка, а аз започнах да го сънувам... та съвсем подло, но с цел да не давам излишни надежди на това дете, се изолирах.
По ирония на съдбата, сега втората ми дъщеря е там, в същия "дом"... другото детенце го няма.

IBM, не знам какво да ти отговоря, има сериозни основания да променят закона така. За жалост, тук попадат и всички случаи, в които не само родителят може да избере дете, но и детето може да избере родител. Ако имаш обаче конкретен повод, можеш да се заинтересуваш какви са възможностите в този случай за приемно родителство.

По този повод се чудя, дали няма да бъде удачно да направим нещо като библиотека на най-често обсъжданите теми във форума и да я заковем  . Знам, че библиотека има, но може би трябва да се добави нещо, да се изтрие нещо и такива ми ти работи.

хмнц. сложна тема. и много деликатна. аз ще се въздържа от по задълбочени коментари, само ще теоретизирам.
за бебета не би трябвало да има тази възможност. хубаво е, че някой е намерил едно беззащитно бебе в парка, вместо то да измръзне, но това не го прави автоматично подходящ родител за детето.
мнението на социалните работници не е закон, но е препоръка. именно на него се базира при пълното осиновяване решението на съвета да избере от много кандидати еднно определено лице или двойка.
как тити папазов е осиновил едно определено дете е също въпрос на виждане в доста предавания той е героят. ем хубав, ем популярен, ем с добро сърце. въпросът никога не му е бил задаван. явно всички считат случилото се за напълно нормално.

за осиновяването на едно определено дете, навършило 3 години, преминало в следваща институция, с отказ и непожелано от никого, лично човешкото ми мнение е, че би трябвало да се намери някакво решение, при условие, че между въпросното дете и кандидат осиновителите му има изградена дълбока емоционална връзка. но подобна връзка не се изгражда за ден или два.

друг начин е непълното осиновяване, но и там всичко е забулено в сивота, а и не е за всяка уста лъжица, защото от юридическа гледна точка детето има две майки и двама бащи. освен това идва и въпросът, как се запознават родителите и осиновителите. ако на съседите им се роди дете и те не могат в никакъв случай по някаква много обективна причина да отгледат детето, но семейство Х е близко с тях и на всяка цена иска да отгледа детето, непълното осиновяване е напълно законно и възможно. на детето се спестява попадането в дом.

това с трепването и аз го отричам. ако сега попадна в дом за бебета, ще ми трепне при всички, просто обожавам бебоци. ще ми трепне при всяко дете, което видя и знам, че няма родители, които да се грижат за него. ще заработи майчинският ми инстинкт, но това няма да ме направи автоматично добър родител.

та, новият закон е добър. навремето децата се избираха като дини. това ми харесва, онова не  ми харесва. сега не е така, но явно се правят изключения за определени хора . което естествено, поражда въпроси. защо за един може, а за друг не може. логично е и нормално. отговорите би трябвало да дадат тези, които са компетентни.

самите предпочитания за деца са неправилни. работа на социалния работник е да предцени какво дете биха могли да отглеждат дадени хора, кое е по силите им, за кое дете биха били най-подходящите родители. честно казано и момента на сглядата не ми харесва и възможността за размисъл от един месец. не го отричам напълно, но нещо в цялата практика не е както трябва. пак е вид избиране. другото е краткият срок до окончателното решение за осиновяване в полза на осиновителите. за съжаление обаче той е вързан с това, детето да бъде отглеждано вече в техния дом, така че имайки предвид това, даже е дълъг.
може би един хубав ден, в който в така наречените домове няма да има почти никакви деца и за всяко от тях да чакат по 1000 двойки, ще дойде моментът в който един двегодишен изпитателен срок ще е напълно нормален факт.
и сега го има наблюдението от социалните работници в продължение на две години, но повечето от нас знаят, че то не е толкова интензивно, колкото би трябвало. по редица обективни и недотам обективни причини. просто социалните работници са претоварени, както впрочем навсякъде по света.

та така. перфектни закони няма. явното им пренебрегване обаче поражда въпроси. отговори, за съжаление някой наистина компетентен, не дава. остава ни да гадаем..........

След като е имало много такива теми, съжалявам, че повдигнах наново въпроса. Както казах в самото начало, все пак се постарах първо да поровя с търсачката, но не открих действителни доводи. Знам колко е досадно в някой (под)форум да се повдига за 30-ти път някоя тема, но знам и колко лесно понякога се пропускат подходящи теми с търсачката, затова аз самата обикновено отговарям.
Така че много ви благодаря за това, че все пак ми отговорихте. Само че аз пак така и не разбрах какви са реалните вреди за дечицата от това, да бъде разрешено и осиновяването на конкретно дете. Разбрах само, че тук сте в общи линии съгласни с този закон, а аз - не. Мисля си, че ако бъде разрешено това, първо, както вече споменах, ще се отвори широк (и законен) път хората да осъществяват добрите си импулси, а работата на държавата ще бъде само да прецени дали са годни да го направят (и после евентуално да следи). Второ, така ще може да се преотврати попадането на деца в дом - например, точно като в примера на matakosmata със съседското дете, само че да си представим, че, не дай боже, родителите загиват в катастрофа. Защо трябва да се налага това дете да отиде в дом и ако е над 4-5 г., да си остане там до пълнолетие, след което почти да няма шанс да се развива, вместо да мога аз да го осиновя (след проверка от социалните, разбира се)?

Проблемът с осиновяването на конкретно дете е, че не може точно да се формулира, кога се допуска. Допускането може да доведе до практика и кандидат-осиновителите ще могат да обикалят по домовете и да избират. Това автоматично може да доведе до корупция в домовете - предлагане на дете на кандидат-осиновители срещу заплащане и отново се връщаме на момента, в който те ще обикалят по домовете и ще избират. Това е опасението на пишещите по темата.
Предложението да се допуска такова избиране за деца над 3 години е доста примамливо, но отново отиваме на момента, в който то може да бъде избрано примерно на 2 години и да го изчакат 1 година... така че въпросът е доста сложен.
За темата за тръпката - и аз не помня да е имало отделна тема, май сме изказвали мнение тук-там, така че ти нямаш вина, че не си го намерила.

Вредите са, че не са обмислили критерии, по които в едни случаи би могло да е възможно, а в други не. Всъщност би било доста сложно да се създаде подобен закон. Единственото предимство за момента (за конкретно дете) се използва в случаите, когато детето е с тежко заболяване, макар че, това го казвам по-скоро като дочута информация, не съм попадала на такъв формулиран текст в закона.

И ако се настоява за промяна и разсъждаваме от позицията на емоционално създадената близост, то такава би могла да се докаже, предимно когато детето е по-голямо. Тоест, за да могат да вземат предвид доводите и на самото дете, то трябва да има възможността да ги изкаже.

Законът се ражда от жестоката корупция и свободния избор на деца в миналото. За да пресече импулсивно взети решения за осиновяване, взимане и връщане деца по институциите, плащане на ръка на някои недобросъвестни директори на такива институции и още много неприятни и жестоки ситуации за децата.
За жалост, импулсите не винаги са породени от добри намерения, както естествено смяташ ти. Има много хора, които изхождат от други подбуди, колкото и да не ни се ще да го признаем.

П.П. Относно тръпката, не визирах теб, IBM. Това е нещо лично мое и със сигурност много майки няма да се съгласят с мен, сложно е и не искам да се пораждат отново спорове и кавги, затова предпочитам да го обоснова като "умора".

за подобни конкретни случаи законът също е дал възможности, а именно, настаняване на детето при близки или роднини. приемното семейство е също възможност. не е невъзможно, ако човек иска да отгледа едно конкретно дете, да го направи.

Темата е изключително интересна,като в същността и стои въпросът "Положителни и отрицателни страни на законово уредените процедури за осиновяване до 2003г. и след изменението на СК през 2003г."Известно е, че до 2003г. съществуваше възможност за избор на дете.
И в двете процедури има положителни и отрицателни страни, факт е ,че новата процедура предотвратява едни , а отваря вратата за други/ нови и непознати до 2003г./ корупционни практики.Сега съм на работа и нямам много възможност да пиша, но обещавам, че като имам възможност ще ви споделя повече и с оглед на дългогодишно наблюдение на документи.

Благодаря ви на всички!  Лека-полека започва да ми се изяснява и другата гледна точка. Много ще се радвам да науча още! В крайна сметка всеки човек си вярва в различни неща и всеки гледа на нещата от своята камбанария, та е полезно от време на време да се покачи на някоя друга!