Свидетели сме на масово увеличаване на разводите. Много са и тези на кръстопът. Бих искала да попитам тези, които са минали по този път дали съжаляват или това е най-правилното нещо, което са направили. Как се разви животът им след развода? Колко дълъг е бил бракът им? Как са реагирали близките и най-важното децата-доказа ли се, че наистина е по-добре за тях или те най-много загубиха?
- Публикувана: 9 юни 2008, 13:50 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2008, 08:31 ч.
Разводът и след него...
Аз не съжалявам дори мога да кажа, че това решение е правилното. Изгубих 10 години от живота си да се опитвам да градя семейство с човек който живееше в свят на фантазии и който не познаваше значението на думата отговорност. Моите близки ме подкрепиха, но неговите хич не се зарадваха на решението ми. Детето пострада най много. Не мога да кажа, че той е бил лош баща докато живеехме заедно, но сега след вече две години му казвам „ донор„ или „създателя„ В редките случей когато стане въпрос за него не споменавам името му /не го заслужава/ Много сериозно се постара да ми докаже и на всички които въвлече в цирка ни какъв отвратителен боклук е и да заслужи презрение. Един ден и детето ми ще го разбере, но е още малък. Живота ми след това....... поради факта, че бившия непрекъснато ми повтаряше че крава с теле никой не иска, си мислех че ще съм сама. Не съм. Омъжена съм щастливо за принца от приказките. Развод...... добро решение когато нещата са безвъзвратно приключили.
Аз съм омъжена от 16 години. Мисълта за развод не ме е напускала от години, даже стигнахме до развод, но подадох молба, че се отказвам. Реших, че няма да се справям сама. Първо работех на смени, сега детето порасна, но си помися, че са най-дребното нещо винаги трябва да викам някого и кой и да плащам, че няма да се оправям финансово. Почти всяка вечер се връща подпийнал, пиян,или пиан-залян според случая, повтаря едно и също нещо по 100 пъти,кокто казвате търси под вола теле, върти, суче, но трябвада се заяде и да ме изкара за нещо виновна, цяла нощ става, ляга не може да се спи. И така по цели нощи си мисля, че това не е живот, а през деня си казвам- и какво да правя. Търся допълнителна работа- нищо сериозно не съм намерила. Когато се омъжих си казах, че ако не върви веднага ще се разведа без да ми мигне окото, а се оказах много нерешителна.
Разводът ми беше едно от най-правилните неща в живота ми.
Връзката с бившия ми съпруг продължи 6 години, от които 3 години брак.
И аз като теб съм се питала как ще се справя!
Справих се. Сега, четири години след раздялата с него имам много повече - и като финансова стабилност, допълнителна работа и доходи и материални придобивки (ако можем така да ги наречем:). За спокойствието и цветовете на живота няма да говорим.
А си тръгнах с една чанта багаж, едно дете, една стара кола и 800 лв. Той остана в апартамента, ремонтиран и обзавеждан от двама ни, спеше на чаршафите - зестра от моята баба, хранеше се с моите вилици и лъжици от същата тази баба... Така и не ми ги върна. Трябвали му били
Три години живях при родителите ми като в дядовата ръкавичка, теглих огромен кредит, купих жилище, което дадох под наем. Родителите ми ипотекираха апартамента си, за да ми гарантират част от заема. Ипотекирах и новото жилище. Пестях всеки лев, за да събера пари за ремонт и обзавеждане, както и за вноската в банката. Нещата потръгнаха, сега вече живеем с детето в нашия си апартамент. Взехме и нова кола на изплащане, справяме се прекрасно. Разполагам изцяло с времето си, сама съм си господар и се радвам на спокойствието и на живота.
Разбирам, че те е страх "да скочиш". Но мине ли ти веднъж мисълта за развод, повярвай - тя се връща отново. Макар и след много години. И тогава се питаш защо е било нужно да търпиш.
Едно преживяване няма да забравя никога - в деня, в който напуснах бившия си съпруг и се върнах при родителите си с детето, влязох в банята да се изкъпя. И усетих чисто физически как с водата от мен се стичаше огромното напрежение, натрупано през този брак през годините... И изтичаше през канала.
Връзката с бившия ми съпруг продължи 6 години, от които 3 години брак.
И аз като теб съм се питала как ще се справя!
Справих се. Сега, четири години след раздялата с него имам много повече - и като финансова стабилност, допълнителна работа и доходи и материални придобивки (ако можем така да ги наречем:). За спокойствието и цветовете на живота няма да говорим.
А си тръгнах с една чанта багаж, едно дете, една стара кола и 800 лв. Той остана в апартамента, ремонтиран и обзавеждан от двама ни, спеше на чаршафите - зестра от моята баба, хранеше се с моите вилици и лъжици от същата тази баба... Така и не ми ги върна. Трябвали му били
Три години живях при родителите ми като в дядовата ръкавичка, теглих огромен кредит, купих жилище, което дадох под наем. Родителите ми ипотекираха апартамента си, за да ми гарантират част от заема. Ипотекирах и новото жилище. Пестях всеки лев, за да събера пари за ремонт и обзавеждане, както и за вноската в банката. Нещата потръгнаха, сега вече живеем с детето в нашия си апартамент. Взехме и нова кола на изплащане, справяме се прекрасно. Разполагам изцяло с времето си, сама съм си господар и се радвам на спокойствието и на живота.
Разбирам, че те е страх "да скочиш". Но мине ли ти веднъж мисълта за развод, повярвай - тя се връща отново. Макар и след много години. И тогава се питаш защо е било нужно да търпиш.
Едно преживяване няма да забравя никога - в деня, в който напуснах бившия си съпруг и се върнах при родителите си с детето, влязох в банята да се изкъпя. И усетих чисто физически как с водата от мен се стичаше огромното напрежение, натрупано през този брак през годините... И изтичаше през канала.
Защо не пуснеш анкета? Въпроса ти обобщава темите от целия форум.
Конкретно за твоя случай мисля че е най-добре, ако вече не си го направила, първо да поговориш с мъжа си. После може да отидете заедно на терапевт. Не може само ти да поемаш цялата тежест. Опитайте заедно да намерите решението.
Колко са големи децата? Работиш ли? Къде живееш - квартира, собствен апартамент, при родители...? Има ли на кой да разчиташ за помощ и подкрепа при евентуален развод?
По принцип за децата е добре когато живеят в спокойна среда. Ако майката не може да им даде това от което се нуждаят няма да са щастливи. Ако виждат майка си подтисната, унижавана... не само, че ще са нещастни, но и ще попият този модел на поведение. За бащата важи същото.
Конкретно за твоя случай мисля че е най-добре, ако вече не си го направила, първо да поговориш с мъжа си. После може да отидете заедно на терапевт. Не може само ти да поемаш цялата тежест. Опитайте заедно да намерите решението.
Колко са големи децата? Работиш ли? Къде живееш - квартира, собствен апартамент, при родители...? Има ли на кой да разчиташ за помощ и подкрепа при евентуален развод?
По принцип за децата е добре когато живеят в спокойна среда. Ако майката не може да им даде това от което се нуждаят няма да са щастливи. Ако виждат майка си подтисната, унижавана... не само, че ще са нещастни, но и ще попият този модел на поведение. За бащата важи същото.
Аз съм омъжена от 16 години. Мисълта за развод не ме е напускала от години, даже стигнахме до развод, но подадох молба, че се отказвам. Реших, че няма да се справям сама. Първо работех на смени, сега детето порасна, но си помися, че са най-дребното нещо винаги трябва да викам някого и кой и да плащам, че няма да се оправям финансово. Почти всяка вечер се връща подпийнал, пиян,или пиан-залян според случая, повтаря едно и също нещо по 100 пъти,кокто казвате търси под вола теле, върти, суче, но трябвада се заяде и да ме изкара за нещо виновна, цяла нощ става, ляга не може да се спи. И така по цели нощи си мисля, че това не е живот, а през деня си казвам- и какво да правя. Търся допълнителна работа- нищо сериозно не съм намерила. Когато се омъжих си казах, че ако не върви веднага ще се разведа без да ми мигне окото, а се оказах много нерешителна.
Има една стара приказка: Пиянството е до гроб! Прекалено много сте търпяла. С един добър адвокат ще се справите отлично. Той ще плаща издръжка, а ако не плаща ще ги прави Държавата вместо него. Не сте споменали нищо за жилището. Един проблем, които не търпи отлагане. Трябва да имате решение.
И не забравяйте: той ще пие и положението ще става все по зле и по зле (свидетел съм на подобно), а накрая когато остареете заедно вместо да се наслаждавате на потигнатото, вие ще "отглеждате един болен и вечно мърморещ непрокопсаник, които нищо добро не Ви е донесъл в живота". Да не пиша, че той все повече и повече ще пие и ще изнася пари от семейството Ви навън.
Мога да Ви разкажа изцяло живота Ви. Аз съм дете на такъв човек, но гениален художник, които винаги е вадил купища пари. Но алкохола не му прости.
Всичко това все едно съм го писала аз.Мнението на авторката имам предвид.
Съпругът ми,мога да кажа ,че е добър баща .Когато аз работя се грижи за децата.Страшно безотговорен обаче.Не мога да кажа,че се напива,но съм имала доста проблеми покрай подпийването му. пъти е оставал без книжка и съответно без работа,защото работи като шофьор.В момента му изтича последното наказание.Взема заплата и ми я дава цялата,това добре,но всички отговорности отгоре ми.Плащане на сметки,грижи за деца,пазаруване и т.н.Той приключва с даването на парите и даже не пита стигнали ли са за най-важните неща.Просто това не го интересува.Лошото обаче в случая е ,че ме лъже непрестанно. Ходи крие се и пие.Не се напива,не буйства но пие и се крие.Това много ме обижда.Стигнала съм до там,че не чувствам нищо към него освен разочарование.Не знам колко пъти ми е давал обещания,които не спазва. Все по-често мисълта за раздяла е в главата ми. Лошото е,че няма къде да отида.Майка ми и баща ми живеят в едно жилище и дори няма къде да легна,ако решя да преспя там
Много съм обърката,но пък искам отново да живея.Искам отново да съм весела и да се радвам на дребните неща.Няма празник ,който да не е развален.Нямам сили сякаш вече да се боря за загубена предварително кауза.Утре имам рожден ден и като гледам,както в последните години и тоя няма да е весел.Оня ден обещава,че няма да ме лъже и днес пак отначало се почна... Еми нямам желание за нищо...станала съм човек без мечти.Искам си живота.
женени сме от 11,5 години имаме 2 деца.Син на 6г. и дъщеря на 8 месеца.
Ще ви следя....може да намеря отговора за себе си.Чувствам се сама.
Съпругът ми,мога да кажа ,че е добър баща .Когато аз работя се грижи за децата.Страшно безотговорен обаче.Не мога да кажа,че се напива,но съм имала доста проблеми покрай подпийването му. пъти е оставал без книжка и съответно без работа,защото работи като шофьор.В момента му изтича последното наказание.Взема заплата и ми я дава цялата,това добре,но всички отговорности отгоре ми.Плащане на сметки,грижи за деца,пазаруване и т.н.Той приключва с даването на парите и даже не пита стигнали ли са за най-важните неща.Просто това не го интересува.Лошото обаче в случая е ,че ме лъже непрестанно. Ходи крие се и пие.Не се напива,не буйства но пие и се крие.Това много ме обижда.Стигнала съм до там,че не чувствам нищо към него освен разочарование.Не знам колко пъти ми е давал обещания,които не спазва. Все по-често мисълта за раздяла е в главата ми. Лошото е,че няма къде да отида.Майка ми и баща ми живеят в едно жилище и дори няма къде да легна,ако решя да преспя там
Много съм обърката,но пък искам отново да живея.Искам отново да съм весела и да се радвам на дребните неща.Няма празник ,който да не е развален.Нямам сили сякаш вече да се боря за загубена предварително кауза.Утре имам рожден ден и като гледам,както в последните години и тоя няма да е весел.Оня ден обещава,че няма да ме лъже и днес пак отначало се почна... Еми нямам желание за нищо...станала съм човек без мечти.Искам си живота. женени сме от 11,5 години имаме 2 деца.Син на 6г. и дъщеря на 8 месеца.
Ще ви следя....може да намеря отговора за себе си.Чувствам се сама.
Взема заплата и ми я дава цялата,
Ходи крие се и пие.Не се напива,не буйства но пие и се крие.
С какви пари пие, като заплатата му е у теб?
Уф, Никси, дано не ти се налага и това да разбираш.
Намират начини - или си има фонд 'и аз съм човек', или го черпят 'услужливи' другарчета по чашка, а и 2 литра бира струват доста по-малко от един натурален сок или кг плодове, за какво говорим изобщо...
Ужасен е тоя проблем и по мое мнение е неразрешим, ако човекът сам не пожелае да спре или да се ограничи, това е. Пусне ли се по течението - край, нищо не помага, особено ако има и кой да го 'носи'.
Намират начини - или си има фонд 'и аз съм човек', или го черпят 'услужливи' другарчета по чашка, а и 2 литра бира струват доста по-малко от един натурален сок или кг плодове, за какво говорим изобщо...
Ужасен е тоя проблем и по мое мнение е неразрешим, ако човекът сам не пожелае да спре или да се ограничи, това е. Пусне ли се по течението - край, нищо не помага, особено ако има и кой да го 'носи'.
Взема заплата и ми я дава цялата,
Ходи крие се и пие.Не се напива,не буйства но пие и се крие.
С какви пари пие, като заплатата му е у теб?
