И тъй... дойде време да пусна и аз една тема, за която мечтая вече години. Да си го кажем направо: бременна съм!
През март направихме ин витро при д-р Стаменов с минимална стимулация. На пръв поглед реагирах добре на стимулацията, направих 8-10 фоликула с единствения ми яйчник, но при пункцията успяха да извадят само 4 зрели + 1 незряла яйцеклетка. От тях се оплодиха 3 ембриончета, които трансферирахме. И зачакахме. Нямах ама никакви признаци на бременност, нито дори женска интуиция, която да ми подскаже крайния резултат. И аз като много жени, минали по тоя път, изроних купища сълзи, предвкусвайки отрицателния резултат. Слава Богу, друго беше решила съдбата. След радостта ми от положителния тест, започна период на тревога, защото започнах да се подувам и да усещам силни остри болки ниско в ляво. Оказа се вторична хиперстимулация. Около седмица спах седнала я на дивана, я на стола, понеже в легнало положение ме болеше най-много. Хапвах по много малко и наблягах на аспержите (благодаря на Жабчето и моите приятелки от форума, които ми даваха съвети и подкрепа). Пoстепенно коремът спадна и болките поотшумяха. Но кистите от хиперстимулацията си седят и до сега и създават риск за яйчника ми
А как стигнах до тук? Проблемите започнаха когато бях на 15 години. Приеха ме по спешност за операция след остри болки в корема. Оказа се спукана огромна киста, колкото мъжки юмрук,с кръвоизлив в корема. Дълги години след това, когато с мъжа ми решихме да си имаме дете, се върнах отново към онзи кошмар с продължение. Първата година опити не ходихме по лекари и не правехме изследвания. Ходех при разни хомеопати, ама това няма смисъл да се брои изобщо за лечение. Втората година правихме хормонални изследвания, следихме овулация, прегледи при "квартални гинеколози", но слава Богу, така и не съм им се доверявала за стимулации и диагностични интервенции - може би тук ми е помагало шестото чувство. От форума научих за д-р Стаменов и от известно време бях твърдо решила да стана негова пациентка. Когато направихме почти 2г опити, просто си записах час при него и това беше истинското начало на борбата. Последва спермограма, цветна снимка, а след около половин година и първата сериозна диагноза - ендометриоза. Последва лапароскопия и лечение с един непопулярен в България блокиращ препарат - Депо Провера (писала съм за него из темите за ендометриозата). След поставянето на Депо Проверата обаче се сблъскахме с неочакван проблем - оказа се изключително трудно да възстановим редовния менструален цикъл, и следователно да възобновим лечението и опитите. След близо година, цикълът най-после се възстанови. Междувременно се беше появил и лек мъжки фактор. Направихме неуспешна инсеминация, след което взехме твърдото решение за ин витро. Което и се оказа правилното.
Благодаря ви, че изчетохте всичко това. Въпреки че напоследък не пишех много из форума, винаги съм била тук с мислите си. 4 години от живота си прекарах с ежедневна мисъл за форума, с виртуални и реални палци за виртуални и реални приятелки, които срещнах тук
Кураж, момичета, Бог е на наша страна и иска да успеем! 
През март направихме ин витро при д-р Стаменов с минимална стимулация. На пръв поглед реагирах добре на стимулацията, направих 8-10 фоликула с единствения ми яйчник, но при пункцията успяха да извадят само 4 зрели + 1 незряла яйцеклетка. От тях се оплодиха 3 ембриончета, които трансферирахме. И зачакахме. Нямах ама никакви признаци на бременност, нито дори женска интуиция, която да ми подскаже крайния резултат. И аз като много жени, минали по тоя път, изроних купища сълзи, предвкусвайки отрицателния резултат. Слава Богу, друго беше решила съдбата. След радостта ми от положителния тест, започна период на тревога, защото започнах да се подувам и да усещам силни остри болки ниско в ляво. Оказа се вторична хиперстимулация. Около седмица спах седнала я на дивана, я на стола, понеже в легнало положение ме болеше най-много. Хапвах по много малко и наблягах на аспержите (благодаря на Жабчето и моите приятелки от форума, които ми даваха съвети и подкрепа). Пoстепенно коремът спадна и болките поотшумяха. Но кистите от хиперстимулацията си седят и до сега и създават риск за яйчника ми
А как стигнах до тук? Проблемите започнаха когато бях на 15 години. Приеха ме по спешност за операция след остри болки в корема. Оказа се спукана огромна киста, колкото мъжки юмрук,с кръвоизлив в корема. Дълги години след това, когато с мъжа ми решихме да си имаме дете, се върнах отново към онзи кошмар с продължение. Първата година опити не ходихме по лекари и не правехме изследвания. Ходех при разни хомеопати, ама това няма смисъл да се брои изобщо за лечение. Втората година правихме хормонални изследвания, следихме овулация, прегледи при "квартални гинеколози", но слава Богу, така и не съм им се доверявала за стимулации и диагностични интервенции - може би тук ми е помагало шестото чувство. От форума научих за д-р Стаменов и от известно време бях твърдо решила да стана негова пациентка. Когато направихме почти 2г опити, просто си записах час при него и това беше истинското начало на борбата. Последва спермограма, цветна снимка, а след около половин година и първата сериозна диагноза - ендометриоза. Последва лапароскопия и лечение с един непопулярен в България блокиращ препарат - Депо Провера (писала съм за него из темите за ендометриозата). След поставянето на Депо Проверата обаче се сблъскахме с неочакван проблем - оказа се изключително трудно да възстановим редовния менструален цикъл, и следователно да възобновим лечението и опитите. След близо година, цикълът най-после се възстанови. Междувременно се беше появил и лек мъжки фактор. Направихме неуспешна инсеминация, след което взехме твърдото решение за ин витро. Което и се оказа правилното.
Благодаря ви, че изчетохте всичко това. Въпреки че напоследък не пишех много из форума, винаги съм била тук с мислите си. 4 години от живота си прекарах с ежедневна мисъл за форума, с виртуални и реални палци за виртуални и реални приятелки, които срещнах тук
Кураж, момичета, Бог е на наша страна и иска да успеем! 
От сърце ти пожелавам лека и безпроблемна бременност, и пухкав бебок ( ама като чета поста на Цветунчо, май ще са два 
) на финала!!! 
Темичката е невероятна 
